Алекс Алексиев, специално за Faktor.bg

В неделя - 24-ти януари, мюфтийството, ръководено от Мустафа Алиш Хаджи, но де факто подчинено на турския дирeкторат за религия Дианет (Diyanet), свиква конференция, която отново ще избере Мустафа Хаджи за главен мюфтия. По този начин ще се циментира доминацията на една чужда държава над второто по големина вероизповедание в България. Това положение е скандално само по себе си. Но още по-скандално е, че това е поредната стъпка към неминуемото радикализиране на българския Ислям под егидата на турския ислямизъм, което става и

със знанието на държавата

Чудесен пример за това, което се случва, е една "научна" реч на мюфтията, спонсорирана и представена наскоро от шефа на БАН Стефан Воденичаров - същият корифей на родната наука, който наскоро представи и антибългарските, неоосманистки брътвежи на турския премиер и именит ислямист Ахмет Давутоглу. В озаглавената “Ето ги фалшификациите на ‘Ислямска държава‘“ презентация Мустафа Хаджи се опитва да докаже, че идеологията на "Ислямска държава" не е базирана на автентични ислямски учения и поради това е нелегитимна. Това, което той успява да докаже в най-добрия случай, е собственото си неведение, или много по-вероятно умишленото изопачаване на основни положения в ислямската теология.

Както повечето апологети на насилствения Ислям, Мустафа Хаджи се съсредоточава върху кораническия текст от периода в Мека, когато Мохамед е проповедник и се мъчи да привлече последователи. В тази част на Корана наистина има много толерантни и миролюбиви послания като, например, известният стих (аят) за това, че в религията не трябва да има насилие. Това, което мюфтията избягва да коментира, е, че болшинството от тези толерантни призиви са анулирани от по-късни стихове, посредством доктрината за аброгиране (от лат. аbrogatio,араб. naskh, отменям, анулирам), която постановява, че един по-нов аят в Корана анулира по-стар такъв на същата тема. Посредством тази удобна доктрина почти всички толерантни послания в Корана са аброгирани и заменени с

призиви за насилие

спрямо немюсюлманите. Ето какво казва за това Ибн Катир (Ibn Kathir) - един от най-видните ислямски теолози и автор на 10-томния коментар на Корана, меродавният тафсир ибн Катир (tafsir ibn Kathir). Според него една единствена късна сура, която проповядва насилие, известна като стиха за меча‘ (Коран 9:5), „анулира всички договори между Пророка и неверниците, заедно с всички контракти и споразумения.“ Общо взето този единствен стих аброгира 114 аята от 54 сюри, казва Ибн Катир.

Още по-сериозен умишлен пропуск в „анализа“ на мюфтията е фактът, че той дори не споменава два от трите основоположни текста на Исляма – шериатът и хадита (думите и действията на Мохамед). Той разбира се не може да не знае това, тъй като за вярващите мюсюлмани шериатът е „свещен закон Божий“ а хадита също се смята от правоверните за свещен текст. Не ги споменава, поради простата причина, че "Ислямска държава" напълно спазва шериатските предписания, което е истинската причина за нейната популярност сред ислямистите. А проповедите и указанията на Мохамед, събрани в колекциите на хадити, са почти без изключение призиви за насилие.

Шериатът, който узаконява средновековното мракобесие

в исляма, е станал главното верую на всички терористи и джихадисти, защото той представлява възможно най-радикалната интерпретация на исляма и като такава често е в конфликт с ученията на Корана. Така, например, в Корана апостатството се наказва със сто камшика, докато шериатът постановява смърт без съд и присъда. Шериатът също налага на вярващите установяването на ислямска държава (халифат) като религиозно задължение, докато нито халифатът, нито каквато и да е ислямска държава въобще се споменават в Корана и в хадита. Терористите от ИДИЛ спазват шериата дори в неговите перверзно-екстремни форми на сексуално поробване и изнасилване на неверниците. Това важи за много от радикалните ислямисти в цял свят. Включително и в България, той прави тази терористична организация един модел на идеалната ислямска синтеза между религия и държава (din wa dawla). Мустафа Хаджи не се свени дори пред груби лъжи като, например, твърдението, че „В исляма и проповедите на Мохамед няма да намерим никакво насилие или неуважение към човека.“ Историческaта истина, която лесно може да се докаже дори и при повърхностно запознанство с основните колекции на хадити като Сахих Бухари (Sahih Bukhari) и Сахих Муслим (Sahih Muslim) и шериатски компендий като Умдат ал Салик (Umdat al Salik) е, че насилието е главният метод за разпространяването на исляма след хижрата (емиграцията) на Мохамед в Медина в 622 година. От хилядите хадити, които се смятат за легитимни, почти няма такива, в които Мохамед да не проповядва насилие и терор. Включително насилие и убийства на мирни граждани (Бухари 52-256), жени и деца (Муслим 19:4321-4323) и апостати (Бухари 84:57).

Уважаемият мюфтия разбира се не може да признае тези нелицеприятни истини, както и това, че

неговите господари в Анкара като Ердоган се провъзгласяват за „слуги на шериата“

Но той може да лъже и изопачава истината спокойно, без да се страхува, че някой от кликата в БАН, събрана от Воденичаров ще му зададе неудобни, но основателни въпроси. Или пък, че държавата, чиито устои се подкопават ежедневно от тези хора, най-сетне ще тропне с крак и ще сложи край на тази конспирация. И това е най-тревожното за всички българи, които все още милеят за родината си.