д-р Любомир Канов, bulgariaanalytica.org

Кое прави животът им на тази земя дотолкова безсмислен и обезценен, че противно на всички човешки инстинкти, на основополагащата ценност на живота като нещо, което трябва да се защитава на всяка цена и което, дори в животинският свят, е защитавано с отчаяни сили от всички живи същества, които не познават страшната взривна сила на амонита или динамита? Немислимо е някое животно да би направило това, което днес извършва мислещият човек, считащ себе си за правоверен и религиозен. Как след тези ужасни деяния човек да продължи да бъде считан за разумен и религиозен, за върховното творение създадено от Господ и надарено с разум даже в някакъв общ, нерелигиозен смисъл? Как днес да проумеем страшната дилема пред която сме изправени, противопоставяща християнската цивилизация с нейните достижения и начин на живот на онова което представлява в най-отблъсващата си и доктринерска форма Световният Политически Ислям? Ако приемем, че навлизаме в стадий на цивилизационно противопоставяне в планетарен мащаб, където маските са свалени и е вече ясно, че става дума за смъртна схватка кой ще надделее и кой ще остане да живее в крайна сметка върху тази земя, е много важно да се разбере психологията, менталните механизми и енергията, които движат масовият религиозен убиец тръгнал да избие не само друговерците, но да стане убиец на самия себе си, а нерядко и на хора от неговото собствено вероизповедание. Това е загадка, която не е по силите нито на обикновената линеарна логика на Просвещението, на Декарт, Спиноза, нито на древните мислители от антична Гърция, когато са полагали основите на формалната логика и на античната философия.

Налага се, при опита да се проумее религиозният фанатик самоубиец, да се излезе извън петолинието на формалния анализ и да се проникне отвъд – там, където цивилизованото по европейско-християнски модел мислене и общество е напълно неподготвено да търси отговорите или, ако бъдат намерени, да ги асимилира и приеме. Основната пречка за проумяването и причина за този „когнитивен дисонанс“ е успешно вбитото в масовото съзнание вярване, че нещата трябва да изглеждат „политически коректни“ даже и ако това е за сметка на истината по въпроса. Това означава, че ние сме по условие задължени да приемем, фанатизираният джихадистки самоубиец „за един от нас“, понеже „всички сме хора“.

Когато „коректността“ се е разраснала до такава степен, че истината е станала ирелевантна, бъдещето на едно общество е под смъртна заплаха и единственото което му остава е да очаква своя екзекутор. След неуспеха на тоталитарните социалистически експерименти, изцяло основаващи се на насилието и лъжата, днес тази опасност идва от тоталитарния войнствен Ислям. Между тези опити в миналото и сегашната заплаха надвиснала над цивилизования свят има голяма прилика в много отношения, като безразборното насилие над личността, произвола, управлението на страха като средство за контрол, взимането на заложници, използването на кордони от пленени, беззащитни маси между себе си и противника, криене в убежища и бункери.

Но има и една новост, една важна отлика: фанатичният самоубиец е готов да отнесе в смъртта и себе си, заедно със своите врагове, вярвайки, че чрез самия акт на самовзривяването си той излита и се възнася в обещаният мохамедански Рай. Там, както му е обещано от Корана, той или даже тя, ще бъдат окончателно овъзмездени с нескончаеми сладострастни и гастрономични награди от предимно телесен характер и завинаги ще бъдат освободени от тегобите на този свят населен с толкова неверници.

