Иво Инджев, ivo.bg

Вестник „24 часа” съобщава в почивния съботен ден нещо екслузивно, което нито външно министерство на България, нито която и да е друга медия ни каза в работно време: че Иран изтегля посланика си Голамреза Багери от София и най-вероятно ще свали нивото на дипломатическата си мисия у нас.

Вестникът явно има близки отношения с иранското посолство, което е видно и от преразказа на иранската позиция. Как иначе да си обясним факта, че на пресконференцията си в петък същият посланик не спомена нищо подобно пред българските журналисти. Ако е искал и ако по онова време е имало решение за такава стъпка, е щял да го каже. Но по някаква причина е „запазил” новината за един български вестник, който му е симпатичен ( за да не кажа „доверен”, че може да прозвучи недобронамерено).

„24 часа” не обяснява ( чрез цитат на посланика, а само добавя , че това се случва след посочването на „Хизбулах” като съпричастна към атентата от 18 юли 2012 г. край Бургас) какво налага Иран да е сърдит дипломатически на България.

Поради липса на коментар към тази информационна екслузивност, поднесена с явната благосклонност към позицията на иранското посолство, ще си позволя все пак да добавя въпрос, който малко ми липсва във вестника.

Защо Техеран изтегля посланика си от София? Нали самата шиитска организация „Хизбулах” не спомена изобщо България в единствения си официален коментар на събитието. И управляващите аятоласи не реагираха срещу София, а посочиха Израел като „отговорен за кампания срещу Иран”?

Освен това, както Иран, така и „Хизбулах”, отричат да имат материално взимане-даване, макар да се твърди по цял свят, че иранските разходи по издръжката на „Хизбулах” годишно са минимум 100 милиона долара.

Ако Иран е прав да заявява, че НЕ финансира „Хизбулах”, а ливанската партия просто симпатизира на хомейнизма ( и неговата цел да бъде унищожен Израел), защо тогава Техеран прави резки дипломатически ходове, поставяйки отношенията си с България на по-ниско ниво, макар на пресконференцията тук посланик Багери да декларира, че за неговата страна България е „приятелска страна”?

Всички знаем отговора, но задавам тези въпроси защото те имат отношение към абсурдното отричане на световно известния факт за „Хизбулах” като скъпо платен инструмент на иранското влияние в Близкия изток. Това, че и двете страни в тази симбиоза отричат факта, не го прави нелегитимен. Съответно всеки може да си направи извода за отричането на други факти, свързани с иранската роля и тази на нейното ливанско протеже във връзка с терористичния акт на летище Сарафово- в смисъл, че дипломатическият ход на Иран само показва ориенталката логика на отрицанието на очевидни неща.

За да има последователност в абсурдите, ще бъде „нормално” сега да очакваме официозната телевизия ТВ 7 да пласира храбър телевизионен екип в Иран, както направи, изпращайки на гости на режима на Башар Асад в Дамаск оператор и репортерка буквално дни, след като София изгони сирийския посланик от България.

През юни миналата година ТВ 7 облъчваше цяла седмица аудиторията си тук с пропагандната версия на сирийския режим за гражданската война ( твърдейки дори, че няма никаква гражданска война) и никой в нашата търпима към глупости, корупция и абсурдизми родина така и не повдигна въпроса как е постигнато сирийското гостоприемство на фона фактическото скъсване на отношения със Сирия режим.

Нещо повече, от студиото в София телевизионният бос Бареков се прехласваше, че неговата телевизия била единствената на терена и едва ли не целият свят научава от нея какво става в затворената за журналисти страна. С това само направи признанието за абсурда още по-откровено, защото, за да изпаднеш в такава уникална позиция, трябва да си също така уникално близък с главорезите на режима, чиято игра играеш.