Д-р Любомир Канов

Дали не съм и аз вече изкуфял от времето прекарано на тази земя, впрочем доста вероятно, но онова което постоянно се вменява като заплаха и опасност за България, някакси не го схващам точно по този начин. Основният постулат:

България винаги е страдала от геостратегическото си положение между големи империи и сили: Отоманска, Руска, Австроунгарска или да кажем Европейска. Притиснати от тези гиганти, ние сме били сплесквани, разпъвани, разпокъсвани, притеснявани и нашият национален дух вечно е бил потискан и страда, та и до ден днешен. От тези пусти империи вече на нищо не приличаме.

А дали е точно така?

Всъщност, по генетични данни, огромното болшинство от нашия народ си е живял из тези земи поне няколко хиляди години. Империи и нашественици са се сменяли, религии и езици също, но

 народът е останал

  Добър или лош. Но да помислим за това, че тези земи са били доминирани от различни владетели, често жестоки и несправедливи, но дали нашите собствени български средновековни, а и не само, владетели са били образец за човеколюбие, включително към собствения си народ? Няма да споменавам комунистите и Тодор Живков, но дали в далечното минало нашата собствена владетелска тирания е била по-хуманна от чуждоземната? Струва си да се провери в дебелите книги. Или данъците, ангарията, военната повинност, произвола на местните управници са били по-малки и по-поносими? Всички вероятно са били от един дол дренки, а понякога чуждата администрация може би и да е работела по-добре. До какво лошо е довело смесването на различните култури по нашите земи? Баклавата ли, сармите ли, мусаката ли, кюфтета ли, капамата ли или боже упази, качамака! Та на български кукурузът се нарича царевица. А царевицата е дошла от Цариград, от Царя, който е всъщност по това време Султан! Земеделска култура, внесена от Америка и разпространявана от просветената администрация на Султана за изхранване на местното население, включително и за храна на отхвърляните от ислямската религия прасета. Доста по-добра храна от бърдоквата, с която са се хранили преди това. Същото с компира, наречен картоф, с чушките, доматите и пр. до степен, че развитото в Отоманската империя градинарство и българските му експерти да го разпространяват нагоре по течението на Дунав, до Средна Европа. Та обикновената пуйка, май я наричат и мисирка, щото яде мисир, демек царевица и тя е внесена от Америка от разумната администрация на Турската Империя и се е размножила успешно из нашите земи и впоследствие из Европа, че и чак до Англия. Америка е била английска колония, но и до ден днешен пуйката в английският език се нарича turkey точно каквато се нарича и държавата Турция. Защото пуйката е дошла в Англия през "изостанала" Турция, а не директно от пилигримите в Северна Америка на Thanksgiving Day. Тя е била опитомена вероятно в Турция и разпространявана, макар че не съм експерт по въпроса. Но името на пуйката все пак остава и до днес. Какво лошо има в онези вплетени материални културни следи в нашия бит, в спокойните табиети на разговора, на моабета, на кафенето и на таверната, заимствана от другите наши съседи? Те също споделят цивилизацията на разговора, на общуването, на незабързаното приятелско пийване на чашка ракия или раки или узо, докато се обсъждат новините на деня. Че даже и самото пиене на кафе във филджан, което като напитка вероятно е дошла по-рано по нашите земи от Етиопия поради близостта й с Империята, отколкото в Западна Европа. Какво лошо се е случило, че нашите шпаньолски говорещи евреи, след като са били прогонени от Реконквистата и Инквизицията на Испания, са били приети и са дошли и по нашите земи, за да развиват своите умения и търговия. Те са били

 интегрирани и приети от нашите народи,

  защото са обогатили живота и културата по своя си начин и са били приети и обичани от нашия народ, както го доказва Втората Световна Война. Е, верно, много са и злините сторени поради верски причини, но Отоманската многонационална Империя с нейния Канун, в много отношения е била доста толерантна и не случайно е просъществувала толкова дълго. Провалила се е от корупцията и своята консервативна неспособност към технологичен прогрес. А и по принцип е бил дошъл краят на всички многонационални империи в модерната епоха. Но, живеенето всред тези всички народи, може би е дало някакъв вкус към живота, някакъв бит, даже архитектура на къщите, стил, близост и сърдечност, която е била характерна по нашите земи, може би повече отколкото другаде.

Но да оставим това.

Нима Руската Империя, руският език, образование, и влияние не са допринесли също за един културен пласт, образуван и образован през Русия и косвено от Европа, нима онези млади хора изучени в Русия или преподавателите дошли след Освобождението трябва да се пренебрегват? Не говоря даже за княз Батенберг, а за професори по анатомия или учители в Театралната или Художествената Академия, говоря даже за основатели на Пожарната Служба. Дори не споменавам белогвардейската интелигенция, намерила пристан у нас след болшевишката революция и за техния културен принос. Това също е едно богатство и то не някакво империалистическо начинание, а

 взаимно обогатяване на култури,

  влияния и приноси, които са оставили добри плодове, стига човек да поиска да ги види. А нима влиянието на Австроунгарската култура и на Германия може да бъде подценявано? На Франция? Културата донесена от тогавашните млади българи, образовани в Европа, донесли своите умения, строили здания, градове, водопроводи, основали университетски школи и катедри, въвели култура на поведение и общуване, различни от ориенталските традиции...

Всички тези влияния, наслагвани в сложната амалгама на културния организъм на народа ни и, както днес се казва, интерактивно изграждайки съвременна България, всъщност са едно голямо богатство. Сещам се за Сараево, като една символична и културна средна точка от този тип, която можеше да бъде за пример и всъщност беше такава известно време, както бе представена пред целия свят от великия Иво Андрич, но беше срината от хора с бесновати националистични алаброси като Милошевич или Караджич.

Но, нейсе.

Все се надявам, че нашият народ може да оцени богатството на културите, на които сме наследници, да ги оцени и да им се радва вместо вечно да търси разломите, различията и противопоставянето. Не ще скрия и безпокойствието си за това къде в тази цивилизационна рамка ще застанат мнозина от нашите цигани, които сякаш искат да изпаднат от всяка културна дефиниция и идентичност, освен утвърждаването си по демографски, но не и по културен път. Все пак, мисля, че е добре е да се започне с мисълта за това, което ни обединява и обогатява взаимно, а не онова което ни разделя. България може да бъде една много приятна и симпатична страна за живеене. И най-лошото би било да се разделяме по верски или псевдорелигиозна причини. Особено в този настръхнал и враждебен свят на религиозно противопоставяне.