Проф. Кръстьо Петков

Днес в 14 часа при президента Росен Плевнелиев ще има сбирка на кандидати за участие в т.нар. Обществен съвет към служебното правителство. В списъка на поканените фигурират поименно и група лидери на протестиращите граждани. Останалите са  лица от познати, ясни на всички институции-тристранен съвет, пазарно-фундаменталистки институти, международно заченати НПО- та и др. Инициативата беше обявена след една безлика и двусмислена реч на президента Плевнелиев пред отиващото си Народно събрание; тя беше пълна с безсъдържателни  демагогски фрази и апели „да пеем в един хор / но си диригент!/”, „да се возим в една лодка /докато потънем!/ и т.н. Така държавникът, който по конституционна процедура трябва да направи решаващ ход , отправи предурпеждение към протестиращите, че ще брани статуквото с всички достъпни нему средства.

Посланията на  президента бяха последвани от два вида реакции: А/ режисирана  разяснителна кампания за иновативността и ползата от „Обществения” съвет; Б/  категоричен отказ за участие в работата на новата креатура, обявен късно снощи на протеста , стартирал от „Орлов мост”.

Така още със самия замисъл държавният глава даде повод да бъде обвинен в двуличие:

От една страна, той не пренебрегва протестиращите граждани, но им дава малцинствена квота и ги приравнява/принизява до статута на редови участници.

Доколкото ми е известно, досега само те са внесли официално пакет от искания в президентството, които са  съобразени с очакванията на стотиците хиляди участници в протестите след 17 февруари, 2013 г.. В този смисъл те са

легитимните представители на гражданството

От останалите само двата синдиката и една работодателска организация са излезли с публична декларация в подкрепа на варианта за свикване на ВНС, но това е позиция на ръководните им органи.

От друга страна, президентът е дал подсилена квота на структури, които винаги са били крепители на статуквото /срещу което всъщност въстанаха гражданите!/. Още по-лошо, сред тях доминират говорители на десницата-довчерашни клиенти и откровени клакьори на режима „Борисов”, който рухна под напора на гневните граждани.

Но най-зле изглежда социалният състав на поканените стари лица за участие в президентската сбирка. Сред тях с най-влиятелен глас в медиите и институциите са: мултимилионери-монополисти; неясни корпоративни играчи; откровени олигарси, демонстриращи суперлуксозен живот спекулативни печалби; активисти от мрежите на „Отворено общество” /доскорошни пламенни агитатори на ултранеолиберализма/ и др.

Излиза, че президентът е поканил при себе си жертвите на социалния терор, упражняван безконтролно и без държавна защита върху българските граждани през последните две десетилетия. За какво? Ни повече, ни по-малко: за да ги срещне с идейните вдъхновители и слуги на политическото статукво, направило възможна практиката на същия този

социален тероризъм

За какво ще си говорят двете страни, когато те нямат дори необходимия критичен минимум от общи интереси и намерения. Едните вече са заявили: „махайте се всички от авансцената, иначе ще ви заврем в миши дупки!”; другите успяха да се прегрупират и са готови с хиляди измислени аргументи да убеждават лидерите на гражданската революция, че техните начинания са интересни, дори полезни, но неареалистични на този етап; /когато угасне енергията за промяна , породена от доведените до отчаяние  национални бунтове/. Така постигането на целите на пробуденото гражданско общество се отлага, а исканията отдолу с течение на времето се подменят.

Макар и млади, лидерите на революцията с придобития няколкогодишен опит в гражданската съпротива и с верен усет отсякоха: „Промяната няма да допусне Подмяната”. С което направиха заявка за следващите си действия. Ако останат на равнището на отговорностите си, завоювани с много усилия и жертви, лидерите на автентичните граждански организации днес имат два полезни хода:

1. Да отидат на срещата, да връчат официално пакета от искания, съобразен с променената обстановка /предсрочни избори, служебен кабинет и абдикирало НС/. След което да се оттеглят.

2. Да не отиват изобщо на спектакъла, на който

да седнат до същества от другия, омразния им свят,

скрили зад маски истинските си образи.

И двете решения са обречени на успех, но при условие, че натискът от улицата продължи с нова сила и без паузи. Това е единственото, което плаши властимащите и техните кукловоди. Същото легитимно оръжие е и единственото, което легитимира българската гражданска революция пред външния свят. Но най-важното е, че така ще се съхрани протестния потенциал на жертвите на социалния терор, намерили кураж да се вдигнат срещу своите и чуждите  насилници.