Николай Ненчев

За F-16, oт опит знам: Ако искаш едно нещо да се случи - отиваш ти! Ако не искаш - пращаш заместника си! 
Ако правителството не успее да се договори навреме със САЩ и процедурата се отложи, това най-вероятно ще доведе до неуспех на проекта и до нова стратегическа победа на Москва. Провалът на F-16 и наливането на още стотици милиони в старата съветска техника е 

руският “голям шлем” в българската отбрана

Изявлението от 14 май 2019 г. на министъра на отбраната Красимир Каракачанов, че засега правителството не може да се споразумее за изгодна цена за изтребителите F-16 е много смущаващо. Това предвещава забавяне на процедурата и по всяка вероятност отлагане на сключването на договора за след лятната ваканция на Народното събрание. 
Познавайки българската практика, протакането е доказано ефективно средство за проваляне на всяко начинание. Ако не бъде сключен договорът до средата на годината, каквито са първоначално обявените намерения, най-вероятно за България няма да има F-16.
Преди няколко месеца правителството и парламентът взеха стратегически вярно решение – България да предпочете да придобие F-16, блок 70 от САЩ. Истината е, че досега не сме видели осезаем напредък и нямаме яснота за следващите стъпки по процедурата, така че тя да приключи с желания резултат до средата на годината. Нещо, което е и възможно, и необходимо.
За огромно съжаление до този момент освен решенията на правителството и парламента са налице единствено красиви думи и декларативни намерения, а времето тече.
Част от делегацията ни за преговорите още е в САЩ. Надеждите остават, макар че на стратегическо ниво засега не се вижда достатъчно решителност и действителна воля сделка наистина да има до средата на 2019 г. Министърът на отбраната даже допусна при неуспех със САЩ да се преговаря с Швеция и Италия. В случая това е не особено сполучливо завоалиран намек, че 

ще изберем не друг самолет, а Грипен

А дали целта от самото начало не е била да се предостави предимство на Грипен, като се разиграе театър с F-16? И така хем да се даде сигнал, че предпочитаме стратегическия партньор САЩ, хем в крайна сметка да спечели офертата на Швеция, която е най-безопасна за Русия и нейните интереси. Грипен е по-малкото зло за руските самолети. Така отново България е в схемата „винаги със САЩ и НАТО, но никога против Москва“...
Давайки първоначално предимство на офертата на САЩ и водейки толкова нерешително преговорите, че да е малко вероятно да се постигне успех, опцията за F-16 се обрича на програмиран провал от самото начало. И през задната врата се вкарва предпочитаният от българските русофили Грипен като безалтернативно решение. Дано това да не е зловещият сценарий, който се разиграва сега!
Очевидното обаче, е, че досега правителството не е дало ясни сигнали, че подхожда достатъчно сериозно към договора със САЩ. Помним добре и неяснотите и процедурните турбуленции, преди да бъде обявено решението в полза на F-16 в края на декември 2018 г. Днес очакваме ли нещо по-различно?
На фона на трудностите, които среща кабинетът да се споразумее със САЩ за изгодна цена за F-16, рязко изпъква 

лекотата, с която бяха договорени сделките с Русия и Беларус 

за ремонта на старите съветски самолети МиГ-29 и СУ-25. При тях нямаше проблеми относно цената. Тези спорни ремонти ще струват близо 200 милиона лева с ДДС на българските данъкоплатци, а процедурите за тях минаха дискретно и експедитивно. Гостите дойдоха в Министерството на отбраната, видяха и получиха своето.
Като стана дума за ремонта на СУ-25 в Беларус, преди дни се разбра, че парите за ремонта не са били успешно преведени и той може да се провали заради санкции на ЕС срещу страната. Въпросът е къде ще отидат сега тези върнати близо 100 млн. лв. с ДДС? За какво ще бъдат изхарчени? Вероятно ударно в края на годината!?
Още по-интересно е, че тези пари са отчетени в бюджета за отбрана за 2018 г. и с тях се формират окончателните данни за разходите за отбрана, изложени в приетия днес, 15 май 2019 г., от Народното събрание Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2018 г.
Въпросът е какво в действителност са гласували днес депутатите – финансово коректен доклад или документ със завишени, „розови“ финансови показатели за бюджета за отбрана като относителен дял от БВП? Ако парите за СУ-25 са отчетени, но реално не са похарчени, тогава и бюджетът за отбрана няма да е 1.48% от БВП, а по-малко и не се приближаваме към целта, която сме си поставили в НАТО, да достигнем 2% от БВП разходи за отбрана.
Проблемите са видими. Липсата на достатъчна политическа воля и решимост за придобиване на F-16 не може да остане скрита.
И какво излиза - за F-16 правителството не може да се договори, а за ремонтите на МиГ-29 СУ-25 може!