Премиерът Пламен Орешарски има зловещо чувство за ирония. Избра символично 100-я ден от претостите срещу правителството му, за да отчете какво е свършил за 100 дни управление, които се навършиха още миналата седмица. Така противопостави 100 дни бунт на 100 дни задкулисно оцеляване. Самонадеяно си писа оценка „много добър”. Индиректно и социолозите от няколко близки до властта агенции му дадоха добър рейтинг, обявявайки, че ако изборите са сега, то БСП ще е първа политическа сила. Тези резултати преведени на обикновен език означават, че народът масово харесва и приема политиката на червената партия, която е мандатоносител на правителството. 

Положително се изказаха за 100-те дни и лидерите Станишев и Местан, от подкрепящата го коалиция. Единствената слабост според тях е липсата на достатъчна чуваемост, за това което е свършил, а то било много,  твърде много!

Анкета на Faktor.bg показва коренно различни резултати от това, което се опитва да внуши пропагандата на управляващата коалиция (виж резултата ТУК).

На въпроса: „ЗА СТО ДНИ УПРАВЛЕНИЕ, КОЙ ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО "ОРЕШАРСКИ" ЗАСЛУЖАВА НАЙ-ВИСОКА ОЦЕНКА И ДОВЕРИЕ?” са дали своя вот за три дни 9267 граждани. Като възможни опции за одобрение са посочени премиерът Орешарски, 17-те му министри и „никой”.

73,9%  от участниците категорично са посочили, че никой от правителството не заслужава висока оценка и доверие, което категорично е равно на вика на улицата: „Оставка”. Едва 6,4% гласуват на премиера Пламен Орешарски доверие и одобряват управлението му, 5% смятат, че аплодисменти заслужава социалният министър Хасан Адемов, 3,7% са за икономическия министър Драгомир Стойнев, 2,3% одобряват Цветлин Йовчев, а по 1,4% подкрепа генерират Даниела Бобева,  Зинеида Златанова,  Димитрър Греков и Петър Стоянович. 0,9%  от анкетираните приемат за добра работата на министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов, заради който вече е внесен вот на недоверие. По 0,5%  доверие получават Таня Андреева, Мариана Георгиева,  Десислава Терзиева,  Ангел Найденов и Кристиян Вигенин. Най-парадоксалното е, че четирима  шефове на министерства са тоталните двойкаджии и получават 0% подкрепа - Анелия Клисарова на образованието, еко министърът Искра Михайлова, Данаил Папазов на транспорта,  финансовият корифей Петър Чобанов.

За някои това разпределение на народната любов вероятно е изолирано и пресилено, но ако анализираме по-внимателно ще установим, че то съвпада с резултата от вота на 12 май тази година. Условните 26% от анкетата, които подкрепят кабинета на Орешарски се припокриват с гласовете на БСП, ДПС и Атака. Останалите  близо 74%, които са за „Оставка” формират гласовете на ГЕРБ, останалите извън парламента партии и негласувалите.

Орешарски, който стартира премиерската си кариера с прозвището „Олигарски”, вече може да бъде наречен и премиерът „Гаф”. От създаването на Третата българска държава той със сигурност е министър-председателят, който за 100 дни е успял да сътвори ударно 1000 гафа – безобразни  и скандални назначения на криминални лица, компрометирани политици, агенти на ДС, деца на номенклатурата, волонтаристично разделяне на министерствата и Агенции, провал на кадровата политика в областните управи и държавните фирми, отстъпление от предизборните обещания на левицата, опасно заиграване с националната сигурност и с проблема „Белене”, грешни опасни реформи в спец службите, фалшива енергийна политика, мимикрия на социална дейност, необосновано увеличаване на дълга и т.н. и т.н.

Управлението на олигархичното правителство  функционира по задгробен начин, както отбелязва психиатърът д-р Николай Михайлов и се крепи единствено на дебелокожата наглост и арогантност, които не биха могли да съществуват в друга европейска страна, където моралът и чувството за достойнство стоят над личното его и амбициите на кукловодите.

Освен гафове, Орешарски натрупа и много грехове, но най-непростимият е, че 100 дни  надменно демонстрира погнуса от хората на протестите за нов морал. Не намери време и място за диалог с гневните граждани и вместо чуваемост им предложи полицейщина, сплашване със сила, манипулации и обвинения, че са купени и платени, противопоставяне с контрапротести, безцелни и безсмислени, разделящи обществото. 

За 100 дни Орешарски може да претендира и за друг отрицателен рекорд - няма място  което е посетил и да не са го посрещнали с освирквания и викове „Оставка”. А това означава изчерпан резерв на легитимност, който затваря за огромната част от обществото дебата за бъдещето на тази власт.