Всъщност, в реалността на гравитацията и физическите закони, той с неговите телесни парчета, кости и гениталии ще се разлети из пространството и ще се превърне в множество проектили, убивайки невинни хора, които нямат нищо общо с него и нищо против него лично. Този на пръв поглед парадоксален и противоестествен начин да убиваш хора, най-често дори не твои истински военни врагове, а просто минувачи, деца, обикновен народ, даже от собственото ти вероизповедание, е нов вид воюване базирано на една нововъзникнала умствена и социална патология, неразривно свързана с квазирелигиозен и тоталитарен начин на мислене. По мое мнение, феноменът може да бъде разбран, ако се направи опит да се проумеят вътрешните механизми на индивидуалният джихадистки атентатор самоубиец, които активират неговата мотивационна reward system до такава степен, че тя преодолява дори най-силния инстинкт в природата – инстинктът за самосъхранение. Преди това е уместно да се разграничат няколко разновидности на решилите да опашат около телата си шахидския пояс с експлозиви. Това са най-често млади мъже от близкоизточен, главно арабски произход, но също и от афганистански, пакистански, кавказки, възможно ирански, кюрдски или северноафрикански произход. Съществува и отделна група – жени атентатори-самоубийци, които са движени от сходна на мъжете, но по-тясно отмъстителна и лична мотивация, като загуба на съпруг или роднина в джихада срещу враговете на Исляма. Съществува и една особено зловеща група от деца, които също се самовзривяват, но това би следвало да бъде обект на различен прочит, защото се предполага, че малолетните не влизат в категорията на вменяемост както възрастните и че тяхната лична преценка не е достатъчно зряла и независима, за да бъде схващана като истински избор. Което, разбира се, прави много трудна реакцията и противопоставянето срещу тези малолетни самоубийци по законов път, както и въздействието върху тях с цел превенция. Това се илюстрира в близкото минало с извършените абсолютно ужасяващи убийства от въоръжени с автомати деца-войници в Африка, подстрекавани от враждуващи помежду си племенни или политически групировки. У нас, значително по-малко смъртоносни, разбира се, са примерите с ромска престъпност, извършвана от деца, ръководени от съответните тартори, които извършват кражби, обири и други подобни с презумпцията, че ще избегнат съдебна и всъщност каквато и да е отговорност, поради възрастовата си „невменяемост“. Ето защо, ще се опитам да разгледам по-подробно единствено „типичният“ джихадист, който избира да се самовзриви на площада, на летището, на пазара, пред обществена сграда с много хора, да отвлече самолет и да го забие в небостъргач с хиляди работещи там и неподозиращи, че са негова цел, а също и въоръженият до зъби джихадист, който разстрелва десетки забавляващи се в нощен клуб, с ясното съзнание, че ще отнесе в смъртта максимален брой хора, желателно и полицаи, преди да бъде убит от тях.

Тук може да се направи известно изключение за онези взривяващи самоделна бомба в краката на масов маратон по улиците на града или врязващи се с камион в празнуващото множество, защото желанието им не е точно героична смърт с религиозно-саможертвен елемент, а по-скоро бърз ефект на масово убийство и терор, съчетан с опит за бягство от местопрестъплението и евентуално оцеляване, ако е възможно.

Възможните обяснителни механизми са следните:

1. Самовзривяващият се човек, Homo Explosivus, е движен от афект на необикновена ярост, на гняв и омраза към набелязания противник, който надхвърля даже инстинкта за самосъхранение, подобно на онази ярост, даже бяс, който обхваща войника в разгара на отчаяна битка по време на война. Тогава настъпва афективно стесняване на съзнанието, понякога наричано амок, което превъзмогва обикновеното човешко чувство на страх и се тълкува като храброст или безумие, в зависимост от гледната точка на тълкуващия. Допуска се, че индивидите, които са обхванати от афект с такава сила, са движени от много мощен мотивационен идеал, обикновено защитата на общото, рода, ротата, града, Родината или някаква идеална цел трансцендираща индивидуалното съществуване. Тоест, аз като отделна личност, се жертвам, за да да пребъде моят род и подобните на мен, „своите“. В чисто еволюционен и хладно генетичен аспект, такова поведение придобива смисъл, само ако с индивидуалната смърт на един член от тази малка или по-голяма общност, се осигурява и увеличава вероятността за успешното продължаване на живота на останалите, носещи подобни или много близки гени и характеристики. Това включва и културните особености, обичаи и начин на живот, които не носят чисто биологичен смисъл, но са част от така наречените „меми“ – цивилизационната памет, обичаи и начин на живот, за разлика от чисто генетичните.

2. За да бъде успешна една такава саможертва, доколкото „успешна“ в случая е самоубиец, подходящото понятие Homo Explosivus, обхванат от такъв екстремен афект, трябва все пак да е стъпил не само върху яростта си, но и върху солидната основа на някакво родово, племенно и етническо наследство, което да осигурява смисъл на неговия акт на самоунищожение. Ако той или тя, с акта на самовзривяване, прекъсват всякакви генетически връзки подир себе си, това по-скоро би било демотивиращо. Но ако, освен тебе, в твоя род има още 7 братя и 4 сестри, тогава личната ти генетическа загуба става по-малко противоестествена, защото след теб земята все пак ще бъде населена от многобройно поколение, които са твои достатъчно близки родственици, така че дори да нямаш собствени деца, поне ще имаш достатъчно на брой племенници, носещи твоите генетични признаци.

3. Особеното в случая е, че твоята смърт има потенциала да те изведе от множеството просто загрижени да се възпроизвеждат твои съплеменници в ранга на герой, като компенсира загубата на твоя живот с ореола и славата на духовната жертва, на защитник за Правата Вяра, на мъченик. Към това се добавя обаче в доста случаи, както съобщават осведомени, и някаква материална компенсация за семействата на атентаторите, осигурена от джихадистката организация или от Ислямска Държава. Това обаче заземява до известна степен този акт и го доближава до работата на миньора, изкарващ прехраната на семейството си в мина, където избухва газ гризу, а семейството му получава компенсация и застраховка живот.

