Александър Йорданов, специално за Faktor.bg 

Псевдопатриотите у нас, русофили същи, отново изтресоха върховна глупост. Според тях новият закон за образованието в Украйна  „ограничава правата на българското малцинство” в тази държава.  Това е лъжа – голяма слугинска лъжа. А слугинска е тя, защото крета след руската пропаганда. Лъжата, макар и в дипломатична форма, като „безпокойство”, разпространи днес и българският президент Румен Радев при срещата си с украинския президент Петро Порошенко в Ню Йорк. Според Радев има „проблем”. 
А щом има „проблем”, какво се прави?  Първо се чете. Благодарение на украинката Олена Коцева, член на Атлантическия съвет на България, получих точен превод на „спорния” член 7 в Закона за образованието на Украйна.  
Прочетох го седем пъти.  Дадох го за мнение на познат юрист, запознат отлично с българското законодателство в сферата на началното, средното и висшето образование.  Колко пъти той го е чел не знам, но бе категоричен: 
правото на българското етническо малцинство в Украйна  да се обучава на майчин език е 

ГАРАНТИРАНО в няколко параграфа на чл.7

Веднъж като „малцинствена група” и втори път като „официален език на ЕС”.  А българският език е „официален език” в ЕС вече десета година – това поне би трябвало президентът Радев да знае. Ако не знае, казвам му го – да знае. 
Ето какво пише в член 7 на „Закона за образованието” в Украйна
Член 7 : За езика:
1. Езикът на образователния процес в образователните институции е държавен език.
Държавата гарантира на всеки гражданин на Украйна правото да получи формално образование на всички нива (предучилищно, средно, специализирано (професионално-техническо), специализирано полувисше и висше), както и извънучилищно и следдипломно образование на държавия език и в държавните и общинските институции.
На лицата, принадлежащи към национални малцинства на Украйна, се гарантира правото да учат в общинските заведения, за да получат предучилищно и начално образование наред с държавния език и на езика на съответното национално малцинство. Това право се реализира чрез отделни класове (групи) с обучение на езика на съответното национално малцинство наред с държавния език, които се създават в съответствие със законодателството и не се отнасят към класовете (групите) с обучение на украински език.
За хората със слухови увреждания се предоставя правото да се обучават на жестомимичен език и да изучават украинския жестомимичен език.
На лицата, принадлежащи към коренното население, националните малцинства на Украйна, се гарантира правото да изучават езика на съответното коренно население или съответното национално малцинство в общинските заведения за средното образование или чрез национални културни общества.

2. Образователните институции осигуряват задължително изучаване на държавния език, в частност в заведенията със специализирано (професионално-техническо), специализирано полувисше и висше образование в обем, който дава възможност да се извършва професионална дейност в избраната област с ползване на държавен език.
На лицата, принадлежащи към коренното население, националните малцинства, чужденците и лицата без гражданство, се създават подходящи условия за изучаване на държавния език.
3. Държавата съдейства за изучаване на езици на международната комуникация, на първо място английски, в държавните и общинските образователни институции.
4. В образователните институции в съответствие с образователната програма могат да се преподават една или няколко дисциплини на два или повече езика – на държавния език, английски език и други официални езици на Европейския съюз.
5. По желание на хората, получаващи специализирано (професионално-техническо), специализирано полувисше и висше образование, учебните заведения създават възможности за изучаване от тях на езика на коренното население, на националното малцинство като отделна дисциплина.
6. Държавата cъдейства за създаване и функциониране на учебните заведения в чужбина, в които обучението се осъществява на украински език или се изучава украински език.
7. Особеностите на използването на езиците в отделни типове и нива на образованието се определят от специални закони“.

Това е целият „спорен” чл.7 на украинския закон. Всеки може да го сравни със съответните текстове в българското законодателство. Логично възниква въпрос: дали в нашето законодателство лицата от малцинствата (на които майчин език не е българският език), имат същите права. Юристът, моят приятел, ми отговори: нямат. 

Украинският закон е по-демократичен от нашия,

Каза ми моят консултант.  
Сега на кого да вярвам. На нашите псевдопатриоти, проводници на опасната за общественото здраве руска пропаганда или на професионалиста?  
Личното ми мнение е, че българите в Украйна трябва да овладеят до съвършенство украинския език. 
Да изучават на този език всички предмети – и в началното, и в средното училище и в университетите. За да не остават неграмотни и респективно – аутсайдери в родината си. А руската пропаганда, спор няма, иска да ги остави, образно казано, на циганско равнище.  Защото тогава те ще бъдат прости и по-лесно манипулируеми – при избори например. Както е с ромите у нас. Но европейска България трябва да желае точно обратното. Ние имаме интерес да видим образовани украински българи на работа в общинското и държавното управление на тази страна, да ги видим като учители в средите и висшите училища, като инженери и архитекти, като лекари и юристи, като ръководители на големи фирми. Без знанието на украински език това не може да стане. Както не става и в България без знанието на български език. България има интерес в Украйна да има българи като Джон Атанасов, например –  създателят на компютъра, родом от САЩ, с баща от село Бояджик, Ямболско.  В Уикипедия пише за него, че е...американец. Какъв е тогава роденият в Украйна Ганчо? Има ли българин, който да не е чел брошурата на Георги Сава Раковски „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”?
   Ганчо в Украйна трябва да престане да русофилничи и да се държи като

 проводник на руската политика на разделение в Украйна

Ганчо в Украйна трябва да си спомни, че е българин  от държавата Украйна.  Както има българи от държавите САЩ, Канада, и Австралия,  дори. И като знае Ганчо, че е българин, трябва да уважава законите и езика на държавата, чийто горчив хляб яде. Да защитава тази държава от нейните врагове. През такъв период на своето съществуване преминава днес държавата Украйна. Нейна територия е окупирана от „братската” руска държава. Хиляди украинци загинаха от „братския” руски огън. Десетки хиляди са бежанците.  Ганчо трябва да схване, че Русия, а не ЕС или САЩ, нападнаха неговата държава. Трябва да знае Ганчо, че САЩ и ЕС в момента бранят Украйна, включително и със санкции срещу агресора Русия. 
Държавата на Ганчо, поне по документи, се подкрепя и от България. Независимо от псевдопатриотичния и русофилистичен вой, България осъди руската агресия срещу държавата на Ганчо. Но сополивото русофилничене и пречупеният пред Русия гръбнак на българските псевдопатриоти със сигурност объркват Ганчо. И той рискува да остане на дъното на украинското общество, ако следва тази антиукраинска пропаганда. Ганчо от хибридна война не разбира, затова ще му кажа в прав текст: Ганчо, опичай си акъла и се хващай да учиш украински език, получи образованието си на този език.  Защото иначе ти е спукана работата.  А майчиният си език би трябвало да си го научил от майка си.  Но дори и да не си общувал с нея, украинският закон, чл.7 ти дава и гарантира правото да научиш майчиният си език.  Ганчо, хвани живота си в ръце, европеецо!