Илиян Василев

Държавният глава е играч в полето само и единствено на кремълските интереси, не разполага с истински боен опит, а е пилот за демонстрации

Илиян Василев, специално за Faktor.bg

Колкото и да критикувам президента Радев, винаги съм оставал с уважение към институцията. Съгласете си, че друг държавен глава нямаме. И всеки път се надявам, че той ще израсте до равнището на службата си или поне ще скъси дистанцията. Не толкова като опозиция на изпълнителната власт, а като самостоятелно институционално достойнство, което се извисява над сивия политически пейзаж.
Вместо това сме свидетели на една 

провинциална амбициозност, 

в която вместо висота на държавния интерес, Румен Радев се впуска в типично партийни интриги и обслужване на конюнктура чрез надговаряне. Увлечен в желанието си да „блесне“, да се представи като самостоятелен и значим фактор, най-вече алтернатива на Борисов и ГЕРБ, президентът стигна до абсурдната ситуация да се възприема като алтернатива на членството на България в ЕС и НАТО.  

Първо дойде гафът с индиректното обвинение, че САЩ са замесени в лобизъм и корупционна сделка като страна по преговорите за Ф-16. Тогава светна червена лампичка, че на Донкуков 2 губят сетивността си към събитията, контрол върху посоката и поведението, вероятно съзнавайки че амбициите и най-вече поетите ангажименти стоят над възможностите. Президентът пропилява по най-безотговорен начин професионалния си и институционален капитал като президент, летец и генерал. Вместо да стои високо, да води битки, които другите не водят, да балансира институционални дефицити - прокуратура, съдебна, законодателна и изпълнителна власт, да изисква принципност в отношението към армията, защото освен бойни способности, тя е и институция, и уважение към офицерите и военнослужещите, той се включи в българските политически пехливански боричкания. Държи се като момче за поръчки, на повикване. 

Както и да се опитва да се измъкне от ситуацията, обвръзването му с Грипен е неспасяем и неопровержим гаф. Не друг, а неговият служебен премиер Герджиков призна, че след пряка намеса на президента и под негова диктовка е взето решението за изваждане на Ф-16 от състезанието и за избор на Грипен. 

Нескопосаните внушения на Румен Радев за лобизъм и корупция го вкараха в излишен конфликт със САЩ, като принудиха американският посланик да реагира публично. И децата знаят, че обвинения в корупция и лобизъм към държава не предполагат снизхождение и реакцията последва. Ако беше персонална изцепка, да го отминеш, но той е държавен глава и вместо съзидание, вкарва деструкция в отношения на страната с важни партньори. 

Не зная дали обърнахте внимание върху опровержението на посланик Рубин и едно важно изречение: "другите конкурентни изтребители в някои случаи дори нямат въоръжение. Те са самолети за разглеждане, за туризъм"?!.

Тук критиката срещу Радев е направо унищожителна - не само американският посланик директно поставя под съмнение професионалната компетентност и роля на президента при оценка на неговите фаворити Грипен /стават само за туризъм!?/, но и индиректно подсказва, че 

държавният глава не разполага с истински боен опит, а е пилот за демонстрации

Да припомним -  в хода на предизборната кампания, кохортата на Решетников, която лансира кандидатурата на шефа на българските ВВС за президент, широко наблегна върху неговата "бойна" слава на генерал от авиацията. Истината е, че Румен Радев няма такава слава и не може да има, той няма никакъв опит в бойни действия, което прави технически коректен жаргона, използван от американския президент, за пилоти - "туристи". 

В този смисъл, според висшия дипломатически представител на САЩ, Радев не може да бъде окончателен авторитет в избора на самолет. Да, има един видеоклип със завидните летателни умения при пилотирането на МИГ-29,  но това става за шоу, което няма никаква практична и най-вече бойна стойност, защото българските ВВС имат нужда не от самолети за демонстрационни полети, а за постигане на превъзходство във въздуха, с радари, с въоръжения, с пилоти с бойна готовност.

Тук разликата е философска и от гледна точка на възприятията за заплахите към държавата, които новият самолет трябва да отрази. Ако възприемаш рисковете към националната сигурност като несериозни, то тогава самолети за туризъм също ти вършат работа. Ако обаче мислиш, че сме изправени пред реална опасност и заплахата има адрес, си вземаш сабя, пистолет, боен самолет с доказани качества.

Упоритостта в правенето на гафове от страна на Радев с неприкритата подкрепа за Мадуро също удивява. 

