„Грипен“ все пак не са съветски, а шведски изтребители, между другото 

 Светослав Пинтев 

Президентът на републиката Румен Радев изпадна в дълбоко и покъртително радиомълчание, както сам го определя, след като ни зарадва със знаменитата си новогодишна реч, която направо цепеше мрака и 

къртеше мивки

 Съвсем буквално, видях една да се разбива с трясък в столичния жк. „Младост“ и сякаш да плаче, докато той говореше за „отстъплението на закона и справедливостта пред произвола“. Същото това отстъпление, от същия този произвол, който за партията, издигнала кандидатурата на генерала-въздушен ас, е стратегическа цел от самото начало на прехода.     

Лилаво-лукавата червена идея

Която тържествува и до днес, държавата да се хвърли в ноктите на вълците на дивия капитализъм, за да му се стъжни на народеца, да мърмори колко много му у отнела демокрацията и да попържа радетелите за нея, още и да гласува правилно.  Така хем 

вълкът на партията е сит, хем агнето е цяло, но гладно

И яко страда по времената на вълчата партия. Поне „прогресивната“ част от стадото, де, не недоубитите врагове.
Една забележителна стратегия, която работи вече почти 6 петилетки. Само напоследък нещо скърца по една проста причина-измряха баламите.
Но да се върнем към мълчанието на президента. 
 Бих допълнил само, че много искам неговото  екзистенциално радиомълчание, да е катарзис от сартъров тип, не от този на Пеевски.  
Подобно на това, след което знаменитият френски философ и писател Жан Пол Сартр, таткото на екзистенциализма, по едно време бесен фен на френската комунистическа партия и комунизма,  се освобождава от илюзиите за СССР като носител на прогреса и пише книгата си

 „Призракът на Сталин“  
  
 Едно донякъде скучно за съвременния читател произведение, тъй като по онова време не са били известни и 5 % от престъпленията на диктатора. Там има  такава глава - „Марксизъм и екзистенциализъм"… 
Та ми се ще и Радев да е стигнал до подобен катарзис, все пак е умен мъж. Или поне Иво Христов, който е специалист по френската изящна словесност и ги разбира тези работи.
Но млъкни сърце, аз често мечтая за невъзможни неща, за химери някакви.   
       Оглушителното мълчание на президента, ако ми позволите този нелеп оксиморон,  дойде по време на кулминацията  в 

сапунената драма „F-16-Грипен“

Която той сам  постави на голямата ни екзистенциална сцена. Радва се на висок зрителски интерес, факт. Но държавният глава сякаш не харесва последните реплики и се скри зад кулисите… Където и без това традиционно стават повечето важни сцени, поне у нас. 
 Може президентът още днес да разчупи мълчанието с тежкия чук на Ивовите слова и да проговори, но това, че не се обади от началото на годината е стресиращо за широките народни маси и цялото прогресивно човечество, прозира някакъв 

буржоазен скепсис 

Мълчанието на президента наистина е повод за размисъл. За неговите мисли… Дали държавният глава  случайно не се е замислил какво точно прави? Не вярвам, но мечтите са безплатни, както е известно. Засега…    
Сценаристът Иво Христов вложи всичко от себе си в последните дни на декември, когато лирическият герой заговори все едно рецитира есе от страниците на фамозното списание „А-спекто“. 
Как беше: „Триумф на лобизма и финал на автокрацията за тази година“.  Което ми напомни едни други слова на президента в интервю за БТА, по повод посещението му в Кремъл, където също използва тази хубава 

древногръцка дума „автокрация“

Съставена е от две други- αὐτός, „сам“ + на гръцки: κρατέω, „управлявам, властвам сам“). Пред БТА Радев каза така: 
„Някой тегли каруцата към автокрация, а аз съм убеден застъпник на демокрацията“. Тогава много се смях на това култово изречение, защото в огромната  част от интервюто говореше за посещението си при Путин. По 24 май, нали си спомняте? Но това за автокрацията не е за руския император, сакън, за нашите цървули е. 

Путин е самата демокрация

Която Радев така обича. И се застъпва за нея, дума да няма, служи на олтара на аватара й. 
Радев констатира там: „Знаем, че има проблеми в отношенията между Европейския съюз и Русия. Те са напрегнати. В този контекст русофобската реторика на определени български политици не допринася за развитието на диалога с Москва, към който диалог между другото се стремят все повече, и то влиятелни, европейски държави.“ Жива да не бях, дето вика една другарка от малцинството, стремят се , та се кинат.
Както казваше покойният Борис Немцов, цитирам по памет: „Русофобите очевидно са хората в Кремъл, които безогледно грабят Русия и я компрометират пред света“. Та кой наш политик беше за русофобите?

Мълчанието на агнетата е оглушително…

 Пардон… Мълчанието на президента, който като генерал и шеф на ВВС  искал F-16, а като върховен главнокомандващ,  вече не го рачи. Толкова упорито воюваше за „Грипените“, че започнах да се чудя да не би да си мисли, че не са шведски, а съветски. 
 И толкова голяма екзистенциална драма ли е, че евентуално ще купуваме от САЩ. И тук не става въпрос за никаква прозрачна процедура, само за чужди интереси.
Държавният глава даже в парламента не отиде да каже две думи, когато предстоеше да се гласува мандат на правителството за водене на преговори със САЩ. Преговори… Защо мълчи? 

Има няколко варианта

 Да не би сам Тръмп да се е обадил, да е скръцнал със зъби и да е казал: „Аз теб нали те потупах по рамото, мон дженерал, я гласувай бързо за  F-16“. Или: „Ще се оплача на Путин, смятам знаеш, че той е зад мен“; Екзистенциалните въпроси понякога са тържество на абсурда, но това е положението.
Или Радев страда, че Путин посети Белград и получи клетва за васална вярност от президента Вучич, а неговите усилия не се забелязват, самодържецът още не е определил дата. 
„Страхът от усилия пречи за реализацията на личността“, твърдеше руският философ Бердяев. Казваше също: “Свобода, която не познава жалост, става демонична.“ Няма ли по върховете поне малко жалост към този народ, натискан жестоко да аплодира все нови и нови интерпретации по димитровското:  : „Дружбата със СССР е тъй жизнено необходима като слънцето и въздуха за всяко живо същество“.
Дали наистина Радев се е замислил кои „фоби“ говорят така?