Крум Благов, специално за Faktor.bg

Девети май е събота, така че ще празнуваме всички. Но къде и какво – този въпрос мъчи политиците в цяла Европа. У нас особено страдат социалистите и останалите прогресивни сили. Георги Първанов предрече лошо бъдеще на България, защото президентът Росен Плевнелиев няма да присъства в Москва за парада на победата. Старият сценарист и писател Анжел Вагенщайн написа отворено писмо до германския канцлер Ангела Меркел в смисъл – щом тъй и тъй ще ходите при Путин на 10 май, що не идете ден по-рано. Депутатът Георги Кадиев пък призова цялото ръководство на БСП начело с Миков да посрещне 9 май в Русия, дори ако трябва да заминат като туристи.

Битката за празника раздели другарите

Те стоят разкрачени между Брюксел и Москва и се чудят чий от двата девети мая да отбележат. От една страна това е Денят на Европа. На тази дата през 1950 г. френският министър Робер Шуман лансира идеята си за обединяване на държавите, така че Втората световна война да остане последна в историята на континента. БСП е член на Партията на европейските социалисти, а бившият й лидер, др. Сергей Станишев, е техен председател.

От друга страна обаче партийните членове са русофили, а Владимир Путин е в голяма нужда. Заради конфликта в Украйна само двама държавни ръководители от ЕС ще отидат в Москва на 9 май т. г. – чешкият президент Милош Земан и гръцкият премиер Алексис Ципрас. Останалите са отказали поканата къде учтиво като Плевнелиев, къде рязко като президента на Европейския съвет Доналд Туск, който каза: „Да присъствам на военен парад заедно с действащи агресори и с такива, които използват оръжие срещу граждански лица в Източна Украйна? За мен това е, меко казано, двусмислено.”

От съюзниците на Русия във Втората световна война вече отхвърлиха поканата английският премиер и американският президент. Засега не е ясна само позицията на френския държавен глава Франсоа Оланд. Президентът на Израел и премиерът на Норвегия пък отказаха, след като руският външен министър Сергей Лавров обяви, че са приели.

В резултат на бойкота в Москва очакват само двайсетина държавни ръководители, предимно от бившите съветски републики и сателити като любимия лидер на Северна Корея Ким Чен-ун. За сравнение – преди 10 години на същата дата те бяха 53, сред тях американският президент Джордж Буш младши, френският Жак Ширак, премиерите на победените страни – Германия, Италия и Япония, председателят на Китайската народна република, индийският министър председател и т. н.

Нашите социалисти са много загрижени, че на 9 май България ще се дистанцира от Русия. Но историческата истина е, че Денят на победата

не е монопол на Москва

въпреки че руснаците полека-лека си го присвоиха. Безусловната капитулация на Германия е подписана от генерал Алфред Йодъл на 7 май във френския град Реймс пред представители на СССР и западните му съюзници. По искане на Сталин процедурата била повторена в Берлин. Това станало в 22.43 ч. на 8 май, т. е. в 23.43 ч. по българско и 0.43 ч. на 9 май по московско време. (Всъщност Москва е в нашата часова зона, обаче в Русия още от времето на Ленин е прието декретно време – един час напред в сравнение с астрономическото.)

Затова още в определянето на 9 май като ден на победата над Третия райх има елемент на присвояване – по местно или по източноевропейско време събитието може да е станало преди това, важното е коя дата е било в Москва. В Англия и Франция отбелязват края на войната на 8 май. В Америка го наричат „Ден на победата в Европа”, а победата във Втората световна война празнуват на 2 септември, когато е подписана капитулацията на последния съюзник на Хитлер – Япония.

Любопитното е, че Денят на победата е официален празник в Съветския съюз само до 1948 г., след което Сталин го отменя. 9 май остава обикновен работен ден за СССР се чак до 1965 г., когато на тази дата е проведен първият военен парад на Червения площад. Парадът се повтаря през 1985-а, 1990-а, 1995-а и 2005 г. През 2008 г. 9 май беше обявен за Ден на Европа. В отговор Путин направи военния парад ежегоден. Но армията не можа да завоюва празника за Русия – през 2010 г. посещението на чужди делегации беше слабо.

Сега полският президент Бронислав Коморовски призова европейските лидери на алтернативна церемония – да отбележат края на Втората световна война в Европа на 8 май там, където тя е започнала – на полуострова Вестерплате край Гданск. Това би поставило Русия в още по-сложна ситуация, защото историческата истина, която там и до днес не обичат да чуват, е, че на 1 септември 1939 г. Сталин е съюзник на Хитлер и Червената армия удря Полша в гръб в нарушение на подписания през 1932 г. Полско-съветски договор за ненападение.

Германия и Съветският съюз си поделят Полша. Разликата е само, че след войната територията, окупирана от Хитлер, е освободена, а завзетата от Сталин е наречена Западна Украйна и Западна Белорусия. Тя си остава в СССР, а за компенсация на Полша дават част от Източна Германия, т. е. просто я преместват на запад. Руснаците не искат да се припомня това.

Битката за официални лица на 9 май в Москва ще е свирепа, защото от гостите зависи къде е истинският празник. За Путин всеки виден чужденец, дошъл на Червения площад, ще е скъп гост. Още повече ако е от ЕС. Затова Кадиев толкова настоява Миков да присъства, а Първанов се сърди на Плевнелиев. Руските интереси в България за съжаление се изразяват от български политици.

Дано поне го правят безкористно…