Да започнем с дрънкането на словесни оръжия и демонстрираното публично противопоставяне с правителството. Спира посланици /на което има право/, като съзнава, че оставя дипломатическата служба без водещите си "офицери", само и само да назначи „дипломати“ по свой образ и подобие.  Демонстративно дезавуира политически позиции на правителството /на което няма законово право/, което срива имиджа на страната, при това по въпроси от вторичния дневен ред като отношението към венецуалския диктатор.
Разбирам, че президентът няма особен опит в дипломацията и политиката. Ако си спомняте социологическото проучване, което беше поръчано от РИСИ на Решетников за профила на перфектния кандидат, имаше само една голяма дупка в списъка от качества, която Радев не покриваше – липсата на опит в международните отношения и дипломацията. И това си казва своята тежка дума. 

Голяма част от неговия екип също черпят своята претенция за "опитност" най-вече от екслузивната си позиция на близост до държавния глава или от лична история на резервни партийни скамейки. Но професионализмът изисква тотално различен поглед и най-вече вярна преценка за опциите при варианти за реакции. В случая с призива - да имаме "самостоятелна" позиция и да не отправяме ултиматум към Мадуро, Радев възприема типичния за хибридните указания принцип – ако нямаш позитивна политика – какво трябва да направим или в случая, кого да признаем – задоволи се с отрицание, каквото не трябва да се прави. В същност, опитайте се да отидете отвъд позицията за ненамеса на равнище ЕС, каква алтернатива дава Радев. Мълчим, стоим и пасуваме. Но това е маргинална и импотентна позиция, която няма как да защити принципите, въз основата на които е създаден и съществува Европейският съюз. Той не разбира, че се конфронтира не само и толкова с кабинета, колкото с мейнстрийма в ЕС, което го прави политически парий. По темата Венецуела България не може да бъде нито водеща, нито има жизнен интерес, какъвто примерно имаме по Западните Балкани. 

Радев мълчи за Крим, за Украйна, по случая "Скрипал", за натиска на Русия срещу Гърция и Северна Македония. Нали иска да балансира и да изглежда държавен мъж, но как да балансира, когато на едната везна няма нищо. Умението да проявяваш самостоятелност в нужните моменти върви с умението да изграждаш мостове на доверие и развиваш  политическия си капитал. Това не е даденост, а функция на ежедневен кредит и дебит, отражение на професионален и личностен капацитет и капитал. 

Алексис Ципрас, например, може да си позволи да бъде един от тримата, които не желаят да признаят Гуайдо, но миг преди това той устоя на огромен натиск от страна на Кремъл, запази кабинета си и ратифицира Преспанското споразумение. В този смисъл гръцкият премиер има огромен личен капитал, който може да си позволи да разходва, за да съхрани лявата си електорална база. Италия промени позицията си, именно защото големите страни в ЕС винаги стигат до солидарността "преди всичко". Салвини не е самоубиец, а алтернативен играч в рамките на трансграничния обществен договор в ЕС. В случая всички страни следват водещата - Испания, по връзките с испаноговорящия свят.

Румен Радев няма спестен или новоизграден капитал за харчене по непопулярни каузи, особено сред евроатлантическата общност. Вече е фиксиран като застъпник на маргинални каузи и 

играч в полето само и единствено на кремълските интереси

Мисли един ход напред, без оглед за дългосрочни последствия. Може, разбира се, да прехвърли вината върху съветниците и със сигурност ще има основание. Но отговорността си остава негова лична. Няма как да работи с клишета, които излизат от трол фабриките на Кремъл, включително пропагандното налагане на венецуалския пример върху България или други европейски страни – какво щяло да стане, ако другите страни приложат политическата матрица спрямо Венецуела и срещу Франция, България и т.н. и примерно Караянчева бъде призната за президент?! 

Да не дава господ да стигаме до дереджето на Венецуела и Радев да ни е президент?

Да погледнем ситуацията и от друг ъгъл - какво губим и какво печелим?

Москва има какво да губи от свалянето на Мадуро. Има поне 17 милиарда причина да го брани "насмерть". Ердоган също брани себе си, защото се страхува от преврат. 

Какво има да губи Радев или България от края на венецуелския диктатор? Може би сме инвестирали в режима? Или има български компании с огромен бизнес във Венецуела и падането на диктатора ще доведе до огромни загуби?

Дори изтърканото клише, че някой иска да вземе венецуалския петрол, е мисловен запъртък, занятие само за полуграмотни в нефтения бизнес. 

