Вени марковски

След днешното заседание на панически свиканите консултации при президента с хора, които са посочени неизвестно от кого, защо, как и къде, струва ми се, че можем да направим един извод: 

всичко се прави от страх 

Такива важни срещи не бива да се организират по подобен смехотворен начин. Освен, разбира се, ако целта не е била консултациите да са само за замазване на очите на протестиращите и успокояване на обстановката. Въпросът е дали хората ще му повярват. 

Днес г-н Плевнелиев е направил изказване по време на консултациите за създаване на обществения съвет. Президентът е казал:

“…Още в самото начало е ясно, че участниците в днешните консултации не са бъдещите членове на Обществения съвет. Той ще бъде свикан от служебното правителство и ще работи към него…”

и

“…Президентът е платформа за дебат, хиляди пъти съм го казвал. Президентът иска и ще работи за това да се чуе гласът на всеки. Президентът прави консултации, представлява нацията, но решенията се взимат от служебното правителство – така повелява законът…”

и

“…В общественият съвет ще бъдат включени представители на гражданските организации от много сектори, национално представените синдикати и работодателските организации. В зависимост от темите ще бъдат канени изтъкнати учени, експерти и други…”

Няма да цитирам повече, защото сами можете да откриете онова, което ви е направило впечатление (ако има такова, разбира се). Но не мога да на направя коментар на казаното от президента:

- Ако от самото начало е ясно, че “участниците в днешните консултации не са бъдещите членове на Обществения съвет”, тогава въпросът е: защо и на какъв принцип са поканени тези хора? Колко човека от тези 36 поканени да обсъждат създаването на обществения съвет са хора, разбиращо от това, за което протестиращите настояват: да има действаща съдебна система?

Един (1) – “Биляна Гяурова-Вегертседер – Български институт за правни инициативи”.

С това на практика ни се показва, че тази най-важна сфера за промяна е наполовина от присъствието на МВР – двама (2) души: “18. Валентин Попов – Председател на УС на СФСМВР” и “36. Иван Павлов – Синдикат на служителите на МВР.”

- Не съм чул до този момент това, което г-н Плевнелиев твърди, че е казал “хиляди пъти“, но се надявам най-искрено, че не е казвал хиляди пъти “президентът е платформа за дебат”. Нямам представа дали го мисли, но със сигурност е било прочетено днес. И това не може да не звучи тревожно, защото президентът не бива да е платформа за каквото и да е. Съгласно чл.92., ал. (1) от Конституцията “Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения”.

Президентът е държавен глава, а не платформа.

Консултациите при президента, на които се обсъжда как да работи измисления Обществен съвет към служебното правителство трябваше да се излъчват онлайн. Проблемът е, че онлайн излъчването не работеше… поне не и от чужбина. “We are unable to connect to the content you’ve requested…” В някои части на България е имало звук, но не и образ. Учудвам се, че през 2013-а г. не могат да организират едно излъчване на среща онлайн, а са седнали да мислят, как ще се справят с кризата.

Май ще стане ясно, че това е опит да се намали социалното и политическо напрежение, а не нещо реално. При това опит, който е доста панически. В желанието си да се запази статуквото (нали не се съмнявате, че точно това искат Борисов и Цветанов?), се канят хора, които да дават акъл на човека, избран да бъде държавен глава. Т.е. той самият не може да се справи с работата си, затова вика други хора да му помагат. Но тези хора – в голямата си част – са същите, срещу които народът протестира!

Разбирам, че повечето са отишли от уважение към институцията, но

от уважение към държавата трябваше да не участват в този цирк

Политиците са избрани точно заради това: да се справят с кризите.

Ако не се справят – да си подават оставката и да се прибират у дома! Няколко протеста и високи сметки не би трябвало да са достатъчни за изпускане на държавното кормило, подвиване на опашката и вдигане на високо кръвно. Уви, всички симптоми сочат, че Борисов не става за лидер и че целия му образ е измислен от край до край. Реакцията му по време на заседанието на МС днес показва, че съвсем се е объркал и му личи отвсякъде.

Росен Плевнелиев също трябва да се промени. Той вече не е човекът, който публично е казал:

Аз съм безкрайно гъвкав човек. По образование съм компютърен инженер, случайно попаднал в строителството и инвестиционния бизнес, без да съм учил за това. Но в момента съм може би най-сериозният играч на риъл естейт пазара, представител на най-големия чуждестранен инвеститор – немската фирма “Линдер”. В този смисъл се вслушвам постоянно в съвети. Имам около себе си стотици строители и съм управител на строителна фирма, неразбирайки самия процес строителство. В инвестиционната фирма имам около 20-30 служители, благодарение на които взимам решения за стотици милиони инвестиции, без да съм учил нищо подобно. Това, което безкрайно много ми помага, е, че съм учил информатика. Знам едно – 70% от сделката е добрата комуникация с клиента, а 90% от проблемите в строителството идват именно от лоша комуникация и липса на координация.

Считам, че работя с интелигентни хора. Служителите трябва да имат свобода на действие и съответно да носят отговорност. Не се правя на голям шеф. Във фирмата има над 150 мениджъри, за мен остават окончателните решения.

Имам късмета да работя с уникални специалисти като моя шеф г-н Шефер, който ми даде идеята за бизнес парка и ме подкрепи. Той, разбира се, осигури и цялото финансиране от Германия.

Днес г-н Плевнелиев не е шеф на бизнес-парк

Днес е президент, държавен глава. Не сключва сделки с хората, за да му се налага да има добра комуникация с тях. Сделката е сключена на изборите през 2011-а г. Днес той има отговорности, които не могат да се прехвърлят на “20-30 служители, благодарение на които” да взима решения за съдбата на 7 милиона наши сънародници.

Днес, особено при абдикацията на Борисов, времето изисква от държавния глава не да разчита на късмета да попадне на уникални специалисти, а да поиска всяка институция да си изпълнява задълженията по начин, по който досега не им се е налагало: да мислят, предлагат и реализират програма за излизане не само от политическата, но и от икономическата криза.

Днес държавният глава трябва да е този уникален специалист,

макар и да е попаднал случайно на този пост и да не е бил подготвен за него! А ако не се чувства в състояние да овладее сам кризата, все пак има и вице-президент, може би тя ще се справи по-добре, ако поеме товара от раменете на президента.

От цялото това бутане напред-назад и ритане по кокалчетата между президент и премиер, държавата затъва още по-яко и изкарването от блатото ще е значително по-трудно.