Доц. Николай Радулов

Само преди десетина дни министърът на вътрешните работи обяви основния приоритет на МВР – борба с битовата престъпност. И ето вече резултатът е налице. Днес, само дни след новата линия, битовата престъпност панически отстъпва пред решителността на ръководството на министерството. Според министъра и главния секретар броят на битовите престъпления, макар и с малко, започва да намалява.

Докладът на ЕК, засягащ липсата на противодействие на организираната престъпност, бездействие по отношение на корупцията, трагично клониране на папкаджии, включително и в сферата на сигурността, бил очакван от вицепремиера Йовчев (според самия професор), а евродепутати от БСП го квалифицираха като безсмислен и ненужен. Да припомним как депутатите на ГЕРБ реагираха на критиките в предишния доклад – на всички въпроси на журналистите те отговаряха със загадъчната фраза „докладът е изпълним“.

Сегашните управляващи сигурността отдават негативните оценки на предишното управление, а няколкото окуражаващи думи за стремежа към структурни промени – на собствения си управленски капацитет.

Всъщност в доклада, освен бездействието в борбата със сериозни престъпления, се критикува и безсмисленото създаване на нови паразитни структури – намекът е отправен разбира се към БОРКОР, излапала, без да дава принос в каквото и да било, годишния бюджет на националното разузнаване. Тази вежлива критика не пречи на сегашния екип в своето правно творчество в областта Управление на сигурността да проектира нови три подобни структури, най-вероятно потенциални стоянки на „наши хора“ от многобройните списъци за уреждане. Нещо повече – предвижда се създаване на звено за специализиран одит, въпреки съществуването на държавна институция и инспекторати в отделните ведомства. Може би причината е, че одитът на Сметната палата всеки път разкрива безобразия при харченето на средства на тайнствената планета на сигурността. Докладите от одита традиционно остават без последствия, но получават гласност. Вероятно точно във връзка с гласността е вдъхновена тази структурна иновация.

Да видим какво се случва реално в сектора за сигурност и обществен ред.

Наистина битовата престъпност намалява от началото на 2013 г. – в  системата за регистрация в МВР. Система, перфекционизирана през последните години така, че отказва огромна част от потърпевшите и свидетелите на престъпления да подават информация и жалби. Те вече са разбрали, че опитите им да получат защита и справедливост са бумеранг, който с ловко завъртване на административната китка се връща обратно и ги халосва по кратуната чрез безкрайни разпити и писане, разкарвания из районни управления и зле скрито недоволство на служебните лица.

На практика всеки процент на намаление на регистрирана престъпност днес представлява единствено мигриране на този процент в огромната област на латентната престъпност. Сега никой не може да я охарактеризира с прецизно число. Експертите по сигурност извън казионните организации, на базата на собствени изследвания я разполагат в диапазона 70-85%. Данни, потвърждавани през последните години и от висши служители на МВР и прокуратурата. В действителност се завеждат тези престъпления, които не може да се укрият – например кражбите на автомобили. Те са нараснали през 2013 г. с 13%. Това няма как да бъде неглижирано от системата за регистрация, защото е ясно видимо, собствениците искат документ, за да си получат застраховките, а той се издава, само ако има образувана преписка.

Въпросът е какво следва да се направи. Многократно съм предлагал в началото на всяко ново управление, особено на МВР, да се преразгледа системата за статистика и да се предприемат драконови мерки за регистрация на колкото се може повече престъпления. Тази идея се подема в началото на всеки мандат, но устремът на новия управленски елит бързо изстива, когато реално си представи какво следва,

ако истинското желание за служба на обществото надделее

Регистрирането на повече престъпления ще предизвика обвинения от страна на опозицията и така всяко ново управленско образувание, не притежаващо смелост и честност, тръгва по отъпкания път на предишните пишман мениджъри – неспособността и глупостта, ясно видима и безпардонна, но старателно укривана и аргументирана от PR-подчинените им, блясва в цялото си великолепие и грандиозност едва когато паднат от власт.

Всъщност при осъществяване на тази идея статистически престъпленията ще нараснат от два до три пъти, но пък ще дават реална картина. Официално на всеки 3 минути се извършва по едно престъпление, а в действителност това става всяка минута! Началниците на РПУ се оценяват по броя на престъпленията в районите и разкриваемостта, директорите на регионалните дирекции също, директорите на главни дирекции в МВР – и те. В крайна сметка и министърът предпочита да бъде иронизиран за поредната победа над престъпността, отколкото да се запомни като министъра, при който престъпността е скочила два, три пъти. Разкриваемостта, официално около 40% спрямо регистрираната престъпност (а на практика между 7 и 18% от реално ставащите престъпления), е проблем, който се премълчава от „успешните ръководители“ поради ниския му рекламен потенциал.

Преди доклада на ЕК и сегашните управляващи направиха по няколко изказвания как победата над организираната престъпност е налице и сега е необходима концентрация върху ежедневно тормозещата гражданите „конвенционална“ престъпност. Разбира се, тези заявления са естествени и разбираеми – та нали днешните ръководители на сектор „Сигурност“ са част от вчерашния управленски екип. Късата памет на хората и ловките пропагандни приказки, пускани през медиите, не могат да прикрият тяхното участие в изготвянето на стратегиите на предишните вождове, пренебрегването на заплахите от тероризъм с краен резултат атентата в Сарафово, участието в скандалите със СРС-та, подслушването на журналисти в разработката „Галерия“.

Днес организираната престъпност е в прекрасна форма,

корумпираните са недосегаеми, наркоразпространението в страната работи като швейцарски часовник (понаблюдавайте пред някои столични училища през деня и елитни чалга-заведения през нощта), а битовата престъпност се топи, поставена в обкръжение между стражата на парламента и командированите полицаи на границата. 

Струва ми се особено интригуващо, че от момента на заявения напредък в противодействието на битовата престъпност медии, традиционно правещи обзори на криминалната обстановка през денонощието, замлъкнаха. За повече от 10 дни само един от сайтовете съобщи за станал въоръжен грабеж и то със срамежлив един ред, който е възможно и да не бъде забелязан от невнимателния читател. Изкуших се и запитах познати журналисти за този феномен. Изчервявайки се, смотолевиха нещо за „промяна в редакционната политика“. 

Ясно е, че и този път престъпността – организирана, неорганизирана и реорганизирана ще бъда натъпкана в миша дупка, но... отново виртуално! 

При всичките гениални ходове на Цветанов, медиите се стараеха да поддържат някаква линия, поне на предупреждение на хората, че са оставени беззащитни, и съобщаваха за криминалните престъпления. Питам се какво наложи тази корекция на редакционната политика? 

Питайте се и вие!

Според теорията на социалистическата държава и право МВР е единствената организация, която последователно работи за своето унищожаване. Методичното намаляване на престъпността ще доведе, според корифеите на тази доктрина, до премахване на обекта на дейност, а оттам – и на нуждата от министерството.

Това, което се случва днес е PR-римейк на тази идея. Медийното ликвидиране на престъпността се сблъсква челно с действителността, която се стоварва ежедневно на гърба на обикновения човек. И това наистина може да доведе до липса на причина (от гледна точка на данъкоплатеца) за съществуването на 54-хилядния полицейско-бюрократичен апарат.