Владимир Левчев, vladimirlevchev.blogspot.com

Бойко Борисов неотдавна заяви, че акциии като откриването на неизползвани бюлетини в печатницата в Костинброд в деня за размисъл преди изборите са като по учебниците на КГБ и ДС за активни мероприятия. Не съм чел такива учебници, но съм сигурен че е прав. Живял съм достатъчно дълго, за да знам от опит  как се правят тези неща.

По комунистическо време беше по-просто. Първо, тогава нямаше интернет, второ всички медии бяха в ръцете на столетната Партия. През ранните комунистически години за антиправителствени акции вестниците не биха и писали. За това си имаше милиция и затвор. Освен по време на Народния съд и публичните екзекуции на „врагове на народа“, когато враговете бяха гръмко оплювани преди да бъдат екзекутирани.

През осемдесетте години на миналия век, когато в СССР започна „перестройка“ тактиката у нас се промени. Вестниците отговаряха на акции на интелектуалци против властта. Отговаряха с публично оплюване, но без да става ясно какво точно са направили тези лоши хора.

В условията на свободна преса през 1990-те ,

активните мероприятия за дискредитиране

на неудобни личности, за дезинформация или манипулиране на информацията, станаха по-сложни и по-умни –което значи и по-подли. 

Една светово известна техника е „червената херинга“. Червена херинга –  red herring–  е термин, който се използва на английкси за информация в медиите имаща за цел отвличане на вниманието на обществото от нещо притеснително за властта, към нещо съвсем друго. Развяваш червената херинга, за да отвлечеш вниманието на кучето. Например, в момента, в който министър председателят е направил някакъв гаф, медийният фокус се премества върху  уличен бой предизвикан от някакви  футболни запалянковци. Или върху летяща чиния със злени човечета заснета от любител фотограф.

Публичното оплюване на неудобни личности обикновено се прави в жълтата преса, където се обявяват преиначени или измислени скандални факти от личния живот на неудобния. Целта е изместване на вниманието от реалния проблем към биографията на човека, който го поставя. Например, аз казвам нещо против Сергей Станишев и веднага ми се отговаря, че баща ми е комунист, т.е. каквото и да кажа против Станишев, чийто баща също е комунист, няма как да е достоверно.

Аз съм по-скоро един ренегат

 Манипулации могат да се правят и в интервюта. Не като буквална фалшификация, а като изопачаване на казаното. Полуистините могат да бъдат по лоши от чистите лъжи. Например, аз казвам в интервю на някой журналист: „Известна доза непукизъм помага, когато си на власт. Но правителството на Орешарски цинично прехвърля всякакви граници на непукизма и дебелоочието.“ Ако журналистът остави в отговора ми само първото от тези две изречения, това наистина ще бъдат моите думи. И все пак мисълта ми ще бъде обърната надолу с главата.

През 90-те години на миналия век, преди епохата на интернет, когато имаше ясна политическа конфронтация между СДС и БСП, тактиката на манипулаторите можеше да се обобщи с бай Ганьовата сентенция за либералите и консерваторите:  „И едните и другите са маскари.“ Каква е разликата – не само БСП, но и СДС е свързано всъщност с червената мафия. Олигарсите не са започнали кариерата си с куфарчета държавни пари раздавани им по линия на ДС и БКП. Не, те са създадени всъщност от Иван Костов. СДС е съсипало България. Разбира се, имаше и други, инспирирани според мен директно от КГБ конспиративни теории – как за всичко ставащо в България са виновни всъщност американците, които имали някакъв пъклен план Ран-Ът за съсипване на страната ни. Понеже сме адски важни за тях. Едно време Енвер Ходжа беше застроил цяла Албания с бункери от страх да не го нападнат американците...

Общественото мнение може да се манипулира,

но само до някъде. Само, ако има някаква почва за това. И само, ако се прави умно (т.е. с достатъчна ловкост в подлостта). Но когато на улицата са излезли десетки хиляди хора, главно младите работещи хора в столичния град – както стана в неделя например, да се опитваш да убедиш обществото, че това са  банди от пияни лумпени, или организирани привърженици на ГЕРБ, или групи организирани от Джордж Сорос и лошите американци – това е кауза пердута. Една лъжа трябва поне малко да прилича на истина, за да й повярва някой. Когато протестиращите са десетки хиляди, очевидно има стотици хиляди най-малко, които пасивно ги подкрепят. Няма как всички тези хора да са подставени лица или заблудени наивници.

Протестите се организират в интернет.  Но и там се правят жалки опити,  ако не може да се стимулира, то поне да се симулира обществена подкрепа за правителството. Знаем как изглежда контра-протеста пред НДК в София, на който виждаме около стотина човека всеки ден. Лесно е да се  сравни с протестите против правителството, на които излизат десетки хиляди. Но за да се симулира някаква по-голяма обществена подкрепа за правителството,  започнаха да включват масово известни хора в някаква Фейсбук група в подкрепа на Орешарски. Можеш да се изключиш сам, ако забележиш, че без твое съгласие са те включили, както направих аз. Но ако не забележиш, че са те включили - минаваш за привърженик. След изявлението на Президента се направи нещо подобно с някаква си група за импийчмент и съд на Плевнелиев. Тази група е пълна с фалшиви имена. Трябва всеки да проверява да не са включили  някъде името му без да го питат. Но подобни акции нямат голям шанс, защото няма реална значителна подкрепа на правителството или „импийчмънта“.

Интернетните форуми също са пълни с подставени лица. Те ползват всички гореспоменати методи за оплюване на автора на даден текст, за отклоняване на проблема от важното към маловажното, за агресивни нападки срещу опонента на критикувания в текста политик. Например – текстът е за връзката на кабинета Орешарски с олигархията, а коментарите се изместват към предполагаеми връзки с олигархията на Борисов. Сякаш едното трябва непременно да опровергава другото. Мнозина от платените интернетни „хейтъри“ не са на особено високо интелектуално ниво и имат нужда от кратък речник с думички, които да използват за оплюване на определени хора. Например любимата на тези интернетни писачи думичка „седераст“ еволюира в „либераст“, а по-късно и в „гербераст“. Речникът се модернизира.

Живевем в информационната епоха.

Живеем  с единия крак в реалното,

а с другия в електронното пространство. От една страна вече е ясно, че чрез социалните мрежи, ако пожелаят, тайните служби и големите компании могат постоянно да наблюдават личния ни живот. От друга страна, благодарение именно на Фейсбук и Туитър по света за часове се организират масови протести и революции. Имаме ярки примери  - от площад Тахир в Кайро, до Таксим в Истанбул, до Орлов мост.

Тайни служби и сили биха могли да се опитват да манипулират и насочват масовитe протести. И със сигурност го правят. Но никоя тайна служба или конспирация не може да изкара десетки хиляди хора на площада, ако хората нямат вътрешно желание да излезат. Революции могат да се манипулират и насочват. Но първо трябва да има революционна ситуация, реално народно недоволство, за да стане нещо.

 Така е в глобалния свят. В глобалното информационно село. Не можем да се върнем назад в света на Железните завеси,  не можем да се върнем дори и в доскорошния и отдавна познат свят информационно доминиран от класическите печатни  медии.

Трябва да се научим да живеем умно и сръчно в този глобален свят, където имаме неограничен достъп както до информация, така и до всякакви видове дезинформация и манипулация. Но основното е, че нито в реалния, нито във виртуалния свят можем да посадим нещо там, където няма почва за него.