Виктор Катона, икономист, специалист по сделки с нефт на MOL Group (Унгария), eurasia.expert

Съвсем до скоро изглеждаше, че на фона на перипетиите със "Северен поток-2" държавите от ЕС няма да инициират нови инфраструктурни проекти за доставка на руски газ. Но в хода на срещата между президентите на Русия и България в медийното пространство беше предложено още едно нововъведение - "Български поток". При това реалистичността на този проект и неговата реализация все още са под въпрос.

Появата на новия термин все още е свързана с голям брой въпроси, на които засега няма отговори - къде точно ще бъде насочен газопроводът и, ако той замени отдавна планираната и съгласувана втора тръба на "Турски поток", то в такъв случай какво ще стане с договореностите постигнати до момента с турската страна.

Предложението на българската страна е твърде парадоксално, като имаме предвид руско-българските отношения след 2014 година.

Политиката на официална София 

да създава пречки по отношение на "Южен поток" и строителството на АЕЦ-Белене доведе до доста осезаема загуба на доверие от страна на Москва. Независимо, че бяха спазени всички изисквания на дипломатическия протокол, официалната реакция на Кремъл беше предсказуемо сдържана – Москва не отказва да разгледа въпроса, но изисква от българските власти и ЕК гаранции, че проектът няма да бъде спрян заради някакви политически причини.

Президентът на България Румен Радев настоява "отклонението" от "Турски поток" (мощност от 15,75 млрд. куб. м. годишно) да бъде преориентирано към България, като по този начин страната ще бъде осигурена с директни доставки на газ и с печалби от транзита на "синьо гориво" към другите страни от Югоизточна Европа.

Загубата на "Южен поток" и досега се отразява болезнено върху политическия живот в България, защото само строителството щеше да добави равностойността на 1,5% от БВП към икономиката на страната, без да говорим за ежегодните доходи от транзит в размер на 300-400 млн. евро. Пропускателната способност на втората тръба на "Турски поток" е четири пъти по-малка от планираната за "Южен поток", но на българското правителство ще му бъдат добре дошли всякакви доходи.

Важно е да се отбележи, че при срещите на Владимир Путин с българския президент не бяха включени представители на "Газпром".

Участието на енергийния сектор беше ограничено до министъра на енергетиката Александър Новак. И при това, именно 

"Газпром" има сериозни аргументи против "Български поток":

 освен няколкото случая на спиране на вече стартирали проекти, не трябва да забравяме, че именно защото българският премиер Бойко Борисов разкри пред контролните органи на ЕК цялата конфиденциална част от договора за "Южен поток" започна 3-годишното антимонополно разследване срещу "Газпром".

В този контекст е интересен и фактът, че "Газпром" се отказа от претенциите си към официална София единствено под натиска на Еврокомисията - този въпрос беше един от елементите в изключително сложния преговорен процес по антимонополното разследване.

За руския газов монополист строителството на "Български поток" би могло да доведе до намаляване на разходите (например, за транзита през Турция), но ще го постави в зависимост от паневропейските структури.

Като вземем предвид, че през последните години "Газпром" се стреми и последователно минимизира зависимостта от все по-сериозните изисквания на ЕК, "Български поток" има малки шансове за реализация.

Вероятността "Български поток" да бъде осъществен е още по-малка заради това, че предложението идва от президента Румен Радев, а не от премиера Бойко Борисов. Това е важно по две причини. Първо, именно Борисов торпилира отначало проекта за строителството на АЕЦ-Белене и нефтопровода Бургас-Александуполис през 2011 г., а след това "потопи" и строителството на "Южен поток" през 2014 година. Второ, Радев не е свързан политически с правителството на Борисов. България е парламентарна република, затова волеизявлението на президента е несъпоставимо с решенията на българското Народно събрание.

Не е изненадващо, че в хода на срещата между Бойко Борисов и Владимир Путин не стана дума за строителство на пряка газова линия до българското крайбрежие.  

При това тя беше предмет на обсъждане, тъй като идеята за стрителството на "Български поток" повдига насъщния въпрос, който и досега не е решен – какъв трябва да бъде маршрутът на втората тръба на "Турски поток" след като газопроводът достигне територията на Турция. Най-вероятен вариант изглеждаше удължаването на "Турски поток" до Гърция, но сега "българският вариант" изглежда по-привлекателен. Ако действително президентът Путин е съгласуал този въпрос с президента на Турция Реджеп Ердоган, значи, има политическа воля за такова решение.

Нещо повече - реалността на този проект все още е под въпрос – само преди два месеца българското правителство подписа договор с Катар за строителството на СПГ-инфраструктура и едновременно с това заяви, че има намерение да купува израелски газ, за 

а намали енергийната зависимост от Русия

Като вземем предвид и проблемите с текущите си мегапроекти "Газпром" може да реши в полза на България само при наличието на твърди гаранции от Брюксел.