Гибелта на руските наемници в Сирия може да има катастрофални последици за Путин и в навечерието на изборите да се превърне в "червен картон" за кандидатурата му за президент.

В Москва и Вашингтон се опитват да скрият "авантюристичното лице" на инцидента от 7 февруари. Вашингтон "капка по капка" дава информация за това, какво точно се е случило в населеното място Киш в нощта на  7 срещу 8 февруари, а Москва по същия начин се опитва да признае загубите си.
Без съмнение руснаците нахлуха в Сирия за една малка "Буря в пустинята", по начина, по който го направиха през 1991 г. Но, за разлика от войната за Кувейт, Пентагонът така и не публикува цялата видеокартина на случилото се през тази нощ и 

позорните  убийства за Кремъл

В същото време, за Путин и неговия антураж това видео, показващо как хората са превърнати в пушечно месо, не е най-страшното  нещо, което може да се очаква.
Пушечното месо беше в пъти повече по времето, когато беше щурмуван Грозни, но това само укрепва още повече властта на Путин. Всъщност този много дързък опит на руснаците да организират „кримнаши“, които са на страната на американския корпус в тила – е директено предизвикателство към американците  и опит да бъде забит последният пирон в  ковчега на малкото останало доверие на Вашингтон към сегашните управници на Русия. 

Кримнашите – повече от сирийци

Въпреки, че вече мина повече от седмица след поражението, което претърпяха частната военна команда Вагнер, от медиите все още не става ясно как, откъде и защо се появиха там наемниците.
Наемниците от Вагнер преминават на левия бряг на  Ефрат, където съсредеточават силите в продължение на седмица до 7 февруари. Това е първият им тест на реакцията на американци и кюрди.
По същия начин, неидентифицирани въоръжени мъже започнаха  своите "тестове" в Симферопол и други градове на Крим преди 4 години, за да сондират информация за най-вероятните места на въоръжена съпротива. Много преди офанзивата в Крим през 1999 г. руснаците извършват среднощна  операция за овладяване на  летището в Прищина в Косово, поставяйки НАТО пред свършен факт. Нещо подобно руснаците искат да разиграят и в Сирия.
Руският замисъл за осъществяване на операцията е проста, колкото са пет копейки. Основната цел на руснаците, според оцелели наемници в операцията, е овладяването на газовия завод „Коноко” в областта Ал-Исба.  Фабриката е разположена в средата на голата пустиня, на около 5 км от покрайнините на Хишшам, където са концентрирани „вагнеровците“.
Наемниците се шляят цяла седмица в района пред очите на кюрди и американци, докато официалните служители за връзка с руската армия заговорничат зад гърба на кюрди и американците, уверявайки ги, че нищо не планират. 
Руските наемници за седмицата са натрупали достатъчно сили за:
- да атакуват отбраната на кюрдите с артилерия и танкове;
- овладяване и налагане на пълен контрол над газовия завод "Коноко".
Идеята на операцията предвижда нощна атака на кюрдските позиции и прехвърляне на 5-километровата полоса в пустинята, стигаща до газовия завод "Коноко". Руснаците започват да обстрелват кюрдите в 23 часа на 7 февруари. Те изчисляват, че техните наземни сили и артилерия ще бъдат достатъчни, за да притиснат сухопътните сили на кюрдите и дори американските специални сили и да осигурят пробив в завода. И се надяват, че кюрдите няма да могат да попречат на наемниците да преминат през гарата през нощта.
Руското разузнаване обаче не може да разкрие плановете на американците да използват авиация срещу вангеровците. Особено смело изглежда решението на американците да използват В-2, за които са нужни от 6 до 8 часа, за да се подготвят и да стигнат до мястото на сблъсъка. Това е „шах” и „мат” за  военните хибридни машини на Русия за Сирия - и по-специално за руското военно разузнаване, което е обективно проспива американските планове за използване на самолета, в частност и за автономните действия на наемниците, които са руски граждани.

Битката за "пръстена на властта"

Самият газопровод "Коноко" кюрдите отнеха от ИДИЛ в края на септември миналата година. Особено раздразнени от тово са руснаците и Асад, защото  заводът отива под контрола на американците, а не при тях. Освен това, заводът е почти незасегнат и работи, като произвежда 450 тона газ на ден още докато е в ръцете на ИДИЛ.
За ИДИЛ този завод е ценен актив и източник на пари. Сега за режима на Асад основният проблем е, че американците и кюрдите са придобили контрол над повечето нефтени и газови находища, но най-важното  - петролните рафинерии.
Ние сме свикнали да чуваме, че Сирия има много редки запаси от нефт и газ, но не е голям играч на   петролния пазар. Всъщност обаче подценяваме важността на сирийската петролна индустрия за самата Сирия.
В Сирия целият живот на цивилното население зависи изцяло от достъпа до горива - пропан, бензин и мазут. В Сирия няма гори и използват само петрол за отопление на къщи и за печене на хляб. От самосебе си се разбира, че бензинът и дизеловото гориво са необходими за транспортиране и доставка на храна.
Следователно, контролът върху рафинирането в Сирия е истинският "пръстен на властта", което автоматично означава пълен контрол върху населението във всяко населено място.
Докато ИДИЛ контролира производството и продажбата на гориво, дори американските съюзници от умерената опозиция се съобразяваха с тях. Контролът над рафинерията дава всичко наведнъж - и власт над населението, куфарчета с пари, та дори и имунитет по отношение на авиацията. Тук следва да се отбележи, че през всичките години, в които ИДИЛ има контрол над нефтените находища и заводите никой не смее да бомбардира рафинерията. По време на отстъплението на ИДИЛ те обаче са унищожени.
Затова сега руските наемници са се съсредоточили върху овладяването на петролните заводи. Но не всичко трябва да бъде приписано само на алчност Путиновия ресторантьор Пригожин (готвачът, както е по-известен - б.ред.), който се разпорежда с публичните средства по отношение на частната армия Вагнер, за да се докопа до природните ресурси в Сирия. Парите и контролът върху нефтените находища са неразделна част от стратегията за реализиране на печалби и установяване на контрол над страната.

