Едуард Лукас*, cepa.org

Всеки ден пристигат плашещи военни истории от Русия. Някои ни представят Посейдон , огромно ядрен торпедо или дрон. Русия нетърпеливо ни бомбардира с подробности за неговия обхват и способности. Някои от тях може да са истина. Друго оръдие, което те демонстриран като  непобедимо, е хиперзвуковата ракета " Авангард ", която трябва да влезе в експлоатация тази година.

Тези и други нови допълнения към Кремълския военен арсенал със сигурност ще дадат на западните военни плановици и разузнавателни служби много теми за размисъл. Но те не променят общата картина. Русия е много по-слаба от Съединените щати и техните съюзници. При всяка една реална  конфронтация тя ще загуби. Ако се стигне до изцяло ядрен конфликт, всички умират. Това не се е променило след Студената война. Истинското значение на новите оръжия е единствено за Русия: те съществуват, за да поддържат увереността у руснаците, че тяхната страна все още е свръхсила, и че рублите от техните данъци, които се харчат за развитието на военно-промишления комплекс, са разумно разходвани.
И все пак стратегическата цел на Русия не е да заличава Запада, а да я ограничава, използвайки познатата тактика на „разделя и владей“. Москва използва разриви между страните (като например между Съединените щати и европейските им съюзници) и разделенията и напреженията в тези страни - етнически, езикови, религиозни и социални. Политическата поляризация, която към сегашния момент е следствие на Брекзит във Великобритания, миграцията за европейските страни, и тази между администрацията на САЩ и Тръмп, също са в полза на Русия.

Ядрените оръжия, били те стари или нови, играят малка роля в това противоборство. Военното сплашване има своето място, но то е само една от многото тактики, които Кремъл използва, за да посее раздори навсякъде по света. Други тактики включват кибер-атаките, информационните операции, купуването на влияние с пари, използването на правната система (понякога наричана „закон“), използването на износа на енергия и подривната дейност. Но вместо да се правим на очаровани от  ярките лъскави неща, които виждаме по руските телевизори, по-добре е да помислим

как да се противопоставим на оръжията, които Русия всъщност използва сега. 

Трябва също така да обмислим добре следващото поколение оръжия в тази ситуация, в която се води не кинетична, не военна война. 

Една нова опасност, която сериозно ни заплашва, са „фалшивите новини“ - аудио и видео материали, създадени от софтуер, изобразяващи реални хора, които казват и правят неща, които никога не са правили или казвали. От години сме запознати с CGI техниката, която широко се използва от създателите на филми. Някога те са били трудоемки и скъпи. Сега те са евтини и бързи. Фалшивите новини може да се използват, за да накара политик да изглежда смешен или осъдителен - или да издаде заповед за капитулация. 

Втората опасност е свързана с използването на изкуствен интелект и машинно обучение за създаване на реалистични електронни взаимодействия, като телефонни обаждания, чат съобщения и т.н., които могат да се използват за политически или враждебни цели. Поток от живи телефонни обаждания, текстове и съобщения в социалните медийни може да бъдат  използван, за да разубедят избирателите и да ги накарат да се размислят, или просто да бъде формирано у тях определено мнение.

Трета нова тактика, използвана от руснаците, е системата „super-doxxing“ - използването на онлайн заплахи за заглушаване на критиците. Doxxing не е нещо ново, но електронната разузнавателна служба на една национална държава разполага с човешки ресурс, способен да направят тази система много по-опасна и ефективно. Това може да бъде под формата на изтичане на частна информация, използване на слабости или потенциални проблеми в личния живот на индивида. Същите техники могат да се прилагат и за членовете на семейството.

Четвъртата тактика за наблюдение е засиленото използване на отчуждени социални групи. Тъй като социалното доверие и обществената конфиденциалност намаляват в западните общества, потенциалът за разделение и сътресения в тях нарастват. Руски връзки с протестни движения, групи за бдителност и други социални или културни организации се наблюдават в много европейски страни. Целта може да бъде политизирането им или използването им за подривни средства. 

Много от тези съвременни оръжия със сигурност няма да видите по руските телевизии. Запитайте се защо.

* Британският журналист Едуард Лукас е дългогодишен кореспондент на влиятелното сп. "Икономист" за Централна и Източна Европа, редовно публикува и в други издания. От години следи постсъветска Русия и отношенията й със Запада.

Лукас издаде и първата си книга, озаглавена "Новата студена война: Русия при Путин и заплахата за Запада". В нея, както и в статия за в. "Таймс" твърдите, че новата студена война между Запада и Русия не само е започнала, но и че западните страни вече я губят. На какво се дължи това? И какъв подход към Москва трябва да избере Западът?, са въпросите на които търси отговор журналистът.

Превод:Faktor.bg