Д-р Мирослав Дърмов,

Лексингтън, Кентъки, САЩ

 По времето на соца имаше един виц, обясняващ защо в момент на „бележита годишнина“ доста хора ходеха небръснати. И се оказваше, че просто се страхуват да си включат самобръсначката, за да не би и тя да започне да възхвалява юбиляря. За този афоризъм се сетих през изминалата седмица, през която който и български вестник да отворих или който и от родните телевизионни канали да включих, все едно и също име пробиваше съзнанието ми: “Пеевски, Пеевски, Пеевски!“ Стана ми тъжно, понеже 24 поредни години българският народ е баламосван по един и същ начин. Когато става въпрос за преобразуване на собствеността, на сцената излизат разни „глиганчета“, а промяната се обяснява с действията на индивиди, чието оперативно наименование е „тоалетна хартия за многократна употреба“. И всичко в името на вечни ценности, отстоявани от „демократични“ институции  В конкретния случай става дума за решението на Конституционният съд относно депутатския статут на Делян Пеевски. Но преди да се премине към детайлите, все пак би било полезно да се кажат няколко думи за понятия като „глиганчета“ и „тоалетна хартия за многократна употреба“. Терминът „глиганче“ срещнах преди около 20 години в свитък лекции, представяни като курс, четен в школата на КГБ. Бяха годините на хаоса и се появяваха както оригинални документи, така и нагли фалшификати, поради което не се ангажирам с автентичността на това, което прочетох. Но съм запомнил частта за „глиганчето“, защото приликата с българската действителност беше поразителна. Ставаше дума за ситуация, когато е необходимо да се създаде икономическа или финансова структура, собствеността на която следва да остане неизвестна, поради което се подбира марионетка, представяна за собственик, наречен от автора „глиганче“. Публиката вижда само подставеното лице, но решенията се взимат от ръководещия офицер, а „глиганчето“ е само изпълнител. В необходимия момент, когато вече камуфлажът не е необходим и собствеността трябва да премине в други ръце,

на „глиганчето“ се тегли ножа

В българската реалност  подобни сюжети са повече от достатъчни. Като се почне от Миро Крушата и се мине през Карамански, Доктора, Самоковеца, Поли Пантев, братя Илиеви, та чак до Илия Павлов и Емил Кюлев – все едно и също се повтаря. Схемата е идентична, независимо от индивидуалните особености на изпълнителите. Появяват се от нищото като босове и след това- Бум! На вдовиците се оставя нещо, за да се поддържа мита,  а останалата собственост така се диверсифицира, че и следа не остава от бившата „империя“. За „Мултигруп“ това е повече от очевидно. Разбира се, някои „глиганчета“ оцеляват. По различни причини тях ги „пенсионират“ (справка - Маджо), но това е по-скоро изключение от правилото. В наши дни въпросът е дали медийният герой Пеевски е „глиганче“? Независимо че той обича да се нарича „успял човек“, с невъоръжено око се вижда, че притежава всички черти на подставено лице. Единствената разлика с другите гореспоменати герои на прехода е, че той е от „сой“. Дядо му е бил началник в Държавна сигурност и близък на Т. Живков. И понеже след 24 години на манипулиран преход и медийно оглупяване на населението изглежда е дошъл моментът на откровеното номенклатурното завръщане (Живкови, Славкови, Станишеви, Велчеви, и т.н.), защо да не се допусне, че и в сферата на собствеността, „нашите хора“ (кадри на ЦК на БКП и ДС) вече доминират. И то със собствените си имена. А това за съжаление е по-лошият вариант, отколкото Делян Пеевски да е обикновено „глиганче“. За съжаление, в тази насока може да се разглежда и компрометирането на Конституционния съд, чрез решението за завръщането на Пеевски в парламента. Това решение показва, че номенклатурата се чувства достатъчно стабилна, за да не се нуждае от подставени лица при контрол на собствеността. Но понеже времената са други и нещо все пак трябва да бъде обяснено на хората, е необходимо лице или организация, които да бъдат обявени за инициатори на случващото се. Така се стига до термина „тоалетна хартия за многократна употреба“. В българската реалност най-ярка илюстрация за това са Ахмед Доган и Движението за права и свободи. Създадени и изведени на политическата сцена от ДС за да бъдат

патерица на все повече губещата електорална подкрепа БСП,

с тях се обяснява всяко непопулярно политическо решение. Достатъчно е да се припомни за цинизма на „обръча от фирми“ и откровението за това кой разпределя парите. А това наистина е обидно за интелекта на българската нация. Да се твърди, че циганчето от Дръндар, което е писало, че Държавна сигурност е майка и баща, подкрепено от гласуващите като стадо български турци (добре че са турците в Турция, за да не загубя уважението си към тази нация) определят развитието на България, е направо абсурдно. Отвращаващото е, че това е известно, но медийното представяне продължава тотално да заблуждава. Истината е в особеностите на българския преход. Опозиция на комунистическия режим не съществуваше, а политическите субекти, които се появиха в началото на промените, нямаха и елементарна представа от функционирането на политическа структура. В същото време номенклатурата отлично знаеше как стават нещата в държавата и сама създаде необходимите политически актьори. Създаде ги с помощта на неразградената система на управление, характеровите особености на българина, неговата несигурност и страха му от непознатото, чрез които подчини новосъздадените институции. Имаше и абсурди. Така например, разследването на Т. Живков бе възложено и на ВРИД началник Шести отдел на Шесто управление ДС - майор Митьо Гестапото. Но кой забеляза това? Тези, които се опитаха да се противопоставят, бяха неутрализирани чрез агентурния апарат, вече пребоядисал се по инструкция и лепящ етикети на неудобните. В подобна ситуация, независимо от демократичната функционалност на новите институции, работещите в тях добре разбираха кой командва парада и се стараеха да бъдат удобни, за да не изпаднат от схемата. Поради тази причина прокуратурата работи само по заявка, съдът взема „правилните“ решения, а Конституционният съд, кога с произнасяне, кога при отсъствие на произнасяне, взима правилната страна в спора. И всичко това в името на новите ценности като например неприкосновеността на частната собственост. Само че не става дума за собствеността на земята, през която ще преминат тръбите на „Южен поток“, държавата там я отчуждава за жълти стотинки. Темата е открадната от номенклатурата национална собственост. Всички партии в България мълчат по въпроса. Да вземем за пример комсомолеца Банев, който с неизвестно финансиране и подправка на документи придоби сериозна част от индустрията на страната. След това я фалира, парите отидоха там, където трябва и в момента той изпълнява кичозните си номера, за да изглежда заможен. И разбира се никоя държавна институция не реагира на тази порнография. Ако се иска промяна, трябва да се започне от въпроса за придобитата собственост по време на прехода от свързани с номенклатурата лица.. Неприкосновена ли е собствеността на крадците, независимо от формите на препирането й? От отговора ще зависи дали мафията и олигархията могат да бъдат отстранени от властта. А колкото до случая с Делян Пеевски, той  е само малка част от проблема.