Михаил Найденов*

Хибридна война не се обявява, a се води!
Това стои в основата на успеха на стратегията на всяка държава или недържавен субект, водещи агресивна хибридна кампания спрямо даден обект на въздействие. Често пъти атакуваните държави не могат да си дадат сметка както за наличието на хибридно въздействие, така и за неговата същност, докато не е станало твърде късно.

Хибридната война е най-напред 

информационна война

 Първият удар е насочен срещу възприятията на обекта на атаката за заплахата. Целта е поддържането на неяснота и двусмисленост, така че ръководството на атакуваната държава да не може да си даде сметка пред какво предизвикателство реално е изправено. Тук идва ролята и мястото на местните фактори, свързани с реализацията на интересите на агресора, да отричат наличието на каквото и да е хибридно въздействие и да съдействат неяснотата и объркването сред държавното ръководство и обществото да бъде възможно най-продължително.

В хибридната война може да бъде използван пълният набор от инструменти както на „меката“, така и на „твърдата“ сила. От конвенционални до асиметрични действия. В употреба могат да влязат различни инструменти – от  информационни, политически, икономически, енергийни до военни, така че да се постигне едновременно въздействие по редица направления на насочване на ударите. Това, което прави хибридните заплахи особено ефективно действащи е умелото съчетаване на различните инструменти на силата в разнообразни комбинации, изработени съгласно особеностите на атакувания обект.

Хибридната война се изразява в постоянна 

подривна дейност в мирно време

 срещу ключови сектори на държавата, който трябва да гарантират нейното нормално функциониране, стабилност и сигурност. Един от този сектори е отбраната като ключова част от системата на национална сигурност. Това важи днес и за България.

България със сигурност е обект на хибридно въздействие от страна на Русия. Целта на хибридната война срещу нас е превръщането на държавата в „троянски кон“ на Москва в НАТО и ЕС, с цел реализация на руските интереси спрямо двата съюза.

Хибридното въздействие на Русия върху българската конкретно отбрана цели поддържането на постоянен дефицит от отбранителни способности, водещ до бавна, но сигурна 

деградация на системата

 Тук наблюдаваме както действия, инициирани от Русия, така и такива, за които все още няма преки доказателства, но които водят до реализацията на руската стратегия за отслабване на българския отбранителен потенциал като част от колективната отбрана на НАТО.

Ще Ви представя накратко актуализирана част от мое изследване „Руската подривна дейност срещу българската система за отбрана“, фокусирана върху саботирането на модернизацията на въоръжените сили. Към момента могат да бъдат идентифицирани следните основни начини за поддържане на дефицит от способности.

1. Отлагането на модернизацията е начин за подкопаване на отбраната, проявите на който наблюдаваме от повече от 15 години. Безкрайната поддръжка и скъпите ремонти на руската техника продължават да изяждат парите за нова. Наблюдава се един порочен кръг на поддържане на дефицита от способности. Най-напред се отлага придобиването на ново и оперативно съвместимо с НАТО въоръжение и техника, което води до поддържане на старата съветска техника. В условията на финансов недостиг скъпите ремонти и поддръжка на старите руски платформи напрактика изяждат част от парите за модернизация, което води до финансов недостиг и до отлагането на придобиването на нови платформи. Последното на свой ред затваря порочния кръг в принудителното поддържане на съветската техника поради липса на нова и оттам – в продължаване на зависимостта от Русия като страна-производител.

2. Купуването на такова въоръжение и техника, което не е най-необходимо към момента (при все че има други по-важни приоритети), е начин за изразходване на ограничените ресурси в недостатъчно продуктивни решения. Накратко казано, това е изразходване на ресурсите за грешни приоритети. Например след 2005 г. започна придобиването на нова транспортна авиация вместо нов тип оперативно съвместими многоцелеви изтребители. За транспортни хеликоптери „Кугър“ с ограничени оперативни възможности (които практически не можем да изпратим в операции на НАТО и ЕС зад граница) и транспортни самолети „Спартан“ бяха похарчени над 800 млн. лв. по цени преди повече от 10 години. Без да подценяваме значението на транспортната авиация, още тогава можеше да бъде поставен правилният приоритет, а именно придобиването на нов тип боен самолет за ВВС.

3. Ако все пак (!) се стигне до решение за осъществяване на модернизация, следва да се избере „най-безопасната“ за Русия платформа. „Безопасна“ за Москва платформа от гледна точка на:
- Тактико-технически характеристики. Например това би бил изтребителят, който руските военни считат за най-безопасен за тях. Или пък такива бойни бронирани машини, срещу които руското оръжие би било най-ефективно.
- Финансова възможност на държавата сама да поддържа техниката, така че да има реална способност по всяко време. Тук ще се търси такава платформа, която би била прекалено скъпа за поддържане по всяко време и в достатъчно количество. Например, ако бъде придобит нов самолет, поддръжката му да бъде възможно най-скъпа, така че да е трудно България сама да си я позволи.
- Възможност за споделяне на разходи чрез многонационално сътрудничество със съседни съюзни държави. Това е свързано с предишното. Най-„безопасната“ за Русия нова платформа би била такава, с която нито една съседна на България държава от НАТО не разполага. Това ще предотврати бъдещи възможности за съвместно поддържане и евентуално използване, така че да бъдат споделяни разходи между страните през пълния жизнен цикъл на техниката.

4. Не на последно място, един от най-интелигентните и комплицирани начини за подкопаване на отбраната е налагането на идеята за продължително паралелно използване и на новата, и на старата съветска техника. В условията на очаквани трайни бюджетни ограничения това е сигурен начин за постигане на преразход на ресурси. При това на средства, които иначе могат да бъдат използвани за придобиване на нови способности.
Например, катастрофална за бюджета идея е след придобиването на нов тип боен самолет да продължи използването и на старите съветски самолети. Това ще доведе отбраната до състоянието на фактическо поддържане на два вида военновъздушни сили, всеки на практика със свои значителен бюджет, личен състав и поддръжка и осигуряване. По този начин ще бъдат пренасочвани значителни ресурси към поддръжката до края на жизнения цикъл на старите оперативно несъвместими самолети и хеликоптери. И те ще бъдат за сметка на придобиването на нови способности.

Ето защо, оптималното решение, предвид параметрите на политическата ситуация в обозримо бъдеще, би било старата съветска техника да бъде снета от въоръжение веднага след приемането на въоръжение на новите платформи.

Посочените четири начина са взаимно поддържащи се и са насочени към един център –  траен дефицит на способности за българските въоръжени сили.

Без да се твърди, че всички те непременно днес са инспирирани от Русия, тяхното осъществяване добре обслужва 

руския интерес в България, като част от НАТО, да няма силна отбрана

 Не може също така да се твърди, че тези фактори, които са съдействали за реализацията на горепосочените направления, непременно правят това под руска диктовка. Те могат да го правят и в следствие на непълно разбиране и оценяване на ситуацията. Независим от това, обаче, всички тези начини обслужват руската стратегия. И най-важното – подкопават българската отбрана.

Четирите основни начина за подкопаване на изграждането на необходими реални способности могат да бъдат представени и в следната графична форма, като концентрични кръгове, групирани около един център – дефицит на способности.
* Авторът е член на Атлантическия съвет на България, експерт по национална сигурност и отбрана. Анализът му е представен на Конференцията на АСБ „Преглед на стратегията за национална сигурност и ролята на България в НАТО и Европейската отбрана“, София, 17.10.2017 г. Експозето е  на  тема „Уязвимост на България от хибридни заплахи – поглед към отбраната“ в панел „Бъдещата роля на България в НАТО и Европейската отбрана“.