Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Лесното и трудното образование

Онзи ден бившият министър на образованието Сергей Игнатов каза нещо много точно: „Развитието на индивида и състезанието е в основата на либералния свят. А при нас се елиминира състезателнияj принцип, за разлика от САЩ, където цялото общество е структурирано на състезателния принцип. У нас повечето хора смятат, че всичко е предварително уредено и винаги има измама.”

Сетих се за нещо, казано от дъщеря ми ден-два по-рано. Тя отдавна живее в Щатите, а тази година отиде в Далас да изкара магистърската степен. Сега ми е на лятно гости и докато си говорим какво прави, какво иска и какво може да прави в тоя живот, тя вика – не знам дали да стоя в Далас или да се преместя в друг университет. Защо, бе, дъще – питам я. Прекалено лесно ми е в този – отговаря ми.

Прекалено лесно и било, представяте ли си!

Иска да и бъде по-трудно. Е, после се разбрахме - не иска трудното, защото е мазохист, даже напротив, знам си я, мързел е като мен. Но животът в Америка учи, че ако ти е лесно в университета, ще ти е трудно, когато започнеш истинска работа. И вместо да те води към върха, лесното ще те направи завинаги член на посредственото стадо.

Много ми се ще да запозная щерка ми с онези дебили, за които познати преподаватели тук, говорят с ирония и без капка жалост. Дебилите, които са не само неграмотни, а и смятат, че като ги караш да учат, ги мъчиш, засягаш човешките им права. Дебилите, които се записват в университета, само за да цуцат още дълго от мама и тате. Онази пасмина, която е сигурна, че светът светува, само за да могат те да се забавляват.

От друга страна, защо ми е да запознавам дъщеря ми с тях? Те със сигурност няма да прихванат нещо умно от нея, но тя може да прихване от простотията им. Нали знаем, че много е лесно да ти е лесно – и аз искам, ако може.

Друг е въпросът защо образователната ни система, въпреки всички сътворени реформи в нея, включително от Сергей Игнатов, позволява това да се случи. Или не е само до системата? Да, признавам си, още не мога да реша кое е първичното – дали образованието ни е келяво, защото такова е обществото ни или обратно.
Така или иначе, ако децата ви предпочитат трудното образование – погледнете ги с възхищение!

Пиленето на гуми и дебиленето на мозъци

Изначално, по Божията повеля, всички сме пешеходци. Автомобилът е създаден доста по-късно, когато Господ е предположил, че ние, хората, сме вече достатъчно умни, та да не правим глупости с него. Поне не големи. Поне не смъртоносни.
Само че Господ греши!

Така де, не знам другите, но ние тук, момчетата-българчета, лесно можем да докажем, че не е прав. Е, лично аз не мога, защото съм си заклет пешеходец, но вече стана съвършено ясно, че дори един прост гъзомутроизрастък, невинен участник в автомобилните гонки в Лесидрен, може. При това не просто може, според мен с величественото си изявление миналата седмица той направо остави Всевишния с увиснала до откат мандибула.

„Това, че някой пили гуми по центъра, това не е състезание. И да има състезания, те са извън селото” – твърди лесидренският чутовен херой.

Сякаш има значение къде убиваш хора – в селото или извън него. Сякаш няма значение, че с жалкото „пилене” на гуми тормозиш всички наоколо чрез гаден звук и гнусна воня. Сякаш е все едно дали хората около теб искат да им показваш редовно и публично колко си тъп или не искат – ти така или иначе им го показваш. Както им показваш и малката си пишка, впрочем, но това вече е медицинска, не журналистическа тема.

Ами добре, де, пилят му се на човека гуми, пили си ги, нищо незаконно няма в това – викат мама и тате. Същото вика и кметът. Същото казва полицията. Прокуратурата и съдът и те безсилно вдигат ръце и рамене – не само пиленето на гуми, дори гонките с коли /мотори/ не са незаконни и нищо не може да се направи.

Нямало свидетели, моля ви се, та затова не могли били да бъдат обвинени участниците в гонките за каквото и да било! Нямало в момента, когато гонката се провежда, законни измервателни уреди на полицията наблизо, та да бъдело доказано по този категоричен пред закона начин, че мамините синчета май леко са надвишили позволената от закона скорост. Защото те иначе постоянно се съобразяват с нея, само се оглеждат за знака, който да им укаже позволената и веднага се съобразяват…..

