Светослав Пинтев 

Смехът понякога води до катарзис. Ама не като катарзиса на КОЙ, а истински катарзис.
 Прочетох случайно една 
безумна хибридка
Тя ми попада във Фейсбук, където непрекъснато бълват подобни. Написана е от автора на куп текстчета от този род, за когото казват, че е политик и анализатор, работещ под псевдоним. Смях се с глас: „Руският президент и топ-политически шахматист Владимир Путин още веднъж изпревари САЩ. С категоричен тон той разпореди да се прекратят преговорите с Белия дом по Сирия“, са казва там. 
Бащицата бил издал заповед за настаняване на щурмовата група на руските военно-космически сили в базата Хмеймим и разпоредил бюджетът на Русия  да се подготви като за война. На всичкото отгоре от 3 октомври започнали мащабни войскови учения в западните и централни части на Русия, които ще продължат до 10 октомври. Всичко това било недвусмислен ултиматум „да премахнат санкциите срещу държавата му, след което може да започнат преговори. „В противен случай Западът ще загуби Близкия Изток, а Русия ще укрепи още повече влиянието си в този район“, казал Путин според мъдреца. 
Не по малко забавна е една новина в руската преса от началото на лятото, която също ми попадна случайно. Научният отдел на Съвета за сигурност на Русия пък бил обсъдил подготовката 

за 100-годишнината от Октомврийската революция през 2017 г.

Стигнал до извода, че трябва да се противодейства на опитите за преднамерено изкривяване на сведенията за този и други периоди в руската история. Било предложено да се създаде държавен център, който да използва опита на ликвидираната през 2012 г. комисия за предотвратяване на опитите за фалшифициране на историята.
Само така, товарищи…
Сетих се изведнъж  за интервюто, което направих през 2014 г. с известния руския режисьор, по произход азер, Мурад Ибрахимбеков, син на вече превърналия се в класик Максуд Ибрахимбеков,  по чиито книги Никита Михалков направи някои от най-известните си филми.  Мурад работи в киното с друг световноизвестен свой роднина Рустам Ибрахимбеков - сценарист на "Изпепелени от слънцето" и "Сибирският бръснар. 
 След интервюто за поредния му филм, който тогава излизаше и у нас, разговорихме се за Русия и руската съдба. За  България каза само, че в неговите  очи е идеално място за живот: „Малка, може би небогата, но европейска, спокойна страна. Това, което е искала да бъде винаги след турското робство. Нормална част от Европа, в която да се живее достойно.“ 
Споделих с него мнението, което се шири у нас,  че уж бившата ни комунистическа партия е овладяла икономическите лостове по сценарий, подпомаган от също уж бившите КГБ и ДС. А 

процесите в Русия и България силно си приличат... 

„Не е толкова до партията, а до хората, старите хора на ключови позиции, които харесаха новата реалност и се възползваха от нея. В един исторически момент имащите власт разбраха, че в тези нови условия могат лично да се облагодетелстват. Това е дълъг процес“, смяташе той и сподели, че следващата тема, по която ще правr игрален филм, е едно връщане по-назад във времето, към руската революция, към периода от 1917 до 1920 г., по повест на Валентин Катаев.. 
Не бях съгласен с това за отделните хора …После развихме темата. 
Във връзка с непредсказуемата политика на руския президент и обкръжението му попитах защо отделните личности, отделните лидери, така рязко влияят на руската история и я тласкат в различни посоки, когато и както им дойде на акъла.
 Отговори ми с известна тъга, че за Русия, за руснаците, 

ролята на личността начело на държавата е много важна

И това  изобщо не е добре. 
„За исландците не е важна, за шведите не е - за скандинавците въобще, защото там има някаква система, по която нещата се развиват, по която държавата върви напред, независимо кой е начело. У нас няма система, без човека нищо не работи“, каза той.
Подхвърлих, че Петър Велики тласка страната към Европа, но после нещата често замръзват
 „Ако се взрем в историята, мисля, че първият опит за голяма промяна в Русия е не на Петър Велики, а на Борис Годунов, но система така и няма“, обясни той. 
И това е горчивата истина. Русия не е изградила система на държавността си,  в това отношение дори малко си приличаме, но ние поне сме принудени да се вместим в правилата на ЕС, докато там си играят на едро със съдбата на народа си, както и с тази на други народи.
 Грешка е да се смята, че руснаците обичат силната ръка, смяташе Мурад, но допълни: „Като прочетеш философа Николай Бердяев, се замисляш, дали не е прав, че победата на болшевизма в Русия се явява победа на дълбинното руско съзнание. Има корени в душевността и традициите. Според мен, може да звучи грубо, но
 
болшевизмът е марксизъм, приложен към руската реалност 

Марксизмът е една игра на ума. Седят си двама немски интелектуалци, пият кафе, беседват, а единият казва: "Какво ли ще бъде, ако няма частна собственост?" Идеята се развива на ниво дискусия. Идва Ленин и решава да я приложи в настоящето“. 
Попитах го какво щеше да стане, ако съдбата беше отредила друга личност да е начело на СССР след смъртта на Ленин, а не Сталин. Отговори ми с иронична усмивка: „По времето на Сталин лагерниците са имали право да изпращат по едно писмо годишно, ако беше на върха Троцки например, може би щяха да могат да изпращат по три. Все пак има разлика“. Тънка, но реална разлика наистина.
Научих от Мурад и 

нещо за съвременна Русия, което просто ме изуми

 Най-меко казано. Твърдеше, че там вече  почти не се дават руски филми, защото американски корпорации държат киносалоните. „Те действително са собственици на повечето от тях. Руските филми са последното, което излъчват“, оплака се той. Попитах как е възможно това, наистина ли ситуацията е толкова тежка. 
„Не, тя не е тежка, тя е направо ужасна, чудовищна. Тежка е ситуацията във Франция например, а в Русия е наистина чудовищна. Интелигенцията се възмущава, пише се много по въпроса в пресата, говори се по телевизиите, но нищо повече от това не се случва. Да се реши този проблем е въпрос на политическа воля“, обясни ми той. 
Иначе борбата на Путин с американския империализъм тече по целия свят, в нея се влагат милиарди, воюва се на живо и във виртуалното пространство. Просто да падлудееш, както казва една позната рускиня, живееща в България.