Николай Василев*, политолог

България трябва да има дългосрочни стратегически цели и да да ги преследва неотклонно. Тя трябва да си знае цената. И трябва да мисли „извън кутията“, ако иска да намери своето място в света.

На тройната среща на премиера Борисов с премиера на Гърция и президента на Сърбия в Солун беше лансиран проект за изграждане на бърза ЖП връзка между Дунав, Черно море и Егейско море. Отново се заговори за реанимиране на проекта за петролопровод "Бургас – Александруполис". Трябва добре да помислим доколко тези проекти обслужват дългосрочния български геополитически интерес.
Вместо да кандидатстваме за европейско финансиране, което да свърже Солун с Видин (най-близката точка между Дунава и Бяло море), се предлага ЖП линия, която може да доведе до изтичане на туристи от Черноморието към Гърция. На срещата е бил обсъден и проекта за канал от Белград до Солун, който категорично не е

в интерес на нашата страна

Колкото до петролопровода, ако в него България има някакъв дял – бил той 25% или 30% той ще е крайно неизгоден за нас. Проектът блестящо обслужва интересите на Русия – която ще изнася суров петрол избягвайки  „турските проливи“. Той е от огромен интерес и за Гърция защото тя ще може да рафинира петрола и да изнася петролни продукти. Къде е интереса на България? Реално такъв няма. Някакви дребни транзитни такси, срещу поемането на целия екологичен риск.
Но в политиката има правило: Никога не казвай просто "не" на нещо от което някой друг има нужда. Вместо  да отказваш си кажи цената!
Международно признатият излаз на Егейско постигнат след Балканската война море беше най-значимото геополитическо постижение на следосвобожденска България.  Трябваше не една, а две национални катастрофи, за да го загубим! Загубихме го защото рискувахме всичко за по-маловажни цели. Изгубили излаза на Бяло море, станахме лесна жертва на Сталин през 1944 година.
Евреите повече от хиляда години си пожелаваха: „Хайде догодина в Ерусалим!“ И стигнаха до светия град. Излазът на Бяло море е от жизнено значение за нашето геополитическо място в света. Трябва да сме наясно, че няма да го постигнем, ако поставяме едностранни претенции. Напротив винаги ще сме губещи! А и Гърция трябва да остане наш

стратегически съюзник

Но можем да постигнем много ако си дадем сметка, че и ние има какво да предложим на нашите южни съседи. Трасето за петролопровод е само едно от нещата, които те желаят. Да не забравяме, че Гърция е имала хилядолетно присъствие на Черно море. Няма грък който да се е отказал от връщане на „Понта“. 
Възможна е сделка: суверенно присъствие ( като испанските анклави Сеута и Мелила на Африканския бряг) срещу суверенно присъствие. Трасе срещу трасе. Те да си построят петролопровода, но и селище край терминала, за да сме сигурни че ще пазят природата. Да си довършат магистралата „Виа Игнация“ до логичния ѝ завършек на Черно море. Но и ние да си построим наше пристанище и селище на Балото море. и път до него. А защо не и газов терминал... Така всяка от двете държави ще разглежда целостта на другата като жизнена необходимост за своята национална сигурност. Гръцкото присъствие по Беломорието та чак до Черно Море ще се разглежда от всички българи, не като бариера пред морето, а като рубеж спрямо евентуални  предизвикателства от посока Мала Азия. А всяко гръцко правителство ще знае, че в случай на конфликт България автоматично ще е на нейна страна.
Подобни преговори сигурно ще са трудни. Но да приемаме било петролопровод Бургас – Александруполис, било някаква съвместна инфраструктурна връзка срещу  по-малко от суверенно пристанище на Бяло море, значи, че нямаме нито ясна доктрина, нито си знаем цената!

*Николай Василев е автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение". Член на националното ръководство на БЗНС.