Илиян Василев, специално за Faktor.bg

Приказките винаги имат край. Както тази с притчата, че Турция може да расте с китайски темпове на растеж и да трупа дълг върху дълг, без проблем. Винаги идва денят на равносметката и трезвите анализи, които предопределят затягане на колани и намиране на ново устойчиво равновесие между пазари и политика на по-ниско ниво на благоденствие.

Колкото и правителството в Анкара да се опитва да представи вътрешните си проблеми с конспиративни теории за заговор на САЩ или на Запада, накрая за турците идват простите въпроси – дали ще запазят жизнения си стандарт и ще могат да си позволят живот над възможностите.
Затягането на монетарните политики неизбежно ще свие предлагането на кредитен ресурс и ще охлади икономическия растеж. Въпросът е дали това ще бъде съпроводено с антикризисни политики, които да намалят шока и стреса, или президентът Ердоган ще доведе страна до прагово състояние и 

„падането“ ще бъде неконтролирауемо и рязко

На повърхността на нещата турският президент може винаги да намери отклоняващи вниманието истории – за помощта на Катар, на Китай, на Русия, за патриотичната вълна, която ще накара обикновените турци да обърнат златото си в лири, които стават идеално за телевизионния екран, но в края на деня професионалистите ще четат сводките за това как турските банки са принудени да вземат заеми от Централната Банка /тази със спасителните мерки/ при овърнат-лихва от 19,25%, вместо стандартните до този момент 17,75%. Няма как и централната банка да твърди, че късите продажби на лира и съпроводените мерки могат да се тълкуват като системни и структурно значими действия за корекция на ситуацията.

Истината е, че турската икономика показа класически признаци на прегряване, подхранено от практически неконтролиран ръст на кредити и парично предлагане, съпроводено от ръст на инфлацията и дефицит по текущата сметка. Вие преценете колко адекватни са 15-те милиарда долара „спасителна" линия от Катар, при положение, че дефицитът по текущата сметка е над 50 милиарда долара, с тенденция да расте допълнително.
Положението се усложнява допълнително от тотално неадекватното поведение на турския президент, чиито изказвания разсейват срамежливия оптимизъм дори на най-твърдите и лоялни инвестиционни маверици в света. Във времена на задължителен словесен и финансов остеритет Ердоган продължава да омайва масовия турски избирател и капитаните на турския бизнес с приказки за гранд-проекти /байпасът на Босфора/, летища, пътища, тръбопроводи, които означават само едно – нови публични заеми, нови дългове.

Турският върховен лидер е най-големият риск за турската икономика и финансова стабилност. Трудно може човек да си представи по-зловредни действия от неговите системни усилия по дискредитацията на независимостта на Централната банка, които рязко се усилиха след средата на месец май т.г.

Сигналите за дистрес касаят и мерките по фискалната предпазливост и дисциплина. Кризата не е само в Турция, но и в целия глобален сегмент на възникващите пазари, което допълнително усилва кризисния фон, на който турското правителство трябва да възстановява доверието на външните инвеститори. Паричната политика без устойчива фискална политика означава само едно – Международният валутен фонд за пореден 19 път ще трябва да стъпи в страната.

Този близо 450 милиарден общ публичен и частен дълг, който компаниите и банките имат към външните пазари, съизмерен на фона на спадащ в доларово изражение брутен вътрешен продукт е класическа прогноза за настъпващо бедствие. Преценете сами – по данни, публикувани във вестник Хюриет Дейли Нюз за първите три месеца на тази година, брутният вътрешен продукт на Турция е бил 792 милиарда турски лири /от 850 милиарда долара през 2017 година/, които в края на юни са били равностойни на 207 милиарда долара. Днес това са само 128 милиарда долара, или на годишна база при претеглени валутни курсове може да се окаже, че в края на декември няма да бъде повече от 580-600 милиарда долара. На този фон как ви изглеждат 181 милиарда дълг, който трябва да бъде погасен до края на годината?! Краят на годината не е толкова далеч.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) вече предупреди в края на 2017 година, че "брутното външно финансиране на Турция трябва да покрие дефицита по текущата сметка и погаси външния дълг в рамките на една година, който се оценява на около 25% от БВП през 2017 г." Актуализирана към днешните условия тази оценка е още по-стряскаща и надвишава 30%. 

