Георги Коритаров

  Тази година анализът на коледното слово на Ахмед Доган би следвало да започне с разсъждения върху информации за сериозна политическа активност на емисари от Анкара, чиято цел била да се търси формула за сближаване между ДПС и партиите, които се бяха отцепили от Движението. В началото близки до партията на Доган медии, а след това с подробни материали и остро критични към Сокола информационни средства съобщиха за провеждани срещи между ръководители на ДПС и депутата от Партията на справедливостта и развитието Азис Бабусчу. Идеята е била да се търси формула за сближаване между ДПС, ДОСТ и НПСД. Външнополитическият контекст за турската активност към българските партии днес е коренно различен от този през 2015 г. Тогава Анкара се превърна в символ на атлантическа непримиримост срещу опитите на Кремъл да демонстрира безогледна сила в първата фаза от присъствието си във войната в Сирия. Кулминация на атлантическата непримиримост на Турция стана свалянето на руския самолет. Няколко месеца по-късно обаче подкрепата на ДПС с председател Местан за този акт стана основен повод за сатанизирането и отстраняването на тогавашния оперативен лидер на Движението. В онова коледно обръщение на Доган Русия бе представена за велика сила, изискваща съобразяване, 

НАТО бе описано като в криза,

 а Европа – в състояние като „заспи“. Анкара бе от страната на Алианса, а реакцията на Доган бе откъм страната на кремълския интерес. Година по-късно – при опита за преврат срещу Ердоган ДПС провъзгласи демокрацията в съседната страна за ликвидирана в момента, в който турските власти започнаха да търсят отговорност от превратаджиите. Но – междувременно вървеше процес на затопляне на отношенията Анкара – Москва. Ердоган и Путин многократно надминаха нивата на партньорство и вече оформят устойчива ценностна алтернатива на ЕС, а са на път да изненадат и НАТО. Затова, когато разглеждаме анкарската офанзива за обединяване на партиите с основен турски електорат в България, трябва да имаме предвид, че 

това вече не е атлантически проект,

 алтернативен на руските амбиции за дестабилизация на ЕС и НАТО, а е съвместен проект на два обединени геополитически интереса на страни с имперски амбиции, еднакво обидени на ЕС и еднакво подозрителни и враждебни към САЩ. На този фон идва сегашното слово на Доган, единодушно разчетено като подкрепа за Бойко Борисов и като пряка заявка за открито включване в управлението като коалиционен партньор на ГЕРБ вместо Обединените патриоти. Подкрепа ли е това обаче, или е класическо 

подхвърляне на динена кора

 в момент, когато има персонално напрежение между премиера Борисов и вицепремиера Симеонов? Какъв е днес смисълът на съвместното управление между ГЕРБ и ОП? Във всеки случай едва ли е търсене на елементарна количествена стабилност. Колкото и да е парадоксално точно аз да изпиша публично такъв извод, но сякаш истината е, че НФСБ като една от партиите в коалицията на Обединените патриоти се оказва най-силен възпиращ фактор срещу нахлуващи руски, а от известно време – обединени путинско-ердогановски имперски интереси. При това положение ОП и в частност НФСБ не би следвало с благосклонно мълчание да подминават словото на Доган, а да реагират със стратегическо действие. Сега е моментът – преди българското председателство на ЕС, когато максимално остро може да се използва и конституционно, и политически възможността да се направи остър сондаж. При внушенията, интерпретациите и аплодисментите, че ДПС управлява с ГЕРБ и дори е по-надежден партньор от ОП, министрите и вицепремиерите на Обединените патриоти да подадат оставки. Целта не би била сваляне на правителството, а даване на шанс на премиера Борисов да си избере на нова договорна основа коалиционен партньор. Ако вече си е харесал руско-турския хибриден субект за открито коалиране – добре. Ако обаче Борисов търси начини да се отърве от задушаващата прегръдка едновременно и откъм Москва, и откъм Анкара, тогава подобни оставки ще му дадат възможност да препотвърди избора си да управлява заедно с ОП. И тогава всякакви спекулации за задкулисие ще станат невъзможни, а и всяка партия ще си знае мястото.  Една процедурна конституционна въртележка, която пак ще започне от най-голямата парламентарна група – на ГЕРБ, ще има оздравителен смисъл. В противен случай ще се окаже, че ДПС е готово да управлява с диктатора Борисов, както бе определен сегашния премиер в доклада на Доган пред Осмата национална конференция на ДПС, без Движението да се е извинило или да е коригирало своята оценка. Ще излезе и още нещо интересно – ако Европа е „заспи“, 

как ДПС ще помага на република Турция в диалога й с ЕС?

 А най-важното – ако не бъде предприето радикално и отрезвяващо действие в българския политически живот, ще стане ясно, че старите империи кроят планове, Доган говори, българският политически елит му ръкопляска, без да мисли, а народът дълбоко спи. Ще го събуди ли наистина някой?