Крум Благов, специално за Faktor.bg

Командирите на бутиковата българска армия, които не са помирисвали барут, най-сетне влизат в битка, но не за родината, а за депутатски места. Трима бивши началници на Генералния щаб и на отбраната са в партийните листи – Златан Стойков в БСП, Михо Михов в АБВ и Симеон Симеонов в ДПС. При това всички са с шанс да влязат в парламента.

Най-голямо възмущение предизвика последният. Той обаче изобщо не е първият български генерал, пристанал на Ахмед Доган. Още преди 13 години пътеката проправи бившият началник на ракетните войски Ангел Марин, който беше уволнен от тогавашния президент Петър Стоянов заради публично изявление, че командата

„Бегом към НАТО!“ е вредна за армията

Като знаме на настроените против влизането в пакта военни той беше включен в листата на ДПС за парламентарните избори през 2001 г. Парадоксът е, че ген. Марин е от Батак – градът, дал най-много жертви през Априлското въстание, а Лютви Местан нарича ДПС „най-проатлантическата“ партия. Но това не беше единствената изненада – после Марин стана свръзката между БСП и ДПС и чрез него се сключи историческият съюз между двете партии, който продължи в четири парламента. Благодарение на това Георги Първанов беше избран за президент, а Марин въпреки скромния си интелектуален и политически капацитет беше награден с най-добрата синекура в държавата – поста вицепрезидент, за цели десет години.

Друг парадокс е, че точно през първия мандат на Марин България стана член на НАТО. Като лидер на опозицията три години преди това Първанов поиска референдум по въпроса, но щом влязоха в кабинетите на „Дондуков“ 2, двамата с генерала направиха кръгом. Тъкмо на Марин се падна да заяви, че е късно за допитване. Така избирателите им останаха излъгани. Сега Симеонов само прилага челния опит на своя предшественик.

Ясно е, че партиите смятат за престижно да включват в листите си бивши военни и най-вече генерали. Особено важно е това за ДПС, тъй като по времето на Живков, а и дълго след това на високи постове в армията и МВР се издигаха само етнически българи. Турците и циганите даже не се пращаха да служат в редовните войски, а предимно в строителните. Бившият началник на отбраната ще легитимира ДПС като равноправна партия.

Затова не е чудно, че генералите са ухажвани от политиците – това си е традиция. Учудващо е само колко лесно се изкушават те. По конституция войската уж е деполитизирана, а началниците й, както става ясно, не са. Първият шеф на Генщаба, ген. Любен Петров, стана депутат от БСП още през 1994 г. и заради това беше уволнен. Все пак той поне беше последователен – в началото на този век беше един от тримата народни представители от левицата, гласували „против“ влизането ни в НАТО, заради което на следващите избори беше отстранен от листите.

Разликата между тогава и сега е, че преди имаше само „червени“ генерали, а сега те са от всички бои. Бившият началник на ВМС адмирал Пламен Манушев беше депутат от ГЕРБ в 42-ото Народно събрание.

Предстоящите избори поставят рекорд:

последните трима върховни командири на армията се оказват едновременно в различни лагери. Четвъртият, ген. Никола Колев, само по една случайност не е сред тях. Той също беше тръгнал да прави политическа кариера и дори стана началник на предизборния щаб на Първанов и Марин през 2006 г., а после – шеф на на кабинета на президента. Но за негово нещастие (и за щастие на страната) в сайта Укилийкс изтече информация, че е предоставял секретни документи на американското посолство в София още преди да станем съюзници в НАТО. Така пишман шпионинът трябваше да напусне политиката и беше пратен на почетно изгнание – посланик в Холандия.

Очевидно висшите военни търсят политически протекции, за да заемат командни постове, а деполитизацията им е само на книга. Те са по-скоро партийни шпиони в армията, отколкото нейни защитници пред политиците. Това е основната причина войската ни да е толкова малобройна и същевременно да сме с толкова много генерали. По броя им на глава от личния състав сигурно сме на първо място не само в НАТО, ами може би и в света. Към 1 юли т. г., когато свърши мандатът на Симеонов като началник на отбраната, те бяха 28. На по-малко от 1000 военни се пада по един с лампази.

По брой на генералите на първо място сред партиите е формацията на Бареков, където на ръководни постове били 20 души начело с Димитър Цветков – човекът, дал екзотичната идея за възстановяването на наборната военна служба. Преди това обаче той беше в листата на ГЕРБ в Пловдив. Няколко партии смени и ген. Люцкан Люцканов. Първо беше в МВР по времето на СДС, после – в ГЕРБ, а сега е член на Съвета на регионите в „България без цензура“. Там е и някогашният заместник-началник на Главно политическо управление на армията от времето на Тодор Живков и Добри Джуров – генерал-лейтенант Петър Илиев, който после се бе присламчил към НДСВ и стана ръководител на организацията „За честта на пагона“, която пък сега ще участва в коалиция с ВМРО и Националния фронт на Валери Симеонов.

Един полковник от резерва нарече тези лупинги политическа проституция. Но и да не използваме толкова силен израз, очевидно политическият морал на генералите е доста съмнителен.