Димитър Иванов

Решението на правителството да не изгони на този етап руски шпиони, прикриващи се като дипломати у нас, всъщност не трябва да ни изненадва. Ако прегледаме родните медии през последните две седмици, ще се убедим, че всъщност цялата пропаганда и промиване на общественото мнение беше в посока, изгодна и удобна на Русия, Путин и путинистите. Целият русофилско-ляв спектър от политолози, журналисти, политици, президентство, щоумени и  всякакви там червени „интелектуалци” бе впрегнат да обработва обществените нагласи в посока, че не трябва да превръщаме Русия в свой враг, че няма ясни доказателства, че адресът на отровителите на Скрипал е руски, че Западът ни притиска и шантажира да превърнем Москва в свой враг, че страната на Путин е наш духовен брат, с който имаме някакви други, изначални  космически и генни връзки. Активирани бяха и спящите червени бойни клетки, които инак са издокарани с натовски униформи и европейски костюми, но

в сърцата им трепти и гори само звездата на Кремъл

Така ни успаха, че даже не разбрахме как за миг погина българският евроатлантизъм. 

От другата страна на барикадата се оказа, че няма никой. Всички се бяха скрили зад собствения си егоизъм,  партийна самовлюбеност и усещане за месианство. Единственият, който на три пъти публично прикани българския премиер да направи тежкия избор и да бъдем солидарни с партньорите си от ЕС и НАТО беше Цветан Цветанов. Определено десните му съпартийци в ГЕРБ се уплашиха да го последват, а Цветанов знае най-добре цената на солидарността – всички европейски държави го подкрепиха, когато обяви терористичната групировка "Хизбулла" за отговорна за атентата в Сарафова. Ясната му позиция обаче не получи подкрепа, въпреки, че като шеф на вътрешната комисия в парламента сигурно най-добре знае, че има руски шпиони за гонене. Освен гласът на Цветанов, самотно заглъхнаха и две декларации  - на Атлантическия съвет на България и на замеделците на Николай Ненчев, призоваващи правителството да последва примера на съюзниците от САЩ и Европа. 

Така наречените десни елити обаче се оказаха

тотално провалени и непригодни

да заемат ясна и открита позиция, солидарна с ЕС и НАТО, да активират правителството в тази посока, да му вдъхнат увереност, че изгонването на руски шпиони е единствената правилна стъпка и тя няма алтернатива пред руската заплаха. 

Службичката в Конституционния съд ли затвори устата на уж синия символ на демокрацията Филип Димитров? В какъв лабораторен експеримент е потънал командирът на антикризисните терапии Иван Костов? Защо се дави в мълчание синият президент Петър Стоянов, който се кълнеше, че няма да ни предаде? Каква инфантилност е обсебила недолюбвания от Русия Расен Пленелиев, че смята, че годежът му с Деси Банова е по-важен от геополитическия избор на България... Този човек ще порасне ли или явно още не е разбрал, че е бил държавен глава на България. 

Обсебен от имотите си, които може да изкрънка от тази клета България, е и мадридският дядо, който се изживява и като старейшина на европредседателтвото ни. Симеон Сакскобургготски най-добре би следвало да е научил уроците от историята – баща му цар Борис Трети не скъса дипломатически отношения със Съветска Русия, не изпрати нито един български войник срещу руснаците, спаси българските евреи, не изгони съветските дипломати от София. Въпреки това Сталин и Червената армия обявиха война на България, прегазиха я, окупираха  я за 45 години, избиха роднините му, а него го пратиха в изгнание. Защо го е страх да каже на поданиците си, че каквито и метани да направим, Русия никога няма да е доволна и трогната от българите. Няма да ни заобича, а

неутралитетът е винаги губеща позиция

Днес мълчи и любимият храненик на САЩ и Европа – сарайският прилеп Доган, който е доказателство, че проклятието ни не е толкова турско, а руско. Мълчат като комунисти на разпит и от звездното Тръмп общество в София. Съвсем е изветрял от возене на трабант и „бащата” на българския атлантизъм Соломон Паси. Онзи ден разтяга локуми, че трябва да изградим истинска военноморска база на НАТО, а мълчи геройски, че наливаме милиони на Кремъл за ремонт на стари руски самолети, че забравяме основния принцип на евроатлантизма – солидарността, че случаят „Скрипал” очертава линията на новата Студена война, а ние не знаем от коя страна сме. 

В това гробовно антиевроатлантическо мълчание се включиха и политиците от така наречената стара десница, изпитвайки садистичното чувство за пирова победа, че основният им опонент в дясното губи почва под краката, бъркайки посоката. Това подло мълчание на ДСБ, СДС, „Да, България”, куневистите и т.н. и т.н. е просто предвестник за следващата им поредна загуба.

В  съдбоносни моменти, когато България е поставена пред  цивилазационен избор, цветът на нацията няма право да се крие, нито да мълчи и да се пишат декларации след дъжд качулка. Но новите възрожденци, които трябваше да роди преходът към демокрация през  последните 28 години, се оказаха не евроатлантически будители, а просто „герои” от активното мероприятие „Възраждане„ на ДС.

* Планът "Възраждане" е съвместна разработка на ДС и КГБ от март 1989 г., подготвена от ген. Велинов и подписана от Григор Шопов. Става дума за агенти, секретни сътрудници, доверени лица на службите. За тях всички документи, доказващи връзки към ДС, в България са унищожени. Те са прехвърлени в архива на съветските служби, а днес са на разположение на руските. Целта е чрез тях да се подсигури политическото влияние на Русия след демократичните промени в България.