Владимир Левчев
Правителството на Орешарски, човека на Станишев и червената мафия, се държи като някой джебчия, хванат на местопрестъплението, който се прави, че нищо не е станало. "Значи Пеевски не бил подходящият човек? Ау-у-у, какво щяхме да направим! Пардон, грешка! Вече няма да назначаваме лоши хора, обещаваме! Ама какво пък толкова сме направили..." Сидеров и Местан продължават да разиграват с драматичен фалцет този противен провинциален театър: "Не, бе, ние не сме в коалиция, какви ги говорите! Ние сме честни хора с принципи!" - сякаш задниците им не са лъснали с пълен блясък. Имаме си хубава турска дума за всеки от тези безочливи продажници: гъонсурат.
Всички гореспоменати са марионетки. Каква е тактиката на тези, които дърпат конците им? Траем си и чакаме хората да се разотидат в месеците за лятна ваканция. И протестите да замрат от само себе си. Снишаваме се. Както едно време другарят Живков се сниши да изчака да премине вятърът на перестройката. Само че североизточният вятър в крайна сметка го отвя. Сега са се снишили, белким Европа не забележи лъсналите задници.
Не трябва да им даваме нито ден, нито час покой! Протестите трябва да продължават до падане на правителството. Без да се поддаваме на провокации като тази на атакистите пред операта. Особено важно е да се протестира днес и утре, по време на заседанието на ПЕС в НДК в София! С надежда европейските социалисти да свият сармите на другаря Станишев, който показа чутовен гъонсуратлък дори и пред възмутените от него в собствената му партия.
Още от Лачени цървули
Кой изпусна файтона от коневръза?
Такива впрегатни коне сме имали отколе, които никога няма да се обърнат с гняв към кочияша и по това ще познаете кой е файтонджията
Балансът между доброто и злото
Става дума, разбира се, за Путин и Тръмп – и именно това прави ситуацията толкова опасна – тъй като, както никога досега в историята, Русия, традиционно мислена като империя на злото, и САЩ, традиционно мислени като люлка на световната демокрация, се оказаха на една страна, провиждайки като свой враг именно солидарността и международната архитектура на сигурността, както и хуманитарните ценности, които осигуриха на човечеството осем десетилетия мирно съвместно съществуване
Политиката на Радев открай време е ГОВОРЕНЕ и маскировка, а когато е ДЕЙСТВИЕ - получаваме "Боташ"
Радевите съветници видимо нищо не разбират от икономика - с "Кошница с грижа" помагат на големите вериги, а наказват българските производители. Но така е у нас - българското управление обича политики, които обслужват глобалния капитал и външните влияния