Само ден преди вторник, 28 май, когато мандатоносителят Коалиция за България ще поиска парламентарна подкрепа за бъдещия кабинет „Орешарски”, става все по-ясно, че липсва реално планът „Орешарски”. Сергей Станишев го прокламира от месец като магията, с която държавата да бъде извадена от блатото на мизерията, до което я докараха Борисов, Цветанов и ГЕРБ. Този план обаче се оказа, поне за сега поредният червен балон, излетял към небето от сградата на „Позитано” 20.

„По БНТ измъкнах от г-н Кутев информацията, за която всички подозирахме: Няма "план Орешарски", такъв документ просто не съществува”, обяви първи заместникът на Иван Костов в ДСБ Радан Кънев.

На същото мнение е и лидерът на „Подкрепа” д-р Константин Тренчев, който също твърди, че БСП нямат конкретната стратегия за излизане от кризата и затова не я показват. Икономисти  се питат трескаво по форумите, къде е планът „Орешарски”, но Станишев и компания мълчат като партизани на разпит. Дори и на сайта на столетницата няма и дума по тази важна тема.

Така планът „Орешарски” добива размитите очертания на другата мистификация – кабинетът „Орешарски”.

Още преди изборите червените обявиха, че не искат партийно правителство, а финансистът Пламен Орешарски ще прави програмен и експертен кабинет, за да се обедини и използва потенциалът на цялата нация. Но вече е все по-ясно, че зад рекламното оттегляне на Сергей Станишев от изпълнителната власт се реди червен кабинет. Бъдещето правителство ще бъде доминирано от партийни функционери на БСП, близки и верни на лидера. След като тази манипулация лъсна, червените другари се втурнаха в мощна медийна атака да разясняват, че освен партийно оцветени, новите министри  щели да бъдат и експерти, и големи професионалисти. Така БСП с половин уста призна,

че схемата на властта ще е – експерти, ама да са червени.

За правилният им партиен  произход спор няма, но експертността им е под сериозно съмнение, а и тя ще стане ясна поне след година, ако има реални ефекти от политиките, които ще прилагат.

Затова политическите финтове на екипа на Сергей Станишев вече гражданите наричат иронично кабинетът и планът „Олигарски”. Твърди се, че зад всеки министър прозирали интересите на определени бизнесмени, които имали да си връщат милиарди загуби след рекетьорското управление на ГЕРБ. По веригата от столицата към провинцията вече се пренареждат и схемите как БСП и ДПС да си поделят с видни партийци постовете на областните управители и шефовете на държавните институции и фирми. Директивата от „Позитано” била до края на юли

цялата власт в държавата да бъде в ръцете на новото коалиционно мнозинство – БСП и ДПС.

Станишев и Местан били притиснати от олигарси и задкулисни играчи безропотно да изпълняват капризите им. Това означава, че няма да има война с монополите и възмездие за стари престъпления, а само симулиране на мерки без истински реформи.

Анализатори  са категорични, че нова коалиция на комунисти и турци ще провокира емоциите на хората и най-късно през есента гневът им ще се излее отново по улиците на България. Преди четири години гражданите свалиха чрез избори омразната тройна коалиция, доминирана от БСП и ДПС. През тази зима ясно показаха, че не искат отново старите муцуни, които вместо да са в затвора, да управляват живота им. С партиен кабинет, маскиран зад бившия син Орешарски, провалът на Сергей Станишев не само в национален, но и в европейски план е вързан в кърпа. След него крак ще повлече и Лютви Местан, който вече е твърде недолюбван в парламентарната си група.

В последния момент

има шанс играта да се завърти на 180 градуса.

Орешарски  и Станишев провеждат консултации с много и различни играчи, и сигурно всеки се вижда като бъдещ министър. Бъдещият премиер вече обяви, че шефският пост в правителството не му е на всяка цена и може да каже: „Бях до тука!”, ако парламентът не приеме за министри не хората на „Позитано”, а негов независим екип. Дали бившият финансов министър ще има смелостта и силата да играе хазартно в полза на избирателите - е малко вероятно да се случи. Но така е по-голяма вероятността в историята  да остане експериментът „Олигарски”, а не реформаторът „Орешарски”.