Стойко Стоянов

Десетки световни лидери се събират в Йоханесбург за възпоменателната церемония и прощаване с големия Нелсън Мандела. Българите обаче могат да направят свой индивидуален прочит на живота и смърт на черния борец, защото вероятно тук е заключена част от проваления ни преход, който трябваше да ни направи бяла държава.

По някакъв мистичен начин земният край на Мандела се преплита с името на друг голям, но забравен и непознат за младите поколения българският борец за граждански права и свободи – Илия Минев. Мандела издъхна на 5 декември – денят, в който се е родил Илия Минев. Сякаш с невидимата си ръка от отвъдното бай Илия, както го наричаха приятелите му, прибра при себе си чернокожия си събрат. И още едно съвпадение – и двамата се събраха на небето на 96 години. 

Приживе наричаха Илия Минев българския Нелсън Мандела, защото бе прекарал цели 33 години по комунистическите лагери и затвори, борейки се за свобода и демокрация. Реално бай Илия е политическият затворник - рекордьор за света, който цели 6 години повече е престоял зад решетките от Мандела. Името му обаче бе смачкано, забравено с усърдните грижи на пропагандата на БКП, Държавна сигурност и пренебрежителното и надменно отношение на назначената фалшива синя опозиция.

Мандела излиза от затвора на апартейда през 1990 г., а само четири години по-късно е избран демократично от бели и черни за президент на ЮАР, който да обедини гражданите с различен цвят на кожата. Получава Нобелова награда за мир, а името му се превръща в знаме за човешките права.

Каква е съдбата на белия му български събрат Илия Минев? През 1946 година комунистите го осъждат като враг на народа на доживотен строг тъмничен затвор. По-късно присъдата му е намалена на 20 години лишаване от свобода. От затвора излиза през края на 1962 година, но ДС периодически продължава да го арестува и въдворява като опасен за народната власт. Така се събират 33 г. зад решетките и 1860 дни прекарани в карцера. 

Малко преди планираното рухване на комунизма неуморният борец създава през януари 1988 г. в дома си в Септември първата дисидентска и независима легална антикомунистическа организация –Независимото дружества за защита на правата на човека /НДЗПЧ/. Реално до 10-ти ноември 1989 г. тя остава единствената автентична и неподставена формация, с ясен антикомунистически профил, родена извън лабораториите на ДС. Българският Мандела обаче не се оказва сред допуснатите от ДС и БКП отличници, които сядат на закуската с френския президент Митеран през 1989 г. Изолиран е и от създадения на 7 декември СДС. Вместо от истинските дисиденти и жертви на комунизма, новите демократични партии са превзети от марксисти, като Желю Желев и цяла отявлена плеяда деца на активни борци против фашизма и капитализма, партийни секретари на БКП, кагебисти и десари, търсещи политическа кариера и оцеляване.

По тайни договорки на сините с БСП и ДС Илия Минев не е бил допуснат дори да мине покрай сградата на „Раковски”134 в София. За словото на ветерана на политическите затворници са забранени и всички митинги на синята опозиция след 10 ноември 1989 г., разказват негови близки. Единственото изключение била публична проява в Пазарджик, където успява да се докопа до микрофона, но веднага бил прекъснат и свален от трибуната от Георги Спасов –говорител по онова време на НКС на СДС и доверен човек на Желев, пише Стефан Северин.

През 1996 г. демократи се опитват да накарат Иван Костов да приобщи Илия Мине към новото ОДС, но Командира вдигнал рамене и попитал - кой е този, демонстрирайки, че от подобни маргинали нямат нужда.

Ако събитията в България след падането на комунизма следваха демократичната логика на политическите промени в ЮАР  или други бивши социалистически страни като Чехия, Илия Минев можеше да бъде първият демократично избран български президент и безалтернативен лидер на истинската опозиция. Имал е и закалката, и опита, и необходимото образование – завършил е френския колеж в Пловдив, а после в Тулуза, Франция индустриална химия. Но вместо признание,  най-автентичният български борец за демокрация е забравен и то умишлено. През януари 1999 г. даже тогавашният син президент Петър Стоянов остава без последствие идеята на осем партии и движения, предлагащи вече гаснещият Илия Минев приживе да бъде награден с орден „Мадарски конник” за заслуги към България.

Тази зловеща „демократична” действителност превръща Илия Минев в жертва на червени и сини. Тя е и най-яркото доказателство, че падането на комунизма и създаването на новата демокрация в България са били режисирани и тотално контролирани от тайните служби и комунистическите кукловоди. Затова автентични дисиденти, като Стефан Вълков, Едуард Генов, отец Благой Топузлиев и десетки други не бяха допуснати до политическия живот, а изгонени от страната. 

Така истинският преход на българите бе подменен и фалшифициран от мимикриращата и прераждаща се червена мафия. Затова днес дясното е тотално пробито и компрометирано, а няколко милиона българи не знаят за кого да гласуват. Мислехме, че преходът е брод, а се оказа зловещ лабиринт, в който вместо Минотавър, ни дебне и днес чудовището Комунизъм.

Нелсън Мандела ще бъде изпратен с почести от страната си и от целия свят, а Илия Минев изгасна в самота и забвение в мизерен старчески дом. Даже светът не разбра, че в България е живял политическият бунтар, с най-дълъг стаж по затворите. В същата самота си отидоха и последователите му от Независимото дружеството за правата на човека – Едуард Генов, отец Благой Топузлиев и самоосъдилият се приживе на мълчание поет Петър Манолов.

Това е историята за белия и черния рицар на Свободата, която българите трябва да прочетат по нов начин.