4. Яростта и даже генетичните равносметки на Homo Explosivus обаче, не биха били достатъчни за обяснение, ако приемем, че той воюва единствено поради омраза срещу врага по родово-етнически причини. Или само защото възприема другородците като противник в цивилизационната война на живот и смърт. В разгара на една реална битка, когато две армии се сражават, войникът е изправен пред дилемата да убие противника или да бъде убит. В действията на самоубиеца този елемент липсва. Той не е изправен срещу въоръжен и видим, ясно обозначен враг, от другата страна на окопите. Напротив, срещу него са изправени невъоръжени цивилни и те даже не са изправени срещу него, а просто си живеят своя ежедневен живот, без да подозират, че са му врагове и че се намират в състояние на необявена война с него. В афекта на самоубиеца, освен Омразата и Яростта на воюващият ислямист, освен Родовото и Племенно основание се вплита и компонентата на уязвената Гордост и Ресантиман. Нищо не би могло да тлее така болезнено и дълготрайно, така предизвикващо желание за мъст, както всекидневното усещане, че ти, като личност и вие като общност, етнос или религия, сте второ качество, че сте по-низши и по-неуспешни като хора, по-надолу в йерархията на модерното общество, по-необразовани и неспособни за напредък и сносен живот. Това е видимо в затрупаните ви с боклуци гета, в жилищата и кварталите, които обитавате из градовете на Европа, типично пълни с дребна престъпност, дрога, хлебарки и зловоние, но също и в онези региони на света от които ти и твоите сънародници произлизате. Безредието, беззаконието, липсата на хигиена, отсъствието на умения и знания, неуредеността и грозотата на ежедневния бит, цялостната изостаналост на населението, мизерността и бедността на съществуването на голяма част от тези общества е толкова характерна, че контрастът с чистотата и просперитетът на западните страни с християнско вероизповедание е болезнено очевиден. Как е възможно това да е станало, ако Аллах е толкова велик? Как е допуснал това? Това трябва да има някакво обяснение! Дори свръхбогатите петролни държави, с техните баснословни кули и златни клозетни чинии, внасят от западната цивилизация абсолютно всичко: от архитектите, работниците и обслужващия персонал, до най-скъпите коли и самолети. Те самите са неспособни да произведат дори най-простите предмети. И обяснението идва лесно, защото в човешката природа е заложено да търсиш вината винаги у другия, а не у себе си. Търсенето на обяснение неизбежно отключва скритият параноиден процес заклеймяващ лошия Запад; от Александър Македонски и Римската Империя, през Кръстоносните походи, та чак до колониализма. Обяснението е просто: ние през цялата ни история, след Великото ни минало като цивилизация, сме жертви на умишлено унижение, завладяване и ограбване от нашите западни, европейски и християнски врагове. Заради тях сега ние живеем зле, а сме станали толкова недоразвити и изостанали, защото те винаги нарочно са ни завладявали, подтискали, пречели и продължават да правят така, че ние да сме винаги отдолу. Това положение е нетърпимо и ние ще им обявим война, тотална война срещу тяхното общество, което ни е поставило в тази непоносима и унизителна ситуация.

