Тигран Хзмалян, kasparov.ru

 Мястото на последната трагедия по време на Първата световна война може да стане мястото, от където започва Третата световна. Когато публикуваха на 29 януари „списъка с приятелите на Путин” някои коментатори, сред които беше и негов покорен слуга, посочиха, че фактически САЩ обявява война на Русия, за много хора това изглеждаше преувеличено и нереално, за празнодумство. Но не минаха и две седмици, когато в сирийската местност Дейр-ез-Зор се случиха първите кръвопролитни военни сблъсъци между армиите на САЩ и трета рота на руските военнослужещи, с неопределен статут, които коректно би трябва да се наричат „наемници на частната военна агентура“. Американски източници определиха броя на убитите в нощта на сраженията на 100 човека, а според руснаците техният брой е два пъти по-голям. Колкото и да са убитите, едно е ясно – това е 

първият сблъсък в историята между специалните сили на САЩ и Русия

 Дори бих си позволил да нарека това първата битка на Третата световна война. Сериозните историци си спомнят участието на съветските летци в боевете с американските военно-въздушни сили във войните в Корея и Виетнам през 50-70-те години на ХХ век, въпреки официалната позиция на Москва тогава, в която руснаците отричаха напълно, че в тези боеве са били въвлечени руски въздушни асове, маскирани под името „местни хора“, спомен за които има в местния фолклор, като например песничката за „пилота Ли Си Цън“. Разбира се, с просто око се вижда, че има разлика и в количеството, и в качеството на руското присъствие в Юго-Западна Азия в сравнение с полвинвековната руска романтична „война с американския империализъм“ в Юго-Източна Азия. Днешните „интернационалисти“ не пеят „Гренада“ на Светловски, и не воюват за това „земята в Дейр-ез-Зор да бъде раздадена на селяните”, а 

проливат своята и чужда кръв за държавни пари и нефт,

които Асад е обещал на путиновите олигарси. Именно това е причината за среднощните боеве на територията на нефтените полета на изток от Дейр-ез-Зор. И все пак тези подробности не трябва да засенчат главното – по-рано никога Америка не е воювала с Русия. Спасявала я – спасявала я от глад през 1891, 1921 и 1991. Помагала й е - със спасителен заем през 1941-1945 година, оказал се безценен. Но никога не е воювала. До нощта на 7 срещу 8 февруари 2018 година. И за това, разбира се, огромна заслуга има лично президентът Путин. Фактът, че „наемниците на Вагнер“ в Сирия не носят нашивките и отличителните знаци на руската армия – това е коварство, подобно на подкупените от Путин водачи трактористи, миньори и други „възпитани хора“, облечени в зелени камофлажни костюми, които завзеха Крим и Донбас през 2014 година. Впрочем, подобна ”хитрост” не би могла никого да заблуди: и кюрдските, и американските военни командири преди атаката на Дейр-ез-Зор директно са осъществили връзка с руското командване, прудупреждавайки го, че готвят контраудар срещу агресора. Именно тук „военната хитрост“ се превръща в държавническа подлост, защото първоначалният отказ на руснаците да признаят, че са изпратили на смърт свои, „руски“ наемници, може да бъде обяснено единствено с 

измама и предателство от страна на политическото ръководство на Русия

 по отношение на собствените си граждани. Доказаната в Украйна тактика ”провал на сухо” – да не носиш отговорност за своите войници, хвърли три роти наемни руски спецчасти в кърваво клане край Дейр-ез-Зор. В друг аспект, и в друг мащаб, но подобна логика на управление Путин прилага и по отношение на руския олимпийски отбор в Южна Корея, който е наказан за самоуправство, лъжа и подлост – едно клеймо във всички нюанси на сивото, което ще остане завинаги, отбор без национален флаг и национална принадлежност, „без Бог, без вдъхновение, без сълзи, без живот, без любов“. Има обаче и нещо друго – разните проявления на болестта на руското общество – путинизмът, който е сталинизмът на нашето време. ”Хора в сиво”, шпиони и доносници, овладели властта в по-голямата част от страната, управляват държавата, армията, дипломацията, културата така, както умеят – безлично, мишкувайки, шпионирайки, потайно, предавайки и продавайки всеки и за всичко. Точно тази диагноза доведе Русия не до прага, а направо в центъра на глобалното

противопоставяне с целия цивилизован свят,

който почти всеки ден се превръща в арена на реални жертви – национални предатели, разбити самолети, разстреляни и забравени войници…

Какво следва? Тук би трябвало да направя една важна историческа уговорка. За странно звучащия в сирийската провинция Дейр-ез-Зор траурен камбанен звън, достигнал до ушите на всички арменци. Зловещо съвпадение е, че точно преди 100 години именно това пустинно място се превръща в лобно място за половин милион арменци, подложени на геноцид в Турция. Прогонени от всички градовете и села на Западна Армения, те са убивани и пребивани по пътищата, умирали са от изтезания, побойща, рани, глад, болести. Именно през сирийската пустиня в годините от 1915-1918 са преминали безкрайни колони от арменски жени, деца и старци, а Дейр-ез-Зор е станал символично място на тяхната гибел. Там е била построена и арменската църква, в памет на жертвите на арменския геноцид. Тя беше взривена от джихадистите от ИДИЛ, които завладяха града през 2015 година. И ако убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево беше знак за началото на Първата световна война, то много по-малко известното на света до скоро място Дейз-ез-Зор се явява за всички арменци в продължение на сто години 

трагичен финал на един световен конфликт

Съвпадението на тези факти могат да бъда възприети като пророчески. Мястото на последната човешка трагедия от времето на Първата световна война, може да се окаже днес мястото, от където започва Третата световна. Никога не съм искал да бъда лош пророк…

Превод: Faktor.bg