Олег-Сандро Панфилов

 Хората се делят на две групи - едната смята, че Русия "завинги си е върнала" Крим, а другата предполага, че Крим ще се върне на Украйна, и това ще стане скоро. Или още по-бързо. Колкото и да бъдат иронизирани едните и другите, историците обаче имат неопровержими аргументи - през последните 100 години Русия си връща територии и  това й се е превърнало в традиция.

Разбира се, за да има традиция на връщането, трябва да има

традиция на заграбването

 Тя е по-древна, тъй като Русия се е създавала с помощтта на  заграбвания, окупации и анексии. Това става още от 15-ти век, със заграбването на Великия Новгород и окупацията на Новгородската република, праобраза на европейската държава , влизаща в сферата на интересите на Ганзейския съюз и благополучно съществувало 342 години преди това. После били заграбени Поволжието и Урал, Южните степи и Сибир, Украйна и Прибалтика, Далечният Изток и Кавказ, Централна Азия и Полша. Захватът наричали "събирането на земите", а по късно това териториално общежитие нарекли Русия.

При царете-императори по-често заграбвали, но понякога и връщали, когато губели войните - като в Далечния Изток, например. Традицията  за връщането на откраднатото започнват болшевиките, отказвайки се от Полша и Финландия, за което после дълго  съжаляват. Полша връщат през 1944 г., не успяват да заграбят повторно през 1940 г. В замяна прихващат Западна Украйна и Беларус, Молдова и Република Тива. С времето заграбените територии биват разделяни по своя статут на три категории: руски републики, съветски републики и "народнодемократични страни", т.е. такива, в които са разполижени съветски войски. Съществува и четвърта категория - "на хранилка", страни, намиращи се под финансовото и идеологическото обезпечаване от СССР - от Куба до Ангола и Виетнам.

На 9-ти ноември 1989 г. падна Берлинската стена, просъществувала 28 години, разделяйки един народ, една държава. ГФР бързо се възстановява след Втората световна война, а ГДР, благодарение на съветската помощ, се превръща в една от социалистическите страни с най-затегнат режим, създадени от СССР след 1945 г. Съветската и днес руската пропаганда пеят дитирамби за Горбачов Шеварнадзе, тогавашният външен министър на СССР, че  благодарение на "миролюбивата им политика", двете части на страната се обединили. За  да бъде разбрана степента на "миролюбието", достатъчно е да се припомни за съветските магазини, които по своята пустота не отстъпваха на "черни дупки" - Съветският съюз доизживяваше последните си месеци и вече нямаше никаква възможност да владее над ГДР, нито да удържа бягащите на Запад немци.

После дойде нежната революция в Чехословакия, разстрелът на Николая Чаушеску, преди това - Полша със "Солидарност", Унгария, България,  Монголия. От Съветския съюз панически бягаха "братските народи", чиято историческа памет се оказа по силна от привързаността към "големия брат" при много постсъветски страни. Избягаха Прибалтийските републики, на старта готова беше Грузия - "общежитието" се разпадна. Путин имаше за цел и още има - да съхрани и върне изгубеното посредством такива методи и начини, каквито са били използвани през 15-ти век:

 заграбване, лъжи, анексия, асимилация

 на населението. Обаче на  Путин не му излизат сметките - методите, макар и да са изпитани, условията са съвсем  различни. От март 2014 г. санкциите започнаха да променят Русия, както някога повлияха на съществуването на СССР.

Санкциите започнаха постепенно да променят отношението към Русия: преди година, създадената детска организация ЕврАзЕс така и си остана недоносче, разпадайки се видимо. Срещите на страните от постсъветското пространство (СНГ) се певърнаха в камерни сбирки на  няколко президента, усмихващи се един на друг, произнасяйки дежурни речи, подобни на тостове, и връщащи се после към проблемите на родните си страни. ОДКБ (обща разузнавателна и военна организация на Киргизстан, Казахстан и Таджикистан под ръководството на Русия, а присъствието на Армения и Беларус в ОДКБ е заради наличието на неизменни руски бази на тяхна територия - бел. прев. ) - митичната организация отдавна вече не провежда  срещи, нито учения, дори не приема заявления за членство, за да стане ясно, жива ли е, или не.

Единствените "оживени" територии, колкото и да е странно, се оказват сепаратистките "държави", които имат една единствена задача - да просъществуват, а също така и да разберат какво ги чака.

Крим е последната заграбена от Русия територия. В Крим им е най-тежко - тази окупация стана причина да бъдат  въведени санкциите срещу Русия и някой ден руснаците ще разберат, че да се краде е лошо и за това са предвидени  наказания, които могат да костват дори разпад на страната. Но в Русия, както и Съветския съюз, са зле с историческата памет, която е трайно

изтъргната  от репресиите в ГУЛАГ,

 и затова населението свикна да живее с днешния ден, избягвайки да мисли какво го чака в бъдеще.