Според данни на известната консултантска компания Ууд Макензи, от обичайни нива – преди Чавес и Мадуро, от 3,5 милиона барела добив на ден, текущата краткосрочна прогнозата е срив под милион барела на ден?! В страната с най-големи запаси на суров петрол в света?!

Логиката е обратна на тази, зад която стои Радев. След десетилетия на управление на Чавес и Мадуро, които имаха всяка възможност да се къпят в нефтодолари - при цена до 140 долара на барел приходи над 150 милиарда долара, да инвестират в нови проучвания, в нови сондажи и днес Венецуела да води света с добив, сравним с водещите страни – около 10 милиона барела на ден, днес тя изнемогва. Много преди САЩ да блокират сметките на държавната нефтена компания в чужбина и изобщо санкциите да играят каквато и да е роля. При това западните петролни компании работят в условията на всякакви режими, включително най-автократичните.

Това не е битка срещу „социалистическо“ управление, а срещу провалил се режим, защото Партията на европейските социалисти също заема позиция срещу Мадуро. Само нашите доморасли и болшевизирани социалисти все още се възприемат като идейни събратя на венецуелския диктатор.

Да разгледаме друга част от аргументите на президента Радев – опорката, че САЩ и лошият ЕС искат да заграбят петрола на Венецуела. И децата знаят, че САЩ са нетен износител на петрол, тоест, ако има игра, тя е между други страни, износителки на петрол. Големите сред страните от ОПЕК+, при стагниращ пазар и самоналожени ограничителни квоти, за да пазят цената, нямат интерес от възстановен значителен добив в страната с най-големи запаси в света. Най-малкото защото тези 3 милиона барела на ден, които Венецуела може да добави, ще натиснат надолу цената на суровия нефт.

Евентуална смяна на Мадуро след избори ще спомогне за рязък скок в доходите на Венецуела от добив и износ на петрол. Именно Русия, Саудитска Арабия и Иран се боят от възможността Венецуела да се превърне в огромен техен конкурент и затова Мадуро им е изгоден, като гарант на провала на Венецуела като добиващата петрол страна.
И тук идва сакралният въпрос към моя объркан главнокомандващ, като оставим големите страни да се оправят, аз питам - от позицията на България, ние какъв интерес имаме?
От високи или ниски цени на суровия петрол? Ако са ниски, защото сме вносители, защо държавният глава повтаря опорни точки, изгодни за Русия, Саудитска Арабия и Иран и другите страни износителки, заинтересовани от високи цени на бензиноколонките, от напрежение и изваждане на Венецуела от уравнението на глобалните нефтени баланси?
Но да речем, че това е енергийна геополитика, която убягва на президента-пилот, макар че е длъжен да знае, като един от най-информираните люде в страната. Колко институции работят само, за да запълнят празнините в неговото познание.

За легитимността на Мадуро и правото на ЕС да подкрепя като временно решение Гуайдо. 

Да слезем на земята и проверим фактите. Венецуелският президент си направи свой парламент, пренебрегна законно избрания и легитимен Парламент. С това въпросът за легитимността на властта в страната остана да виси. Да твърдиш, че венецуелският президент е единственият и ултимативен източник на легимност на властта във Венецуела е 

насилие над почтеността и елементарната логика

Тъй като споровете кой е по-легитимен могат да бъдат безкрайни, за това единственият арбитър може да бъде венецуелският народ, но при нови избори. За това при определяне на позицията на ЕС е избран верния ориентир – интересите на обикновения венецуелец, които могат да бъдат защитени през възможно най-скорошни избори. 

След провала на Николас Мадуро, което е медицински факт, потвърждаващ се от обективно измерени показатели, като 47 процент срив на БВП и над 100 000% инфлация, останаха две възможности - гражданска война или избори под международно призната временна власт, която гарантира и правата на привържениците на Мадуро. Само безнадеждно загубил разсъдъка си човек може да провиди бъдеще за икономика и за общество на тази страна при управлението на Мадуро.

Президентът Радев, именно поради ограничения си собствен капитал, трябва да избира битките си, в които влиза. Трябва да умее да оцени ситуацията и ако не може да спечели, поне да не губи толкова като проиграва държавническата си позиция в полза на притихналата по темата партийна кохорта в БСП. Иначе излиза, че цялата му опозиционност на президента е просто маневра на кръга около него - да се разположи около масата на келепира, а високите думи и клетви - са само инструмент към целта.

Всички хора грешат, само глупавите упорстват, като очакват без промяна в себе си, да получат различни резултати. 

Последвайте Faktor.bg в