5. Теологичната интерпретация. Гореизброените механизми, колкото и да са мощни сами по себе си, не биха били толкова летални, ако не бяха обединени под зеленото знаме на салафизма, под знака на екстремното тълкуване на Корана като политическа доктрина за завладяването на света по религиозна неизбежност. Прогласява се: Аллах е велик, и ние сме велики с него! С негова помощ ще победим неверниците и ще си възвърнем гордостта и законното си място като техни повелители! Техният западен морал е покварен, ние сме прави, ние ще наложим нашата истина със сила и с демографска експанзия и ще придобием отново величието, което ни се полага, защото е завещано от Пророка! Тук се налага да се отличават разновидностите на ислямското вероизповедание едно от друго. Това е задължително, ако искаме да избегнем напълно съвместими със съвременната цивилизация верски общности, каквато е например тази, която преобладава исторически всред турското население на Балканите и в Турция, както и изключително толерантния клон на суфизма, да се слагат под общ знаменател с войнстващият политически Ислям. Ако приемем, че огромното мнозинство от умерени мохамедани по света са хора, които никога не биха опасли около тялото си шахидския пояс, за да се самовзривят пред Кьолнската катедрала, онези които биха го направили, се свеждат в крайна сметка до една неголяма фанатична селекция от джихадисти, които получават напътствия и инспирация или от екстремистки проповедници в джамии и религиозни училища, или се радикализират самостоятелно през улеснените глобални комуникационни средства за общуване. Религиозното индоктриниране служи като последния завършващ щрих на картината в главата на бъдещия джихадист самоубиец. Тълкуването на Корана в неговия екстремен антихристиянски вариант е фитилът, който възпламенява бомбата и който яростно насочва камиона в тълпата и самолета към Световния Търговски Център. В разбирането, че има Свят на мира, който е идеализираният начин на живот на ислямските общности и Свят на Войната, обитаван от неверници и от хора, които отказват да приемат безпрекословно истината на правоверните и на Пророка, се изкристализира вътрешната увереност, че победата е възможна по пътя на Джихад, на Свещената Война за правото дело. Нещо повече – това е единствения път! Тук, в тази опростена версия на това как трябва да бъде устроен света съгласно религиозната доктрина на религиозния фанатик, се съзира и изумителното сходство между неговите възгледи и възгледите на тоталитарния комунист. Войнстващият Политически Ислям и Глобалният Комунистически Интернационализъм са две явления, които споделят почти всичките си постулати и претенции за това как хората трябва да живеят и в какво да вярват. Един правоверен сталинист има абсолютно същото презрение към човешкия живот и правото на индивидуален избор, каквото демонстрира и джихадиста Джон. Масовият убиец чекист Блохин, разстрелвал в главата саморъчно по двеста души дневно в Катинската гора, не се различава по нищо от маскирания главорез варабската пустиня. Погубването на невинни хора в условията на масов терор е обща практика и за двата режима. Това е основен метод за внушаване на страх и последващо подчинение. Фантазията и на двете идеологии е за световно господство, за хегемония, но не само над телата, а и над душата на отделния човек. Това не бива да очудва никого, защото комунизмът е всъщност една извратена модерна форма на религия, където Бог е прогонен с щикове от сърцето на човека и Църквата е разрушена, докато в джихадистката версия на Исляма правоверието сгазва с камион празнуващо множество християни на църковния площад или заколва стареца свещеник в олтара по време на богослужение.

6. Ако обобщим, движещите механизми на атантатора са поне три вида: лично психологически, общностно-родови и религиозно-идеологически. Всички те го водят към едно – геноцидна градско-улична война срещу западния човек и атака срещу неговия начин на живот. Организиран в халифат, в бойна група или индивидуално, радикализираният ислямист е готов да умре, за да отмъсти, да накаже и в крайна сметка подчини на престъпната си версия за Истината онези, които той е решил, че са неговите врагове. В тази битка, където той е влязъл с ясното разбиране, че може да загуби живота си, присъства неизбежно и един анализ на цената и ползите от тази саможертва. Този анализ се състои от два компонента. Единият е преценката за собственият му живот като живот лишен от успехи, постижения, красота и смислена реализация. В общия случай, един мизерен, безмислен живот, без перспектива, в общество, където шансовете му да се интегрира са нищожни, първо, защото той няма никакво чувство за принадлежност към ценностите и начина на живот на заобикалящата го по-голяма общност и второ, защото той едновременно ненавижда и завижда на нейната култура. Тоест, загубата на живота си, той не преживява като особена лична загуба, защото го възприема като безцелен и вече обезценен по условие. Другият аспект на неговия анализ за цената на собствената му смърт е, колко смърт той самият може да причини, самоубивайки се. Ако неговата перспектива като жив е да влачи един посредствен и мизерен живот, то убивайки максимален брой приети за врагове неверници, все едно дали войници или мирни жители, цената на неговия живот се изкачва на съвсем друго ниво и се добира до смисъл, който дотогава му е бил отказван по време на неговото безрадостно съществувание. Той не само унищожава завършени, образовани, успели и щастливи хора, които винаги страстно е ненавиждал, не само че разбива завинаги семействата им, но той същевременно постига няколко цели или „ползи“: Родово- етническа цел, защото неговите живи роднини винаги ще бъдат по-многобройни от тези на убитите и в обозримото демографско бъдеще винаги ще ги изпреварват като брой. Лично-психологическа, защото придобива значимост, която никога не би притежавал приживе:

а) защото получава реванш за обидата „причинена“ от неверниците, той и близките му да живеят всред мизерия и б)защото е постигнал желаната цел да предизвика “справедлив“ страх и терор у тези, които винаги са го превъзхождали, отмъщавайки си за своята лична незначителност. И последно,Трансцеденталната цел. Доколкото чрез този акт той става мъченик на вярата, така както е обещано в Корана, на него ще му се даде нов живот в Рая, с всичките онези вечни радости и наслади, които са му убегнали тук на земята и които му се полагат безусловно след тази саможертва. Губят единствено „неверниците“. А в това време огромното пасивно мнозинство от вярващи мюсюлмани за съжаление оглушително мълчи, наблюдавайки как светът се движи към фатален челен сблъсък между Християнството и Исляма, по пътя трасиран от експлодиращите атентатори самоубийци, Пътят, от който няма връщане.