Иван Сотиров

Първо държа да подчертая, че съм горещ привърженик на идеята въпросът за промяна на избирателната система да бъде решен, чрез референдум. Мотивите за това съм изложил в моята статия http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/16087-otsastvieto-na-moralno-liderstvo-ubiva-darzhavata.html  .Нещо повече, Движение Независима България, на което съм един от учредителите, още през миналата година постави като една от своите основни цели въвеждането на мажоритарен избор на депутати, съдии и прокурори.  Обсъждахме и въпроса за организиране на инициативен комитет за събиране на подписка за свикване на референдум, който да се проведе заедно с изборите за Европейски парламент, тъй като сме убедени, че политическото статукво ще противодейства яростно срещу въвеждането на мажоритарен избор на депутати. В този смисъл инициативата на президента за свикване на референдум е една приятна изненада за нас, но твърде прибързания и необмислен начин, по който са внесени въпросите в парламента, дава възможност

да бъде компрометирана добрата идея

Какво имам предвид? Няма да се спирам на въпроса за задължителното гласуване, защото смятам, че първо трябва да се изиска тълкувателно решение от Конституционния съд, вместо да слушаме всякакви упражнения от разни всезнайковци на темата дали това задължение представлява ограничаване на конституционни права. По отношение на електронното гласуване, неговото въвеждане за българите зад граница би било една добра първа стъпка. Така ще дадем възможност на хиляди наши сънародници да гласуват – право, което в момента буквално им е отнето и същевременно ще отпаднат опасенията за купуване на вот, което може да се организира само на територията на страната.  Основният въпрос е за мажоритарния вот. Коректният подход, който е предопределен и от закона, е поставянето на следния въпрос: „Подкрепяте ли изборът на народните представители да се извършва мажоритарно с повече от половината от подадените гласове?“. При така поставен въпрос, ако учстниците в референдума отговорят с ДА, парламента е длъжен еднозначно да въведе мажоритарна избирателна система за всичките 240 народни представители. Ако въпросът е „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно“, както е предложил Президента, то парламентарното мнозинство е с развързани ръце или да редактира въпроса по начин, който да обезсмисли референдума, както стана с допитването за АЕЦ, или да го отхвърли, като противоречащ на чл.10 от закона който изисква въпроса да е зададен „…кратко, точно и ясно.“. Така се получи и с въведения под натиска на Първанов избор само на 31 мажоритарни кандидата, което беше една пародия на мажоритарност, с която се дадоха аргументи на противниците на мажоритарната система да я компрометират. Поставен по този начин, въпросът подменя дебата за това дали искаме мажоритарен или пропорционален избор на народни представители, с дебат дали искаме запазване на пропорционалната избирателна система или замяната ѝ с някакъв хибрид, какъвто по същество са смесените системи. При това положение аз нама да имам възможност да гласувам за мажоритарен избор. Нещо повече, аз изобщо няма да участвам в такъв референдум, както не участвах в референдума за АЕЦ, защото нямам намерение да бъда употребен в

Какъв е изходът? За мен изходът е само един. Понеже няма да е сериозно Президентът да внася нова редакция на въпросите, то опозицията, която разполага с изискуемия от конституцията брой депутати, следва да внесе коректно предложение за провеждане на референдум за промяна на избирателната система. Такова действие ще демонстрира и сериозно намерение от страна на опозицията за промяна на системата. Така ще отпаднат и подозренията, че опозицията заиграва предизборно с популярни теми, без да е налице искреното й желание за  реалното въвеждане на мажоритарен избор.