Но, питам аз, ако няма нищо незаконно в гонките и пиленето на гуми, то тогава жертвите от тях какво са – законни, така ли? Приятелски огън, а? Просто статистика, не ли? Нормална трагедия? Случайност съдбовна? Лош късмет, едва ли не?
Но, това е положението в България - нищо не може да се направи!

Полицията сега вика – гражданите да ни дават информация къде се провеждат гонки, че ние не знаем.

Ами как не знаете, бе, пичове. Че вие ако не знаете, за какво ви плащаме заплатите, а? При това гонките стават на централните улици, щото в малките не стават. Аз лично поне три пъти съм писал за гонките по булевард „Санкт Петербург” в Пловдив. Живея там и съм потърпевш. Ами какво да кажем за гонките по булевард „Източен”? По „6 септември”? По „Цар Борис ІІІ Освободител”, най-централната артерия на града? А да не би във Варна да е различно – или в София и Русе…..

Но полицията не знае – дори в Лесидрен!

Де гиди дърво и за вас, ченгетата, както и за онези дебили, дето неистово пилят гумите с ваше съучастие.

Ето какво каза по този повод Огнян Минчев: "Беззаконието в България не е от вчера. То отразява практическата липса на ефективни държавни институции, които да гарантират сигурността, правата и свободите на гражданите. Ние забравихме простата истина, че за да има някой права, друг трябва да има отговорности".

Предизборни съвети към бъдещи кметове

Като говорим за права и отговорности, да напомним - кметовете се избират, за да бъдат слуги на хората, не техни началници.

Обществото чрез данъците си им плащат заплатите, осигурява им безплатен транспорт, комуникация, топъл кабинет през зимата и хладен през лятото, както и всякакви други екстри, но не защото самите кметове са толкова готини, та публиката не се въздържа в желанието си да им даде безплатен обяд.

Не, на кмета му се плаща, за да служи на гражданите.

Знам, да служиш е трудна работа, изисква здрав ум в здраво тяло, още повече пък при стандартното българско положение, когато в общинската хазна няма пари за друго, освен за издръжка на самата администрация.

Добре, де, виждам - казано по този начин, самата тази администрация изглежда леко безсмислена, но в България абсурдът не ни плаши. И все пак – ето няколко начина, за да се набавят пари в общинската хазна и нещата малко да се обърнат към по-смислени действия.

Като кмет изисквайте всяко ново строителство да включва паркоместа за всички в съответната сграда, а ако някой не отговори на това изискване, глобявайте го здраво. При всяко следващо нарушение умножавайте глобата по десет и добрият ефект ще се почувства още след третия път.

Глобявайте здраво хората, които имат двор, но не са си направили гараж в него, а си паркират колата на тротоара отпред.

Глобявайте хората, които имат гараж в двора или блока, но за улеснение паркират на тротоара. За тяхно улеснение, разбира се.

Издайте наредби, по които да глобявате гореспоменатите участници в гонки или пилене на гуми, съпроводено с неистов вой в два през нощта.

Глобявайте здраво идиотите, вързали до оградата си зловещо куче, което лае и скача срещу приличните хора, които просто си вървят по тротоара.

Глобявайте до два пъти, а на третия път уволнявайте от работа онези административни труженици, които не се отнасят подобаващо с гражданите.

Ама какви ги дрънкам? Това не е бъдеще, а би трябвало да е настояще – доколкото и сега в тези, пък и в много подобни „дребни” случаи, кметовете, независимо от коя политическа боя са, имат възможност да прилагат реално закона и да изкарат големи пари, за да служат чрез тях реално на гражданите.

Но - един човек не стига за всичко, често чуваме това оправдание от тяхна страна.

Абе, момчета и момичета, ако онези, които трябва да глобяват от ваше име и от името на гражданите, все пак не го правят, то намерете начин да глобявате самите глобяващи. А ако се окаже, че и това не можете, глобете поне себе си.

Пък чак после си дояжте безплатния обяд, който ви сервираме цели четири години.