Кой, ако не Путин ( е дал заповед на Вагнер)?

Това обяснение е необходимо, за да се изясни личната роля на самия Владимир Путин при санкционирането на операцията на вагнеровците за овладяване на завода „Коноко“.
Отговорът на този въпрос, отнасящ се до Путин, има два възможни варианта, но и двата са неблагоприятни за него. Или Путин и всичките му специални служби вече не контролират авантюрата на Пригожин и неговата частна армия, или Путин лично е одобрил директния сблъсък с американците.
Путин и неговото обкръжение са загубили авторитет и малкото останало доверие у американците. Не случайно само седмица преди да бъде унищожена частната армия Вагнер, на посещения в САЩ бяха шефът на руското военно разузнаване Наришкин, ръководителят на Федералната служба за сигурност Александър Бортников и началникът на Централната разузнавателна агенция към Министерство на отбраната Игор Корободов.
Всички тези хора вече са под американски санкции и за тях влизането в САЩ е позволено само като изключение. И най-скандалното е, че докато това руско трио се  договаряше с американците във Вашингтон, техните подчинени в Сирия прекосиха Ефрат и подготвиха военен удар срещу американците.
И докато американците във Вашингтон с едно ухо слушаха какво им говорят руснаците на масата, с другого – следяха съобщенията от Сирия за разполагането на руски военни отряди срещу американските позиции.
Втората възможност за Путин е още по-лоша. Макар и много малка, има вероятност Путин да не е бил в течение и лично да не е одобрявал да бъде овладян този ключов газов завод. И вероятно тази авантюра да е била разработена от Генералния щаб на въоръжените сили на Руската Федерация и ГРУ.
Но почеркът е напълно идентичен с операциите, които бяха реализирани в Косово и в Крим. Също така е напълно разбираемо защо са го направили преди  изборите. Разчетите им са били, ако казаците на Вагнер успеят да овладеят този завод и обявят, че го предават в ръцете на Асад, американците ще се въздържат и няма да бомбардират такъв важен обект.
Овладявайки го по начина, по който бяха завзети  летището в Прищина и Крим, победата би била много важна за Путин точно преди изборите, пиар акция пред електората. Първо, за да обясни на гласоподавателите практическите ползи от присъствието на Русия в Сирия, което като цяло категорично не се одобрява от руснаците. На второ място, това е необходимо на Путин пред САЩ и то точно преди изборите, като се има предвид 4-годишната антиамериканска истерия в Русия, която накрая трябваше да се овенчае с реална победа над американците.
Изключително показателна е реакцията на руската държавна пропаганда – абсолютно идентична с това, което се наблюдаваше след катастрофата на Малайзийския Боинг над Донбас на 17 юли 2014 г.
Тогава, веднага щом Москва осъзна, че не украинската военна авиация е унищожила гражданския самолет, до сутринта на 18 юли в Интернет се появиха редица алтернативни версии, придружени дори с картини, стрелки, схеми и т.н. И от тези скалъпени версии бяха изфабрикувани информации, които тиражираха дори водещи телевизионни канали.
Сега ние виждаме същия букет от джунглата на  конспиративните теории, създадени в лаборатории за фалшиви новини към ГРУ, ФСБ и СВР. Но това не може да реши най-главното – да сложат шилото в торбата, метафорично казано, и да скрият фамилиите на убитите руски граждани в Сирия на 7 февруари. Самият Кремъл, в лицето на неговия говорител Песков и външното министерство на Лавров, ще трябва да признаят, колкото и да не желаят, че е имало жертви, защото вече е невъзможно да отричат този факт.
Владимир Путин е напълно аут, вече втората седмица не се появява пред публика и не коментира нищо. Има само половин стъпка, преди да бъдат обвинени директно той и неговото обкръжение, че са  планирали  атаката срещу американските военнослужещи.
Сега е по-добре Путин да помисли за оставка и достойното си пенсиониране, преди в Twitter и на сайта на Пентагона да са започнали да се появяват всички детайли на безславното поражение на неговите наемници.

Коментар на sprotyv.info
Превод: Faktor.bg