Д-р Мирослав Дърмов, 

Лексингтън, Кентъки, САЩ

След случилото се през изминалата седмица  България ще се промени. И това е без съмнение. Накъде, обаче, засега не е напълно ясно. Към Беларус на Балканите, каквото е желанието на БСП и нейния лидер-съветски гражданин или като освободена от мафията и олигархията европейска държава засега е въпрос. Президентът декларира, че изходът от кризата са предсрочните избори и европейската ориентация на България е извън всякаква дискусия и незабавно се превърна в мишена на всевъзможни атаки. Стотината активисти на БСП пред НДК незбавно организираха подписка за импийчмънт. Впрочем, тази инициативата за отстраняване на президента беше дело на Атака в допълнение на която крещящият клоун Волен Сидеров започна да замерва публичното пространство с компромати относно Росен Плевнелиев. Към тази кампания в последните дни се включи и тежката артилерия на задкулисието - вицепремиерът Цветлин Йовчев посредством заклеймяване на тезата за предсрочни избори и обвинения в разделение на нацията. Дори и да не се обърне внимание на факта, че е безпрецедентно в цивилизования свят

силов член на кабинета да заплашва държавния глава,

изказването много напомня латиноамерикански сценарии от 50те години. Освен това, извън България се задава въпросът защо именно Йовчев напада Президента. Кадър на апарата на секретните служби, той е наложен на Плевнелиев за началник на неговия кабинет, което еднозначно се оценява, че Йовчев е лицето, на което е предоставена информация чрез която президентът може да бъде контролиран. Само че притежаването на подобни данни сега е без значение, защото ситуацията в България вече е интернационализирана. Така че какъвто и компромат да притежават в БСП/ДС те могат да си го закачат на шапката и чест прави на Росен Плевнелиев, че той намери куража да застане на страната на народа.

Интернационализацията на кризата в България е окуражаваща за протестиращите, защото тя илюстрира оценката на Европа и света за това, което се случва у нас. Както и каква ще бъде тяхната реакция. В безпрецедентен за 23те години на преход демарш Европейският съюз посредством съвместна германо-френска декларазия заяви: “Германия и Франция, както всички свои европейски партньори, наблюдават с изключително внимание настоящата криза в България, втората за по-малко от шест месеца: криза на доверие в начина на управление на страната, както показват протестите. Отказ от олигархичния модел. 

Ясно е вече, че българското общество изисква настойчиво неговият политически, административен, съдебен и икономически елит да изповядва принципите на обществения интерес. Очевидно е, че то се притеснява от проникването на частни интереси в публичната сфера.“ както и че “Принадлежността към Европейския съюз е цивилизован избор.

Олигархичният модел не е съвместим с него нито в България, нито другаде: той може да доведе единствено до

„образуването на “държава в държавата”

Да бъде чуто гражданското общество.“ Наистина, много звучен шамар. В тази екстремна ситуация стана пределно ясно кой кой е в България. БСП организира поредица от антиевропейски публикации и имитация на възмутени граждани с плакат “България не е равно на ЕС“. Но кулминацията бе в действията на правителството чрез контра-демарша на външния министър К. Вигенин, конструиран от перверзни и сюрреалистични аргументи на пропагндното мислене на БСП, които засужават да се цитират: “България, като член на Европейския съюз, очаква взаимодействието с партньорите да се осъществява посредством утвърдените механизми на диалог и сътрудничество, а не с публикации в медиите. Бих искал да отбележа, че поставените от посланиците въпроси се отнасят до проблеми, трупани с години. Те са обект на загриженост от страна на българското правителство, което със своите действия се опитва стъпка по стъпка да ги решава. Критичните оценки не могат да се отнесат към правителство, което е в управлението от месец и половина. Ние разбираме, че очакванията за промени са високи, и разчитаме на съдействието, доверието и експертизата на нашите партньори. В този смисъл виждаме в този необичаен и безпрецедентен акт сигнал за подкрепа на усилията за стабилизиране на институциите и реални действия за укрепване на демократичните устои на държавата и обществото.“ Аргументът, че проблемите са трупани с години много се харесва на привържениците на правителството, но тези, които водят статистика на управляващите в България знаят, че за периода на прехода, с малки изключения във времето, БСП и ДПС са тези, които са управлявали страната. Така че тези, които са трупали проблемите, са именно самите те. Да не би Орешарски да е паднал от Марс, и не е бил зам-министър и министър през тези години? И ред подобни небивалици, след които реакцията на Европа последва почти мигновенно. Немски вестници определиха БСП като симбиоза на ДС и организираната престъпност, а правителството като римейк на старите мафиотски структури. По-ясно не може и да бъде казано. Въпросът извън конкретната ситуация е защо олигархията в България промени отношението си към Европа и се развихря тази антиевропейска кампания. Явно шашармите с променилите се, европеизирани комунисти вече не вършат работа за заблуждение на партньорите, но в допълнение е налице и един гео-стратегически компонент. В деня, когато стана известен германо-френският демарш, в България за разговори с правителството пристигна един от най-приближените на Владимир Путин - шефът на Газпром Алексей Милер. На дипломатически език да посетиш страна, в която народът отрича лигитимността на управляващите, е деклариране на позиция.

