Кристиан Вигенин, евродепутат

Тази седмица в Европейския парламент в Страсбург се състоя едно много рядко по своя характер събитие – бяха обсъдени върховенството на закона и свободата в страна членка на Европейския съюз. Сам по себе си този факт е достатъчно показателен за равнището, на което беше свалена България от днешните управляващи. 

Този дебат беше много показателен и за отношението към ГЕРБ – никога не съм виждал управляващата партия толкова самотна на европейското поле, изоставена даже от партньорите си от Европейската народна партия, при това само няколко месеца преди изборите. Намирам известна символика в това, че позицията на Еврокомисията беше представена не от председателя й или ресорните комисари, а от комисаря по промените в климат – да, политическият климат се променя и ГЕРБ няма да оцелее в тези променени условия. Аз вярвам, че дебатът показа реално нещо важно. На евродепутатите от ГЕРБ им се наложи сами да влязат

в ролята на „матросовци“,

за да отговорят според възможностите си на канонадата от негативни оценки за управлението на ГЕРБ и персонално за премиера Борисов, при това от всички посоки на политическия спектър – комунисти, зелени, социалисти, либерали, консерватори, независими… Не бяха убедителни, защото когато дебатът е за ограничената свобода – няма да обориш никого с мантрата за построените магистрали. Когато дебатът е за върховенството на закона – няма да убедиш никого с официални статистики за драстично спадналата престъпност, особено на фона на заявленията на прокурори, че дори те не регистрират посегателства срещу имуществото им, защото не виждат смисъл. Да твърдиш, че сигурността на гражданите е нараснала, когато пред камерите се извършват нападения над политически лидери или пък подсъдими са стреляни в центъра на София, просто е цинично.

От този дебат стана ясно също, че в днешния свят не можеш да скриеш истината – може да мачкаш българските медии и техните собственици, но чуждите медии информират и анализират свободно. Сигурно затова се получава и това разминаване между измисления свят на управляващите и реалната картина, която нашите партньори виждат в България. Наистина, ако се извадят основните тези на нашите самотни колеги, човек би помислил, че говорят за някоя друга държава – Швейцария, може би Швеция, но съвсем не за реалната, изстрадала и обезверена България, която сътвори ГЕРБ за четири години. Няма кой да им повярва! Не дебатът уронва престижа на България. Не може да има престиж, сътворен с лъжи и реклама. Дебатът успя да отвори очите на всички за реалностите в страната ни. И също така да даде надежда и увереност на гражданите, че ако в българския парламент, Народно събрание, за техните проблеми няма трибуна, то Европейският парламент може да бъде мястото, където истината да бъде чута и обсъдена. Няма нищо странно в това – евродепутатите са представители на всички европейски граждани, включително на българските, независимо в коя страна са избрани. Затова и когато днешното мнозинство превърна българския парламент не в място за дебат, а в

офис за изпълнение на желанията на премиера,

един друг парламент, с друго мнозинство, се опитва да компенсира този дефицит.

Очаквам оттук нататък да има много по-голяма чувствителност по едно от най-важните и непосредствено предстоящи събития в България – парламентарните избори. Европейският съюз, струва ми се, вече е наясно с кого си имаме работа в България, наясно е как бяха проведени и спечелени местните и президентските избори през 2011 г., затова се надявам, че целият процес по приемане на новото изборно законодателство, подготовката на изборите и провеждането им, ще бъдат стриктно следени, за да бъдат доведени до минимум възможностите за манипулации и фалшификации. Ако изборите са честни и свободни, победеният е ясен още отсега – българският народ няма да пропусне да накаже ГЕРБ за всичко, което му причини за тези четири злощастни години.