Николай Василев, priorities.bg

Какво обединява днешната БСП с „партията на дедите и бащите“? Емоцията „ние сме ние, защото сме ние“ и русофилството.
След като бяха повярвали, че ще спечелят европейските избори, в БСП реагираха на изборния резултат като попарени. Защо за втори път след избора на Радев се случва това? Нима в обществото няма гняв от многото злоупотреби, които се свързват с управлението на ГЕРБ? Нали президентът – който според социолозите се радва на най-висок рейтинг даде ясен сигнал, че иска БСП да победи? Ами ако и на местните избори БСП не успее да си върне поне част от изгубените през 2015 „червени крепости“, какво следва? Ще се маргинализира ли партията?
От последвалите реакции става ясно, че различните кланове в БСП предлагат различни обяснения за изборния неуспех.
Според кръга около Нинова, вината е на т.н. „партийна опозиция“. По нейно настояване лидерът на ПЕС Сергей Станишев намерил място в листите, а това било лош знак към редовите „социалисти“. Идеологиите на БСП и на ПЕС били различни. Освобождаването на личността от оковните на стереотипите и предразсъдъците не е тема близка до сърцето на повечето родни „социалисти“. За тях приказките за права на малцинствата – етнически, религиозни, по сексуални предпочитания и по стил на живот са соросоидна отрова, която цели да унищожи българския бит и душевност.
Но ние помним, че точно тяхната партия направи всичко възможно

да подкопае и изкорени българските традиции

Помним, че на Коледа се работеше, а на Великден по телевизията пускаха интересни забавни програми, за да не ходят младите хора на църква, а от синия екран дори не се споменаваше, че БПЦ  отбелязва тези и други празници. Нямаше коледари, нямаше лазарки, а Гергьовден беше обявен за ден на овчаря.
„Партийната опозиция“ на Нинова от своя страна повтаря мантрата, че БСП била ‚най-демократичната“ партия в България и обвиняват Нинова, че налага еднолични решения.

Дори някогашният ѝ съюзник Георги Гергов не скри недоволството си:
„Това е БСП! Това е партия, която е на деда ми, на баща ми! Ние сме друга партия, имаме идеи, имаме каузи, имаме неща, които не искаме да загубим. Някои хора си мислят, че могат да си правят каквото си искат в БСП. Това няма да го позволим, мерси!“, заяви той.
Коя е каузата, която е преследвала Партията с многото имена по времето на дядото и бащата на Георги Гергов?
Когато дядо му е бил активен, партията се е определяла като смъртен враг на това, което тогава са наричали „буржоазия“, а днес наричат „бизнес класа“. По онова време в България не е имало „богаташи“, които да могат да се сравнят с Георги Гергов, а и произхода на богатството им е бил далеч по-неоспорим. Но партията на „деда му“ е считала всички фабриканти, търговци и банкери за „експлоататори“. Партията на баща му пък с гордост е заявила, че „социализмът е победил и буржоазията е ликвидирана“.
Щом от партия, която се опитваше да изкорени народните традиции БСП се превърна в партия, която тръби, че ги защитава и от партия, която твърдеше, че е унищожила „буржоазията“  се превърна в инкубатор на повечето днешни крупни бизнесмени, какво обединява днешната БСП с „партията на дедите и бащите“?
Най-общо два фактора:
Квазиетническата емоция „ние сме ние, защото сме ние“ и русофилството.
И двата фактора са дълбоко ирационални.

Колко дълго „червените бабички“ ще вярват на „червените мобифони“

(както ги наричаше покойния Продев по времето когато тази капиталистическа иновация не беше достъпна за широките маси)?
БСП се оказа единствената бивша комунистическа партия в Източна Европа, която оцеля като значим политически фактор през последните 30 години, но вече става жертва на собствения си успех.
Това че успя да излъчи почти цялата „бизнес класа“ и почти целия „политически елит“ отслаби квазиетническото привличане. Деца и внуци на комунистически активисти днес има в почти всички партии – включително в управляващата ГЕРБ. Няма как тези в БСП да се почувстват в „обсадена крепост“. Нито едно обявило се за некомунистическо управление не въведе изучаването на престъпленията на комунистическия режим в училище. Нито едно не заяви, че войната която Съветския съюз ни обявява на 5 септември 1944 година няма нищо общо с войната срещу нацизма и не премахна паметниците на Съветската армия.

Класическият аргумент, че „богатите“ нямало как да изповядват „лява“ идеология е разбира се подвеждащ.
В демократичните общества и левите и десните партии предлагат различни леви и десни модели за защита на „общото благо“. Семейство Кенеди са сред най-богатите в Америка, но са предлагали по-леви политики, а според Business Insider крайно левият американски сенатор Бърни Сандърс през последните години е печелил по над един милион долара годишно.
Но днес концепциите за „ляво“ и „дясно“ са в криза по целия свят. Както отбеляза бившият британски премиер Тони Блеър, в Англия  се стига до невероятната коалиция за Брекзит между работници, които се страхуват от глобализацията и свободното движение на хора, пък били те европейски гражданите и ултраконсерваторите, които искат пълна дерегулация, неосъществима в рамките на ЕС.
БСП едва ли ще намери идеология, която да обедини нейните членове и на чийто терен да доминира. Накъдето и да тръгне партията, част от членският ѝ състав ще бъде ужасена, а на терена партията ще срещне силни конкуренти. Когато Нинова пое курс на разграничаване от ПЕС и заявка за защита на „българските традиции“, левите интелектуалци бяха ужасени. А на терена вече стоеше ВМРО.

Дори на тема „Русия“, БСП е надговорена от Атака, АБВ, Воля…

За все повече българи БСП не е автентична лява, не е автентична „консервативна“ и в условията на остро противопоставяне на Русия и Западния свят, БСП дори не е дори безпроблемно русофилска.
Каква е тя тогава? Просто партията на дедите и бащите? Има ли смисъл от нейното съществуване? Има ли кауза, която да я обедини извън „да свалим Бойко Борисов от власт“? И има ли лидер, който да я преформулира и пресъздаде?
Маргинализацията на БСП се оказа дълъг и мъчителен процес.
Елитът на предвоенна България бе почти напълно унищожен и прекалено много хора бяха обвързани с „изграждането на новото общество“, за да може нацията след 1989 година да прокълне режима като идиотщина наложена отвън. Макар повечето българи да подкрепят членството на в НАТО и особено в ЕС, все още няма доминиращо стабилно мнозинство от граждани, които да осъзнават, че българският национален интерес е несъвместим с руските имперски амбиции. Нация приучена да живее по „втория начин“ не успява да генерира върховенство на закона…
Откакто смени името си през 1990 година БСП не е идеологическа формация, а по-скоро продукт на трагичната българска история от средата на 20 век. (По същия начин за ГЕРБ може да се каже, че е по-скоро продукт на не дотам успешния български преход.)
Който и да стане лидер на БСП, партията едва ли ще придобие идеология, която да я обедини.

Изчезването на „партията на дедите и бащите“ няма да доведе автоматично до превръщането на България в това, което „дедите и бащите“ наричаха „високо развита капиталистическа страна“, а ние днес наричаме демокрация с върховенство на закона.
Но без БСП в политическата „А група“ процесът ще протече по-бързо и по-безболезнено