Илиян Василев, специално за Faktor.bg

Предстоящата среща на Г-20 и реакциите на кризата в Азовско море разкриха степента на отклонение на западните лидери от базисните ценности, които характеризираха западните демокрация в продължение на десетки години, по време и след Студената война. Достатъчно е да се спрем на анализа на реакциите на Доналд Тръмп, Емануел Макрон и Анжела Меркел, като го съпоставим с техните велики предшественици - Рейгън,Тачър и Кол.
Важни са не само вербалните измерения - какви думи избират, за да характеризират действията на руските власти. Направи впечатление, че първата реакция и на ЕК и на европейските правителства, беше доминирана от дипломатическа обраност, умерена категоричност, които са типични за ранни етапи, когато липсват достатъчно информация и детайли. Призивът беше и към двете страни да не ескалират ситуацията, а това имплицитно постави 

и жертвата, и насилника в равна позиция

Франция, Германия и Европейската комисия не счетоха за нужно да квалифицират действията на руската страна в недвусмислени термини, като агресия, грубо нарушение на международното право, но имаше призив за незабавно освобождаване на моряците и корабите. Липсата на категоричност не може да се оправдае с изненада, защото случилото се бе предшествувана от продължила месеци  постепенна ескалация на агресивното поведение на Русия. Тя изгради мост в международни води, с което едностранно промени режима на навлизане в пролива Керч и Азовско море. Това се знаеше и в Брюксел, и в Париж, и в Берлин. След това Путин даде да се разбере, че влизането и излизането от Азовско море ще бъде разрешавано само след уведомление, което е равнозначно на блокада, тъй като на практика прекратява свободния достъп за украински кораби до украинските пристанища Бердянск и Мариупол.

И тук тръгват големите разлики между американските и германски реакции. В САЩ разделението на властите и силните институции сработиха по перфектен начин, за да балансират американската позиция и да я превърнат в това, на което сте свидетели.

В Европа Меркел потърси тих начин да деескалира ситуацията. Тя поиска среща с Путин. 

На икономическата среща Германия-Украйна в Берлин, германският канцлер се задоволи с общи констатации за това, че липсва военно решение на проблемите. В същност, за нея кризата не може да идва в по-неудобен момент, тъй като е във финалната фаза на пуск на "Северен поток-2". Заповедта на Путин за пленяване на украинските кораби и ареста на моряците на практика постави Берлин в шизофренната ситуация - едновременно да защитава стратегически проект на Путин "Северен поток-2", който "убива" Украйна и да я убеждава, че я подкрепя. 

Доналд Тръмп допълнително утежни позицията на германския канцлер, като я "натовари" публично с мисията да умиротвори ситуацията, съзнавайки, че тя трябва едновременно да балансира Путин и да избира между "Северен поток -2"  и подкрепа на Украйна, т.е. на практика не е в състояние да направи нищо съществено. Междувременно Порошенко покани кораби на НАТО в пристанище Мариупол. Меркел отказа. В тази партия на  политически шах със съкратена контрола 

Тръмп отказа среща на Путин на Г-20,

като го уведоми чрез туит, че причината е, че украинските моряци не са освободени.

Можете да критикувате Доналд Тръмп непрестанно, но той показа характер и стил в общуването с Путин. Първо, принуди Кремъл да "изпусне творчески" информация за срещата между лидерите на САЩ и Русия, преди съобщението на Белия дом, като анти-кризисен пиар по азовската криза. Смисълът бе - вие критикувате за ареста на корабите и моряците, но ние сме се разбрали с Тръмп и Киев не може да стори нищо. Оказа, че Доналд Тръмп има ход и го направи точно, когато бе най-болезнено за Москва. 

Обратно, Макрон и Меркел поискаха да си говорят с Путин в слаба позиция. Отново с идеята да се договорят, да поискат милост за украинските моряци и кораби от руския президент. Както Саркози по време на грузинската криза. Но накрая Грузия загуби огромни част от своята територия, което тогавашният френски президент представи като "единствено" възможно решение. 

Докато Тръмп отказва, Меркел иска и потвърждава среща с Путин в Буенос Айрес, потвърждава подкрепата си за "Северен поток-2" , отказва да даде военна подкрепа и оръжия на Киев и накрая- остава в безтегловност като лидер на Европа. За да "балансира" позицията си, ще предложи някакъв бизнес или икономическа утеха на Украйна, без да разбира, че когато става реч за защита на честта и цялостта на една държава, единственото което има значение са 

реалните действия, с военна сила и военна подкрепа

Порошенко иска подкрепа от Меркел, а получава общи фрази.

Макрон също потвърди срещата си с Путин.

Отказът на Тръмп не е доказателство само и толкова за личните му предпочитания или политики, а на това, че в Америка има разделение на властта, има институции и железобетонни демократични традиции, които са в състояние да се противопоставят на всякаква хибридна атака на Путин. Което не може да се каже за ЕС, за Германия и Франция, ако се съди по реакциите на техните лидери и институции.

В аналите на историята ще остане само кратък запис - американският президент Доналд Тръмп отмени срещата си с Владимир Путин в последния момент в знак на солидарност с Украйна и нейните моряци, докато Макрон и Меркел се срещнаха.

Това казва всичко.