Посещението на Милер означава, че

Русия декларира, че е на страната на коалицията БСП, ДПС, Атака,

а какво мисли българският народ е без значение. Разбира се, за тази подкрепа сметката беше незабавно предявена. Газпром ще строи „Южен поток“ в Задунайская губерния и България десетилетия няма да има никаква финансова полза от този проект. Проблемът не е в това, че Русия си реализира интересите. Трагедията е във факта, че БСП, ДПС и Атака, са готови да заробят България в името на международна подкрепа за оставането им на власт. В началото на прехода, след разпадането на СССР, в политическите анализи се появи изразът Roll Back USSR, който рационализираше западната активност в Украйна и Грузия, но днес, след стабилизирането на Русия, там явно се говори за Roll Back USA и по всяка вероятност се има предвид България, като вариант на Беларус на Балканите. И поради тази причина олигарсите са толкова курназ, а БСП възприема антиевропейска и антиамериканска реторика. А на тактическо ниво, през изминалата седмица БСП влезе в окопите с надежда, че времето ще обезкуражи протестиращите. Сергей Станишев се прави на „Желязната лейди“ и не забелязва какво иска народът, а военният и вътрешният министри му пригласят. На пропагандно ниво се прави всичко възможно ситуацията да бъде представена не като народно отхвърляне на едно нелигитимно управление, а като разделение на нацията. Телевизиите говорят за протести и контрапротести със стремеж на поставяне на знак на равенство между тях, което си е направо медийна фалшификация, защото не можеш да приравниш стотина БСП активисти на десетки хиляди, излезли на улицата. Този факт явно е разбран и от PR експертите на БСП, защото те пуснаха в обращение на фона на репортажите от НДК и заявления, че има подписка с 60000 привърженици на кабинета, броят на които явно ще расте в следващите дни. Само че на този Чичиков от „Позитано“ 20 трябва да се каже, че историята с мъртвите души още Гогол я е описал и ако зад тези подписи стояха реални личности, те щяха в тази кризисна ситуация да бъдат на улицата. В допълнение към подписката се телевизират репортажи за протести из страната, за да се натрапи впечатлението, че в България всеки протестира за нещо. Макар че ако човек се загледа в тези уж различни репортажи, ще види, че се излъчват едни и същи кадри. И, разбира се, желаната ситуация за разделение на нацията е сумаризирана от кънчовците в представено по телевизията „изследване“. Петък (12 юли 2013) реших да се концентрирам върху лицата, които са показвани като привърженици на кабинета Орешарски в предаването “По света и у нас“.

В репортажа за среща на премиера с някакви представители на незнам кого, освен решителният мъж, който подкрепя “правителството на България“, размахвайки отчета за първия месец както хунвейбин от Културната революция червената книжка на Председателя Мао, видях, че като лидер на протестиращите се е курдисал на срещата в Министерския съвет и БСП активиста Спас Колев! Стана ми жал за Пламен Орешарски, че се е съгласил да участва в подобна бутафория. Но подобни репортажи се представят на българския телевизионен зрител, и те могат да ги възприемат за истина, защото колко от тях знаят кой е С. Колев или участника в контрапротеста - БСП активиста със стаж Кольо Белалов. А това е което видях само в едно предаване.

Извън пропагандата, последните дни показаха и една много опасна и страшна тенденция.  

Олигархията е готова да използва прокуратурата

и в последствие да използва сила, за да разбие протестиращите. Заявлението на прокуратурата от София, че в трагедията с премазаните от пияния таксиметров шофьор и за последвалата смърт са отговорни протестиращите, защото не са пропуснали линейката е не само безсрамна лъжа, но и доказателство, че от прокуратурата са готови да фабрикуват обвинения. Явно за БСП е без значение, че след това заявление всяко обвинение ще бъде възприемано като манипулация. Важното е да се създаде прецедент за насилие. Което навежда на извода, че цивилизационния избор на Сергей Станишев и Пламен Орешарски е Беларус на Балканите. Впрочем, това което трябва да се очаква е БСП/ДС да организират шокираща провокация, подобна на запалването на партийния дом, за да се представят за жертви на „лумпените“. А че в подобна ситуация няма обективна държавна структура, която да каже истината и да отхвърли пропагандните лъжи, е видно от клоунското поведение на главния прокурор. Граждани депозираха сигнал за отнемане на имунитета на Волен Сидеров въз основа на извършени от него престъпления, а Сотир Цацаров отговори, че ако Сидеров извърши престъпление, може да бъде арестуван. Абе аланкоолу, както казваше моя приятел Хюсеин, питат те за извършено деяние, а не за несигурно събитие в бъдеще. Въпросът е извършил ли е Волен Сидеров на 20 май 2011 при нападението на софийската джамия деяние, наказуемо по чл.162, 163 и 165 от НК. И осъществява ли поведението му през последните седмици състава на престъплението хулигансто. Това е, което беше попитан главният прокурор, а той расъждава на тема дали някой може да бъде задържан на местопрестъплението при извършване на криминално деяние. Oтговор, който е наистина обида за интелигентността на нацията. В тази връзка препоръчвам на Едвин Сугарев и тези десетина хиляди, които подкрепят неговото открито писмо до Цацаров относно деянията на Сергей Димитриевич, да си направят труда и да го депозират в кабинета на главния прокурор. Защото той в момента се прави, че не чете публицистика. Голям майтап ще бъде, когато  все пак ще трябва да отговори на този сигнал.

Шегата настрана,

ситуацията в България е сериозна

Продължаването на протестите е смазващо за олигархията и управляващите. Въпреки окопната им тактика на пропагандно-прокурорската защита, времето не работи за тях, защото днес протестите освен против правителството са и за цивилизационния избор на България. Те ще се опитат на направят всичко възможно да се задържат една година на власт, за да реализират целите на „проекта Станишев“ - да откраднат еврофондовете и да улеснят стратегическите планове на Русия. Но ако протестите продължават, а те ще продължат, с всеки изминал ден краят на управлението им наближава. Въпросът, който трябва да си задават сега протестиращите е: Как да се организираме след като ги изметем от властта? За да променим България.