Огнян Минчев

Според кандидата за председател на ЕК Ска Келер (Зелена партия), е необходимо изпращането на европейски морски спасителни сили за мигрантите в Средиземноморието. Според кандидата на ПЕС Франс Тимерманс без справедливо поделяне на тежестта от мигрантите, границите в ЕС ще се върнат. Левите представители на европейското статукво очевидно не си дават сметка за това, че политическата и институционална безотговорност по отношение на миграцията, както и стремежът към диктат подхранват радикалния национализъм и евроскептицизъм, който е в състояние не просто да ги отстрани от ръководни позиции в следващите 5-10 години, но и да наложи процеси на дезинтеграция, да блокира по-нататъшното

развитие на европейския проект

Зелени депутати - колеги на Ска Келер бяха засечени да работят за неправителствена организация, която си сътрудничи с трафикантите на хора и вкарва нелегални мигранти в ЕС през Средиземно море. Това според закона е престъпление. Тимерманс е един от най-арогантните лобисти за въвеждането на квоти за мигранти между страните членки. Фактът, че подобен ангажимент - да бъдат приемани нарастващ брой мигранти - не присъства в нито един от присъединителните договори към ЕС не смущава нито него, нито другите високопоставени чиновници, които лобират за продължаваща миграция към Европа.
Очевидно силите на левичарското статукво в Брюксел си представят бъдещето по следния начин: Ска Келер и нейните колеги организират трафика - "спасяването" на нарастващи потоци мигранти от африканския бряг към Европа, а Тимерманс § Со. разпределят нарастващите мигрантски потоци "справедливо" между страните членки, които

 козируват и маршируват по светлите пътища на мултикултурализма

 Позицията на Зелените и ПЕС не е изненадваща за никого. Тези партии са базирани на идеология, за която националната идентичност и националният интерес са неприемливи остатъци от миналото на Европа и света. Проблем е по-скоро позицията на ЕНП, която би следвало да проявява разум и отговорност пред ценностите и интересите на хората, които са я избрали.
За разлика от ПЕС и Зелените, ЕНП няма мандат да превръща Европа в общо демографско и културно пространство с Близкия изток и Африка. За съжаление, ЕНП се намира в състояние на инерция и дрейф по течението, понесена от водите на мултикултурната утопия, за която ЕС е не проект за обединение на европейските нации, а радикален проект - образец за глобалното бъдеще на планетата. Ако ЕНП не се събуди за живот и не разработи, не разгърне политика на европейско обединение, съответстваща на културната идентичност и общностните интереси на европейските народи и европейските граждани, Европа е изложена на реалния риск радикални националисти и популисти да вкарат проекта за европейска интеграция в задънена улица или направо да го осуетят. Така или иначе, левичарските утопии а-ла Келлер § Тимермнанс са на изхода – те

 ще бъдат политически отхвърлени 

от мнозинството европейци, все още притежаващи инстинкт за самоисъхранение. Дори и тези утопии да са подкрепени от един глобализиран корпоративен сектор, който е заинтересуван социалните права на европейците, извоювани с 300 години организирани борби и реформи, да бъдат пратени в музея, а нарастващи потоци мигранти да са готови да работят в Европа срещу нищожно заплащане, само и само да се отърват от безизходицата на своя живот у дома.
Тези сметки на корпорациите са "без кръчмаря", защото европейската социална система все още съществува и ще бъде поддържана от левицата, което прави мигрантите твърде често реципиенти на социални помощи, а не усърдни и нископлатени работници. ЕНП има и още един важен ангажимент. Като политически израз на една - макар и секуларизирана - ценностна християнска традиция, християндемократическото движение е призвано да работи за утвърждаване и възраждане на традиционното нуклеарно семейство, на отговорността към бъдещето, изразена в създаването и отглеждането на деца в семейство на обичащи се и подпомагащи се един друг родители. Това е решението на демографската криза, а не утопиите за строеж на нова - европейска Вавилонска кула. Кой споменава за тези неща на политическо ниво днес? Никой - от десетилетия никой не го прави.
Затова е възможна хегемонията на дехуманизиращите идеологии на социалната безотговорност, изразени и в третата вълна на феминизма, и в ексцесите на мултикултурната утопия, и във фантазиите на трансхуманизма, където технократичната утопия замества отговорността да предадеш основните ценности на хуманизма на бъдещите поколения. Европа се намира между Сцила и Харибда. Сцила на левичарската утопия и безотговорност и Харибда на популисткия национализъм, който знае какво иска да разруши, но не знае какво иска да създаде - и не може нищо да създаде. Между Сцила и Харибда има спасителен път. Време е да се намерят тези, които са готови да го поемат.