Арх. Георги Янев

Камбаните се бият за утринна молитва рано, преди изгрев и душата и сърцето трябва да са чисти. Камбаните не са знамена. Знамената се вдигат по време на битка или парад. Който ги развява безсмислено, определено е безумен, и който бие камбаната без да вярва е повече от грешен или луд.  Липсата, без наличие на мисъл, вече говори за веене на знамена  и тълпа.

Полюцията не е политика и обратното. Политиката има, само интереси, опаковани в копюри – вече е научно и нагледно  доказано в Територията България.  И дори се веят знамена, във възхвала на свалени или непаднали идоли - изходът не е в тази посока.

Лошoто e, че червените знамена още плющят над главите ни, а петолъчката от бившия партиен дом, вече на гръб я качваме. И може би ще трябва да ковем още, в бригадирско движение – новонаправено. Мъка преживяна…, дано спасим децата си. Дано Господ помогне. 

Говедата не гледат телета,

ала се опитват да ни направят на  говеда, създавайки безумна тълпа, облечена в скодоумие и дрехи втора употреба. Т.е. перфектната свинщина, ала без  кочина, а с пълната направена и завършена стадност на обявили се пастири, веещи знамена в цвят даже дразнещ и големите бикове, или биволи. Това, вече е бягство от разума. А защо ние трябва да бягаме?

С метала от камбаните не се правят петолъчки, те не звънят и не светят. Обаче отново започнаха да ги леят, влече ги явно, не виждат друго.

Мисълта и речта вече са скопени, а ръцете  са в окови. За да не може словото да говори само, и ръката да вае красота. Картините говорят повече от Създателите си. Ала понякога плачат, дори и Иконите.

Обречени сме на самотата да бъдем свободни в мисълта и в правото да мечтаем, Свободни. И спасени, за да чуем камбаните.