Д-р Мирослав Дърмов,

Лексингтън, Кентъки, САЩ

Погнуса. Това е единствената дума, с която може да се опише усещането при гледане на кадрите от нахлуването на банда мутри, предвождани от БСП-активисти на територията на Софийския университет. Точно както в годините на Културната революция в Китай отряд хунвейбини завзе Пекинския университет, за да превъзпита намиращите се там студенти. И колкото и послушните медии да представят развилнелите се гамени за „контрапротестиращи студенти“ и с невъоръжено око се вижда, че тропащите по вратите на Ректората едва ли са преминали последния клас на средното образование. Но това за организаторите на опита за погром едва ли е от значение. Важното е да се имитира противопоставяне на протестиращите студенти. А като няма студенти, и създадените от БКП/БСП мутри трето поколение могат да свършат работата. 

Впрочем, номерът не е нов. По време на разгара на уличните протестите в София ръководството на тази партия изпрати

биячи от провинцията да „респектират“недоволните

Разбира се, и в двете ситуации полицията бездейства, а само вътрешният министър сълзливо говори за провокатори и подготвяно насилие. И нищо повече, никакви оперативни действия за изясняване на поръчителите на мутрите. Какво е това? Липса на професионализъм или нежелание за разкриване на бандитската същност на БСП? По-скоро е валидна втората хипотеза, защото когато трябваше да се бият демонстрантите пред парламента, МВР организира действията на полицията по всички правила на тактиката на диктаторските режими – тактика, при която недоволните са поставени под двоен натиск. От една страна - на полицията, а от друга - на развихрилите се банди от платени побойници, като последно усилие за демонстрация на сила. Ако не сила за оставане на власт, то за налагане на перверзен морал, затягащ редиците в предизборна ситуация, след което следва медийна лавина за представяне на случилото се като защита на демократичните ценности от страна на БСП активистите, за разделение на нацията от опозиция и президент, за продажност на самите протестиращи, купени и манипулирани от кого ли не.

В подобна ситуация на информационен хаос, институциите също следва да бъдат компрометирани, за да се засили чувството на безпомощност на гражданите. Констутуционният съд вече изпълни своята роля с решението за депутатското място на Пеевски. Но още по-интересна е прокуратурата. След като изпълни няколко политически поръчки за компрометиране на лидери на ГЕРБ и дори на президента, тази институция сега разиграва поредния цирк с имунитета на Станишев, осъществен по-инициатива на самия лидер на „социалистите“. Вместо господин Цацаров да започне разследване по историята с парите за Хохегер, по която цари гробно мълчание, в Главна прокуратура се започва нещо, което очевидно ще доведе до никъде. Резултатът от което ще бъде поредното обезверяване на населението.

Но усилията за демонстрация на сила ръководството на БСП ориентира и вътре в самата партия. Безпардонната, арогантна и неинтелигентна политика предизвика реакцията на Георги Първанов, Румен Петков, Румен Овчаров, Татяна Дончева, Георги Кадиев, които отправиха доста нелицеприятни коментари към Станишев, но всичко до точката на другарската критика. Никой от тях не напусна партията. А и като цяло разликата между вътрешните опоненти и самото ръководство е нищожна. Нито по вътрешнополитически въпроси, нито по геостратегическа ориентация на страната. И всички до един бяха неутрализирани на партийно ниво, с което се демонстрира силата на Сергей Станишев в БСП. Първанов реши да създава някакви дискусионни клубове, но отговорът на БСП беше помпозно честване на покойния Александър Лилов като теоретик на партията. Един доста добре премерен ход, защото всички, които познаваха Лилов знаят, че той

получаваше уртикария, когато чуеше името на Георги Първанов

и квалификациите, с които определяше интелектуалните му способности бяха меко казано обидни. За мен не е известно кой подхлъзна бившия лидер и президент да се опита да влезе в обувките на Лилов, но резултатът е печален и той просто се самонеутрализира. Другата значима фигура между опонентите, бившият лидер на софийската организация на БСП Румен Овчаров просто беше купен с апетитния пост в „Лукойл“ и се отказа от борбата за лидерския пост в София, с което осигури на Станишев контрол над най-голямата организация на партията. Факт, който говори, че олигарсите стоят твърдо зад сегашния лидер на БСП. Колкото до Румен Петков, той получи предишния си пост на лидер в Плевен и е възможно да получи и някаква премия на национално ниво, с което неговото послушание ще бъде осигурено. Дончева и Кадиев просто не са фактори в партията, могат само да се правят на интересни по медиите, но реално без да предприемат нещо решително. В съответствие с добре отработената партийна практика ще бъдат тотално изолирани и след Конгреса през следващата година просто няма да ги има в ръководството на БСП. Същата съдба очаква и подкрепящият протестите Георги Близнашки. Него няма да го изключат от партията, защото е необходимо да се поддържа фалшивата теза, че е демократична организация, но от днес за в бъдеще Близнашки ще бъде подложен на тишина и тотално игнориране. С което вътрешнопартийното несъгласие с генералната линия ще изчезне и много млади кариеристи ще продължат да повтарят небивалиците на лидера. След което може да се отиде и на нови избори, понеже политическата ситуацията в страната, независимо от недоволството, ще гарантира на БСП, а от там на олигархията, контрол над властта. Защото са твърде много сателитните организации, посредством които подобен контрол може да бъде осъществен. За ДПС вече всичко е известно. Там има думата ДС. Сега с ксенофобията срещу бежанците се реанимира и Атака, а политическото творение „Бареков“ е в процес на конструкция. Всички останали с гьобелсово постоянство са тотално компрометирани. Ситуация, която преди време в свой коментар във Фейсбук Мишо Иванов много добре илюстрира развитието в България, цитирайки едно откровение от началото на прехода на Андрей Райчев, в което последният обяснява, че те (ЦК на БКП) определят насоката на развитие, както и

определят противниците си в този процес

Подобна стратегия ясно обяснява защо нещата в страната стигнаха до сегашната ситуация. Едните знаят какво правят чрез властта, а опонентите им са селектирани от самите тях. А в България изобилства от избрани „опоненти“. Като се започне от профсъюзите и се завърши с политическите партии.

И това ще продължи до момента, когато недоволните ще се научат да формулират в политически категории какво искат, а не само да повтарят „Оставка“ и сами ще селектират лицата и организациите, които да се противопоставят на управлението на олигархията, осъществявано чрез БСП и производни.