Хизбулла чакат Станишев да ги защити от ЕС и САЩ

 Цонко Енчев

Измина почти седмица от решението на ЕС  военното крило на Хизбулла да бъде вписано в „черния” списък на терористичните организации, а лидерът на европейските социалисти и на БСП Сергей Станишев се прави на слънчасал и дума не проронва по горещата тема.

Само  преди четири месеца същият Станишев, който тогава бе в опозиция, се правеше на много компетентен и се изяви като най-върлия противник на вътрешния министър от ГЕРБ Цветан Цветанов, който изрече тезата за "обосновано предположение" и предупреди, че  партньорите от САЩ и Израел разполагат със сериозни доказателства, а двама от атентаторите принадлежат към шиитската групировка.

„Това е абсолютно неразчетено с оглед на националната сигурност и крие рискове за хората в България“, обяви на 6 февруари триумфално Сергей Станишев.

Само часове по-късно европейският лидер се оказа

рекламното лице на Хизбулла,

а снимката и позицията му лъснаха на заглавната страница на сайта на политическото крило на Хизбулла „Ислямска съпротива”. Новината бързо обходи света, а Ливанското правителство гордо коментира, че опозицията в България не вярва на обвиненията за атентата в Сарафово.

На февруарското заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента Станишев обвини управляващите от ГЕРБ, че очевидно България е избрала политически подход и е подкрепила версията на Израел, изнесена още в деня след атентата, преди дори разследването да е започнало.

Сега обаче храбрият защитник на посочените от САЩ, ЕС и Израел за терористи мълчи като комунист на разпит и вместо да си признае гафа направен преди четири месеца, пусна като мюрета Орешарски, Вигенин и Йовчев да се обясняват за вината на Хизбулла и да замитат

миризилвите следи и съмнения,

които БСП остави сред гражданите. 

Така българските социалисти  доказаха за пореден път, че  и тероризмът  може да се използва като средство за политическа употреба и шантаж, дори и когато е на гърба на националната сигурност на държавата. За гражданите обаче остава открит въпросът – кога тежат думите на амбициозния само за власт червен лидер и не се ли превръща той в най-опасното камикадзе за българската демокрация?