Д-р Мирослав Дърмов, Лексингтън, Кентъки, САЩ

Перверзен е моралът и политическата логика на все още управляващите в България. На 16 ноември коалицията БСП-ДПС организира митинг в подкрепа на марионетния кабинет под надслов „Да на свободата, не на омразата.“ А само четири дни преди това, на 12 ноември, по указание  на вицепремиера Цветлин Йовчев е разпоредено на полицаите да бият протестиращите пред Парламента студенти. Къде е свободата в случая? За студентите, според тази логика, свободата може би означава да бъдат бити, а за останалите граждани се чувстват свободни, защото още не са бити от полицията, но пък затова могат да бъдат проверявани по изфабрикувани причини, спирани по пътищата за измислени нарушения на пътния правилник, посещавани в домовете си за проверка и т.н. А това по своята същност е извращение в прилагането на закона, практикувано с цел сплашване на населението чрез масирано демонстриране на полицейско присъствие навсякъде. И дали всичко това е в името на така рекламираната от слугинските медии обща сигурност?

В исторически аспект създаването на институцията полиция (както и службите за сигурност) е резултат от нарастването на броя на живеещите в древногръцките градове-държави. Тази причина предопределя необходимостта от създаване на минимум условия, включително и с употреба на сила, за съвместен живот, преодолявайки правото на джунглата. Първи усилия в подобна насока предприема Атина, но при реализирането се сблъсква с интересен феномен. Никой от свободните граждани не пожелава да се ангажира с ограничаване на свободата на другите и се налага за подобна дейност да се използват държавните роби. Впоследствие тези роби са освободени под условие, че ще останат на служба. Така се е появила полицията...В легализирането на подобна институция на насилието, основният аргумент е защитата на общия интерес. Но, както обикновено в политиката, нищо не е това, което изглежда или се представя. Реално полицията има двойна същност. От една страна, тя наистина осигурява условието за съвместно съществуване на индивидите, поради което гражданите са склонни да възприемат употребата на насилие. Това, което се премълчава, е втората страна от същността на полицията - да бъде

инструмент на елита за потискане на мнозинството

Балансът между тези два елемента зависи от цивилизационното и демократично развитие на всяка една държава. Всичко това, отнесено към днешната ситуация в България, очевидно показва, че полицията под ръководството на Цветлин Йовчев, все повече изоставя своята обществена същност и акцентира единствено върху защитата на съществуването на елита в лицето на неговите политически елементи от БСП и ДПС. И това е моментът, в който се говори за полицейско насилие. Примерите за подобно негативно развитие в действията на полицията са в изобилие. Границите са оголени, но в София са концентрирани хиляди полицаи, за да тероризират недоволните .

При това, случващото се е в медиен аплодисмент и прокурорска сервилност. Толкова похвали за „професионализма“ на биещите се написаха и изрекоха, че интересно как би изглеждало „непрофесионално“ малтретиране. И като капак, главният прокурор Цацаров отсече, “Няма полицейско насилие“, с което отново потвърди основанието за назначението си на този пост - да прикрива зулумите на управляващите. В случая с Христо Бисеров просто нямаше изход. Там външният фактор беше много силен. Но върхът на цинизма в словославенето на полицейското насилие беше в неделното предаване на Кеворкян, където по незнайни причини присъстваше и гранддамата на слугинската журналистика - Мадам В. (явно въпросите е заповядано да бъда зададени, а Кеворкян не е искал да се компрометира, но и не е могъл да откаже, поради което друг „говорител“ е бил поканен), която зададе потресаващия въпрос за наличието на информация, че се плаща за „кървави снимки“, сиреч за снимки, на които се виждат малтретирани от полицията граждани. Тук вече човек остава вцепенен. Значи, ако един фоторепортер заснеме пребит демонстрант, то това е укоримо, даже престъпно??? Да не би това да са спомени от бъдещето, където както в добрите съветски времена, подобно усилие да се информира обществото ще бъде определено като „антидържавна“ дейност??? И най-страшното е, че въпреки че вицепремиерът хъката-мъката говори за някакви непотвърдени данни, въпросът на Мадам В. се превърна в новина в българските медии.

Но въпросът беше за полицаите. На тях трябва да се каже, че всички режими, които са акцентирали на функцията на полицията като потисник на мнозинството, са отивали в историята.  И тогава обществото не е вярвало, че полицията е способна да защити общия интерес, случвали са се масови уволнения и даже закриване на цели полицейски поделения. Много полицаи също така са оставали и без държавни пенсии, поради същата причина. А това е, както се казва, материал за размишление, особено на тези с маските, биещи студентите. За да не бъдат принесени в жертва от все още управляващият елит, който ще се погрижи за министъра, но не и за тях.

Във време, когото полицаите могат да те спрат на улицата, за да ти проверят документите, да те събудят рано у дома ти поради същата причина, да те подслушват, проследяват и даже да те пребият и арестуват без законно основание, българските граждани и студентите в частност показаха изключително политическо израстване. На 17 ноември те си спомниха за събитията в Прага през 1939 и Атинската политехника през 1973, което заслужава аплодисменти. И понеже моите студентски години преминаха в същия период , когато се случи въстанието в Атинската политехника срещу режима на полковниците в Гърция, е полезно да се свържат тези събития със ситуацията в България. Студентите в Атина въстанаха, но на 17 ноември 1973

бунтът беше кърваво потушен

от властите. Като отговор на правителствения терор възникна революционната организация „17 ноември“, която близо 30 години създаваше проблеми на управляващите в Гърция. Това не е реклама  на радикалните методи на тази организация, които са сериозно дискутируеми, макар че ако управляващите продължат с бруталността и това може да се случи. Обръщам внимание как една дата, илюстрираща борбата за свобода, може да се превърне в политическа кауза. Управляващите обвиняват недоволните протестиращи, че нямат кауза и искат само избори и в подкрепа на подобни разсъждения привеждат абсурдния аргумент, че изборите не решавали проблема, защото нямало политически субекти, различни от вече представените в парламента с добавката от разни палячовци като Бареков и ВМРО. И за да се оборят подобни обслужващи статуквото пропагандни тези, датата на погрома над протестиращите български студенти може да даде име и да бъде начало на нова политическа платформа. Недоволните от режима на БСП–ДПС–Атака, наречен „Кабинет Орешарски“ имат различни виждания за бъдещето, но един непосредствен противник. Движение „12 ноември“ би могло да бъде обединителната политическа платформа за отстраняване на управлението на БСП–ДПС–Атака на извънредни избори, а след това нови политически партии могат се ангажират с реконструкцията на подменения преход и възстановяване на справедливостта и морала, което би било нормален политически процес.