За Кримчаните щеше да е полезно да узнаят какво се случва с техните "колеги" от по-рано заграбените от Русия територии. В Абхазия са поредните парламентарни  избори, които с съпътсвани от скандали, изострени след публикацията на пощата на Сурков. Абхазците най-накрая документално се убедиха, кой точно ги управлява, а всички лозунги за "държавно строителство" са блъф, който се поддържа от руския бюджет. Всички кандидати за депутати  говорят на руски, а желанието да се "възроди" абхазкият език е забравено. "Независимата" Абхазия  е призната само от окупанта - Русия, а също така от страните на руската хранилка - Никарагуа, Венецуела и Науру. В "Южна Осетия" положението е същото, само че там наближават президентските избори, на които ще спечели кандидатът, най-много обичан от  Кремъл, който ще му даде пари да си върже гащите.

Окупираното Приднестровие се оказа прищипано между Молдова и Украйна, която никога няма да подкрепи сепаратизъм на левия бряг на Днестър. Тази територия не е призната дори от окупанта Русия. Както и в случая с Карабах, и досега не признат от никого, дори и от Армения. Усилията на Грузия, Молдова и Азърбайджан не позволиха сепаратистките територии да бъдат превърнати в смостоятелни "държави", колкото и да се постара  Москва и колкото и да беше лъгано от нея тамошното население. Всички тези територии се намират в реанимация, и към тях е включен като апарат за изкуствено дишане руският бюджет. Съдейки по ефективността на санкциите, бюджетът изтънява и остава малко време да пресъхне напълно. Когато Русия няма да има средства за война, нито за собственото си население, ще настъпи

колабс на сепаратизма

Да се отговори директно и сигурно кога точно ще бъде върнат Крим, аз също се въздържам, но вярвам, че това ще се случи. За тази ми увереност има няколко причини. Първта - нито една страна, даже от остналите дружки на Русия, не признват анексията на Крим. Втората - ююридическа обосновка на анексията противоречи на международното право и  това няма как да бъде подминато. Трето - на исторически предпоставки може да повярва само психоболен, тъй като Крим, както и другите територии е бил заграбен - завоюван, присвоен, откраднат, както искате го наречете, но той никога не е бил етнически руски и никога доброволно бе се е присъединил към Русия. Четвърто - репресиите по отношение на коренното население и спрямо украинците могат да станат пивод за търсене на отговорност от Русия пред международен  съд. Пето и най-важно - за Русия в съвсем скоро време ще бъде трудно, а в близка перспектива и невъзможно да обезпечава кримския бюджет затади санкциите и заради катастрофалното положение на рускат икономика.

Всички тези фактори свеждат усилията      на Кремълските марионетки в Крим към банално съществуване, но никк не и към развитието на перспективен регион. По-логично щеше да бъде да се апелира към активистите на "руския свят", да бъдат убеждавани в неизбежността, но те още   са уверени, че тяхната мечта ще бъде вечна. Така комунистите също мислеха в продължение на 74 години, че "Ленин е живял, Ленин е жив, и Ленин ще живее", а "светлото бъдеще" е близко.

Берлинската стена беше от бетон, който го разградиха за няколко часа, щом стана ясно, че Германия, а не Горбачов, иска да бъде единна. През цялото съществуване на социалистическия лагер поляци и унгарци, чехи и румънци (и българи - бел прев.) не са изоставяли надеждата

 да се освободят от  Марксима-  Ленинизма

 Както и грузинците, украинците и молдовците. Таджиките през 1991 г. започнаха своето освобождение от комунистическата идеолигия, но тогава Кремъл се мобилизира и започна  там гражданска война. Тогав стана ясно, че СССР. се е държал благодарение на страха и лъжлива идеология, но до голяма степен от доходи от продажбата на нефт и газ. Веднга след въвеждането на санкциите срещу СССР, той започна да се разпада под свличащите се паметници на Ленин и останалите "вождове".

Нямам съмнение, че Крим ще бъде  върнат  на Украйна - тази увереност е обоснована от историята и събитията от последните десетилетия. За кражби се наказва, за лъжи се порицава, за самозалъгване измъчва съвестта - никаква пропаганда няма да спаси "руския свят" от необходимостта да се съгласи с тези факти. И колкото по-бързо това се случи, толков по-лесно ще бъде да се вземе решение - да се живее на украинска територия или да се използва възможността да се развиват вилни зони в Магаданска област. И главно - да стане ясно, че светът няма повече мълчаливо да наблюдава какво ще забърка Путин.

Превод: Таня Стоянова