Свикнал съм да съм в малцинство по отношение на онова, което повечето българи харесват или не. Това често ме вкарва в графата „чуждопоклонници” или направо „предатели”.

За разлика от мнозинството българи не харесвам смъртното наказание от сърце, а не заради европейската директива.

За разлика от мнозинството не мисля, че циганите трябва да бъдат кастрирани, насилствено интегрирани или „само” игнорирани в техните гета.

За разлика от болшевизираното болшинство у нас не харесвам употребата на „мирния атом” за производство на електричество, макар той да е внедрен в душите и сърцата на мнозинството мои сънародници от десетилетната пропаганда.

За разлика от болшинството съм направо „меншевик”-не харесвам руската политическата физиономия, макар България да държи първото място в Европа по харесване на Русия ( каквото и да значи това).

Приличам обаче по нещо на повечето българи - не може да се каже, че „харесвам” кой знае колко и европейските институции, но когато става дума за доверие се класирам сред преобладаващата част от нас, които се доверяваме много повече на ЕС и неговата бюрокрация, отколкото на българската.

„Eдва 16 процента от българските граждани има доверие в съдилищата на собствената си страна или виждат подобрение в работата им през последните пет години. За сравнение дори в сочената с пръст заради правните си проблеми Румъния доверието в съда е по-високо – всеки четвърти румънец вярва в почтеността на тамошните съдилища.

През последните пет години не се наблюдава каквото и да е стопяване на планината от недоверие и подозрения в корупция, която общественото мнение в България е натрупало спрямо съдебната власт. Несъмнено основна роля за това играят скандалите с и между магистратите, защото пак за последните 5 години едва 7 на сто от пълнолетните българи са имали някакво вземане-даване със следствие или съд. Доверието към МВР също не бележи особен прогрес. В „нашата полиция” имат вяра по-малко от една трета от българските граждани. Така по показателите за доверие на своите граждани в националната правосъдна и правоохранителна система България убедително заема последното място в Европейския съюз.”

03.08.2012 г. „Дойче веле”

Същевременно ние българите сме номер едно в Европа по доверие на гражданите в ЕС.

На фона на тази картинка, как мислите, на кого ще повярва мнозинството от българите в скандала с Брюксел заради назначаването на нови български конституционни съдии, гласувани вчера от послушната на Бойко Борисов машина за съгласяване с него в Народното събрание без на номинираните да бъде зададен нито един въпрос? При това от Европейската комисия изрично предупредиха само преди два дни, че посочените кандидати за важните постове трябва да преминат през публична процедура на задаване на въпроси - т.е. през прозрачна парламентарна проверка.

В разследване на „Медиапул” и „Капитал” се припомня, че току-що назначената с подкрепата на ГЕРБ, ДПС и части от БСП ( новата тройна коалиция?!) в конституционния съд Венета Марковска, която е заместник-председател на Върховния административен съд, е в приятелски отношения с Георги Георгиев,арестуван през януари 2010 г. Според свидетели Георгиев се е държал арогантно и е размахвал карта на Върховния административен съд, каквато няма право да притежава. Двамата полицаи обаче си изпълнили служебния дълг и го арестували, заради което по-късно са уволнени.

Марковска, доказано, е в приятелски отношения и с Румен Еленски, адвоката на Ахмед Доган по делото за хонорара от 1.5 млн. лв., който се явява по нейни дела.

Ако това е „компромат”, значи определено в Брюксел, на който българите вярват, вярват на „компромати”. Защото реагираха вчера безпрецедентно остро след като препоръките им за критериите при подбора на конституционни съдии в България не само не бяха взети под внимание, но практическа са бламирани от управляващите тук. ЕК заплаши с извънреден доклад: (не)приятелски огън, но не случаен, а предизвикан.

„Право на Европейската комисия е да наблюдава и прецени необходимостта от междинен доклад. Не бих могъл да коментирам това изявление“, азявява в интервю за „Труд“ зам.-председателят на парламента Анастас Анастасов, който също бе избран за член на Конституционния съд като кандидатура на ГЕРБ.

В превод на европейски език неговата реплика означава нещо като”да си гледат работата”. Това можеше да е проява на първично чувство за независимост и патриотизъм дори, ако беше казано обаче на място, а не като безпомощна, лишена от аргументи реакция в защита на една управленска арогантност.

Прав е юристът с диплома по право от полицейска школа Анастас Анастасов- право е на ЕК да съди. Но къде остава правото на правосъдие за самите български граждани? Те и без това нямат доверие на правосъдието у нас, а сега пред очите им се разиграва още една демонстрация на незачитане на елементарното приличие при кадруването в правораздаването, с което доверието в него се срива още повече.

Един призрак броди из европейска България- призракът на лъжата за прозрачността, превръщайки я в призрачност. И тази власт се опитва да измами всички, но не успява поне по отношение на самата Европа. Остава да видим доколко са се развили по европейски българските избиратели, за да накажат лъжците.