Връщането на доверието е свързано и с лицата, които светът разпознава като носители на здравия разум и промяната. Назначаването на зетя на Ердоган за финансов министър вън от съмнение бе една от стъпките, които хвърлиха пазарите в недоумение и усилиха недоверието.

Агресивният и краен национализъм на Ердоган, 

който буквално всекидневно му създава врагове и у дома, е тотално отрицание на типа политика на успокоение и доверие, което пазарите изискват. Горещата обстановка  в турски Кюрдистан, намесата в Северен Ирак, в Сирия, включително и кризата около Идлиб подхранва опасенията, че предстоят нови военни действия и нови непредвидени рискове със значителни военни разходи, които ще увеличат публичния дълг. 

В тази насока са и инвестициите в ракетни системи С-400, покупката на F-35, влизането в непредвидени милиардни харчове и гаранции покрай ядрената централа в Акуую и т.н.

Влошените отношения с ключовия съюзник САЩ на безпрецедентни за последните 50 години нива - до степен Вашингтон да третира Анкара като заплаха за американските интереси и обект на санкции, допълнително усилват и придават системен характер на турската криза. 

Каквото и да говори Ердоган, възстановяването на доверието към неговата страна преминава през изчистване на отношенията със САЩ и ЕС.  С рекет и ултиматуми турският президент ще види лирата и бягството на капитал да продължи да пада неудържимо, и срещата с МВФ ще стане неизбежна.
Ердоган сам прави възстановяването на отношенията с ЕС и САЩ невъзможно с тоталния произвол на властта в страната си, посегателствата върху правата и свободите, пренебрежението на върховенството на закона. Огромният брой политически затворници и постоянното вкарване на основни съюзници в категорията „помагачи на тероризма“ на практика блокира или силно затруднява възможността за изход от ситуация чрез политическо договаряне с Брюксел и Вашингтон.

При това има едно силно утежняващо обстоятелство - при прогнозата за дългосрочния капацитет на турската икономика и публични финанси те да бъдат оздравени при тази политика, защото страната е твърде голяма, за да бъде поддържана на повърхността с малки дози чужди пари за дълго време. Ердоган може да спечели време с инжекции от Катар, от Китай, от отделни страни от ЕС, но това ще бъде за малко и на все по-голяма цена. Катарските инжекции стигнаха само за една седмица, за да укрепят лирата от близо 7 лири за долар до 5,85. В последната седмица ръстът се възобнови и тя вече премина нивата от 6.65 при това само за няколко дни.

Няма да направят решаващата разлика и парите, които ЕС отпуска и може да отпусне на Турция по линия на справянето с бежанската вълна. Дори кредитите, които Анкара получава от страни като Германия, стигат само да обслужат вноса на германски стоки и услуги и по никакъв начин не са насочени към укрепване на платежния баланс.

Ердоган пренебрегна уроците, които научи при идването си на власт като министър председател през 2003 година, когато следвайки съветите и препоръките на МВФ успя да възстанови доверието на пазарите след кризата от 2001 година.

Приликите и модела на развитие, който Ердоган твърди че е копира от Китай, имат своите ограничения и специфики. Факт е, че повече от половината от ръста на световния дълг през последното десетилетие се дължи на вътрешни кредити в Китай, които финансираха свръхвисокия ръст. Но в повечето случаи външният източник на капитал ориентира в тези случаи към по-високи лихви кредитните институции, които са първите, които ще ги изтеглят при рискови събития. В този смисъл бягството им може да предизвика трудни за овладяване краткосрочни ликвидни кризи.

Като се има пред вид, че ръстът на лихвените равнища в САЩ буквално изсмуква капитали от възникващите пазари, включително от Турция и Китай, поводите за бягство могат да бъдат внезапни и непосредствени. Ердоган трудно ще се бори със спекулативен капитал, който преследва по-високи лихви, когато е допуснал те да навлезат дълбоко в икономиката и банковата система.

В средата на този месец кредитният рейтинг на страната и прогнозите бях понижени още по-дълбоко - в негативна територия

в зоната на „боклука“

Това прави перспективата за наслагване на негативни фактори и рецесия неизбежна. 

Щетите от имперските прищевки в антипазарната политика на Ердоган, ще се платят от обикновените турци, включително и на първо място от избирателите му.

Въпросът не е дали, а кога "новият султан" ще вдигне бял флаг и ще покани МВФ да го спаси от собствените му грехове.