Вера Шмид

Има нещо сбъркано в тази шибана държава. Forbes България съвсем се оля с поредната опростачена класация за най-влиятелни жени за 2012 г. В Топ 10 на супер дамите попаднаха труженички на днешна България, които не могат да обяснят случващото се фаворизиране и величаене дори с чудесата ставащи на Коледа.

Естествено отличничката е банкерката Цветелина Бориславова, следвана от еврокомисарката Кристалина Георгиева, строителната министърка Лиляна Павлова, кметът на София Йорданка Фандъкова, шефът на правната комисия в парламента Искра Фидосова, председателят на Народното събрание Цецка Цачева, началничката на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова, директора на ДСК Виолина Маринова, началникът на политическия кабинет на министър-председателя Румяна Бъчварова, а на опашката остава изпълнителният директор на Института за пазарна икономика Светла Костадинова. Ако се беше направило истинско свободно народно допитване, повече от половината от тези кипри другарки, щяха да поведат първенството за най-мразени българки, защото има за какво народът да не ги долюбва. 

От пръв поглед във VIP класацията се вижда, че осем от уж най-влиятелните сънароднички само до преди няколко години бяха световно неизвестни, а сега са облени от светлина от прожекторите, защото са част от обкръжението на Бойко Борисов и на управляващата партия ГЕРБ. В тази номенклатурна компания съвсем неестествено стоят имената на Виолина Маринова и Светла Костадинова, които от години съвестно си копаят градинките, без претенции и помпозни изхвърляния. По-скоро те са използвани като необходимата свежа гарнитура за парвенюшкото основно ястие, което си е най-обикновена селска солена сланина, въпреки, че е поднесено под златен похлупак.

Forbes твърди, че от много години прави своите класации на най-влиятелните хора по това над колко души съответната личност има власт, какви финансови ресурси контролира, в кои сфери са тези ресурси, колко активно използват своята власт и ресурси, за да промени България. Ако анализираме този кодекс от ценности няма нищо странно как Цветелина Бориславова се е изкачила на върха. Когато макар и неофициално си жената на живота на настоящия премиер, а той управлява авторитарно и партията, и държавата, хипотетично имаш власт над целия народ, ползваш финансовия ресурс на държавата. Със сигурност обаче няма доказателства, че банкерката е променила с нещо страната към добро. Случаят със съсипването на ОЦК – Кърджали е достатъчно показателен, въпреки, че сега негативите обра само Валентин Захариев. В личен план обаче Бориславова наистина промени битието си – от продавачка на бои и платове достигна до банковите върхове. А опитите на БСП да искат разследване на забогатяването й, остават нечути от НАП и прокуратурата. Ако правилата на Forbes се прилагаха реално сегашната банка на Бориславова щеше да бъде отчетена като една от малките, тоест, с малоброен персонал, чийто кръг от приятели също е доста стеснен, изхождайки от „елитарния“ й манталитет. Благотворителността, църквата, месиянството, слизането при тълпата и масите са чужди на Цветелина по природа, защото тя е студена, гнуслива, прагматична, пресметлива, държи да я възприемат като аристократка от незнайно коя династия.

По критериите на списанието вероятно Менда Стоянова трябваше да е първенецът на Борисовия випуск, защото макар и само на книга подготвя бюджета, тоест, всичките милиарди на държавата минават през нея, а те на всичко отгоре касаят целия народ. Но този пример показва колко условни са критериите, по който са избирани най-влиятелните дами. За три години българите се убедиха, че бюджетите на ГЕРБ  ни оставиха най-бедните в Европа, най-нещастните като нация, най-отчаяни и без бъдеще! Тогава какъв фактор може да е Стоянова, какъв пример дава на нацията, а и в какво се изразява мистичната й успялост? Тя е просто един номенклатурен кадър на управляващата партия. 

Същата измислена е и историята с Кристалина Георгиева – чиновничка от ЕС, която говори мазно, гладко, нищо не казва, а държи да внуши, че има някаква по-висша мисия, която й предстои. Още по тъжна е ситуацията с кмета на София Йрданка Фандъкова, която повече прилича на изплашена, отколкото на преуспяла. Измислен образ на проспериращ градоначалник. Зад ореола й стоят десетки нерешени проблеми и далавери. Като се почне от градския боклук, кучетата, детските градини, обществения транспорт, задръстванията, та се стигне до далаверите с апетитни поръчки и фирми на властта. 

Направо комична пък е номинацията на Искра Фидосова. Тази жена се превърна през 2012 г. в нарицателно за скандали и замазване на гафове. Достатъчни са и само фаловете в съдебната система, избора на ВСС, батака в Конституционния съд и избора на главен прокурор. Пълна мистерия остава какви финансови потоци управлява правната тежка артилерия на ГЕРБ. Може би се имат в предвид колосалните рушвети, които се въртят в съдебната система?

За съжаление Forbes видя и оцени всички тези вампири на съвременния живот, но пропусна да открие истинските герои в тази държава - майките, учителките, християнките, отдадени без показност на Бог, македонските девойчета, които отстояват, че са българки, родопчанките, които не искат да им нахлузват фереджета, журналистките, които не лижат властта, а разказват на читателите си истини.

Измислената демокрация явно изроди джинса ни. Сега начална учителка, с 400 лв. заплата на месец, която влияе за формирането на хиляди деца, има по-малка стойност отколкото саможива банкерка, която осребрява в личната си сметка по милион на  ден. Тези стожери на позитивния просперитет от Forbes можеха поне да се сетят за Диана Горсова? Спомнете си, това е майката на Мануела, момичето, което не можа да танцува на бала си и вече пета година е в тежка кома. В тази гадна ситуация я постави световният шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки, друг измислен герой от други фалшиви класации. Размаза я с джипа си и я прикова вечно за леглото. Диана Горсова е ангел хранител за детето си и нейната вяра би трябвало да има много по-голямо значение и тежест за обществото, защото е автентичен пример за любов, за оцеляване. Тя може да промени поколения, но няма шанс да влезе в тузарските класации. В тях няма място и за няколко милиона българи, защото политическата класа на прехода им е поставила присъдата „Будна кома”.