Христо Марков

Преди време подробно описах във Faktor.bg търговията, която спретнаха реформаторите на Пръмова и Кънев в Хасковско и за първи път от много години вкараха депутат от района. Всичко щеше да е в реда на нещата, ако кандидата им не беше кметскияj син, но тогава почти никой не обърна внимание на изборните далавери, които въртяха на някои места „честните и непорочни” пръмовчета и къневчета. Сега дронове летят над имотите на кмета и се разровиха в делата му. Същото се случи и с пазарджишкия кмет. Предстоят още няколко местни владелци да обясняват богатството си. Само аз мога да изброя в Пловдивско поне половин дузина кметове, които през мандата или мандатите си се забравиха и ще излязат от местната власт доста по-заможни. 

Необяснимо богати, даже непорочни..

Проблемът в страната със забравилите се управници е системен, защото в последните години те се превърнаха освен в градоначалници и във фактор за избори, обществени поръчки и търговци на влияние. Разбира се, не всички са такива, но болшинството от кметовете наистина се самозабравиха. Бивш депутат, сега кмет на малко градче ми каза наскоро: „Да не съм луд да се връщам в парламента. Да слушам партийни началници и всеки ден да ми гледат в паничката. Като кмет съм сто пъти по-добре.” И е напълно прав. Масовата безработица принуди хората да търсят сигурната държавна работа, пък и българинът през последните години свикна да се кротне на държавната трапеза. Научихме се да не рискуваме в бизнеса, а да се наместим там дето може да се правят сигурни взятки. В същото време над 80% от европейските програми вече са разиграват от местните власти, а това са доста пари, напротив - много пари са. Основен фактор при тях са кметовете, които разполагат с целия експертен ресурс в съответната община. И се започват едни обществени поръчки, в които не се знае кой пие и кой плаща, но сигурното на местния дерибей е гарантирано. На трето място – игнорира се вече тотално ролята на общинския съвет. Съветниците масово се превърнаха в послушни местни „лидери” на общественото мнение, защото от кмета зависи да им подхвърли някоя далаверка. В Пловдив решиха например този проблем радикално. В началото на мандата дадоха 2 милиона на тримата съветници от ДПС за измислено „повишаване грамотността в „Столипиново” и „Шекера” и тутакси мургавите съветници станаха най-върлите привърженици на кмета. Един от тях, Бранимир Иванов/Али Байрам/ простодушно се изпусна: „Егати, не вярвах, че така може да се вземат толкова пари, много пари!”. Е, може и още как.

Наскоро при едно проучване на фондация „Торос – Вит” установихме нещо твърде любопитно. В големите градове почти без изключение кметовете са се обзавели с хотели, които се управляват от роднини или приятели. По морето и зимните курорти са дори по два – три хотела. А в малките общини кметовете задължително са наематели или арендатори на язовири, ловни полета или местни почивни станции, където се правят ишмедемета за височайши гости или партийни началници. Разходете се по ловните стопанства в Родопите и ще ви настръхне косата. А в по-големите градове и децата ще ви кажат кой хотел на кой кмет е. И празно няма. Зададе ли се партийно мероприятие на съответната партия – насреща е кметът и хотела му се пълни с пари от държавната субсидия. Разбира се, в това няма нищо незаконно, но е адски неморално. Да не говорим, че големите общински сборове на знайни и незнайни активисти също задължително се организират в „базата на шефа”. И при тях разкешването става с общински пари. И пак е законно.

До утре мога да изброявам с конкретни примери как лидерът на местната власт се превръща в регионален дерибей без значение от партиен цвят или принадлежност. И ако има нещо положително в предстоящите местни избори, то това са летящите дронове над кметските владения. Пък нека кметовете като пазарджишкия Тодор Попов отричат и се гневят на журналистите. Вече Бареков го подкрепи, защото … той също бил проверяван, но имал сили да издържи…

В такива случаи Гочо Паздерката казваше: „Що не си съберат вересиите.?...”