Коментар на Вадим Донар, LB.au 

Москва се опитва да убеди София да подпише "Споразумение за лицензи", което ще доведе до възстановяване на руски контрол върху отбранителната промишленост в България, а по този начин да повлияе и на широк кръг от въпроси, свързани с отбранителните системи на страните-членки на НАТО.

В края на миналата година Украйна се опита да блокира сделката между българското министерство на отбраната и руската компания МиГ. Става въпрос за ремонта на бойните самолети МиГ-29 на българските ВВС. Обемът на договора е сравнително малък, около 50 милиона долара, но тази история е свързана с голямата политика, защото въпреки, че България е член на НАТО от 2004 г. насам, все още не може 

да се измъкне от орбитата на руското влияние

На 19 декември украинската държавна компания Ukrinmash подаде жалба до Комисията за защита на конкуренцията срещу решение № 129 на Министерството на отбраната на РБългария от 6 декември 2017 г. за обслужване на МиГ-29, на обща стойност $ 49.7. Според него в рамките на четири години Русия трябваше да предостави техническа поддръжка на 15 самолети МиГ-29 на българските ВВС, като аргументите на българското МО е, че е избрана процедура на преки преговори с концерна МиГ, защото само руската компания има лиценз, произвежда резервни части и е в състояние да ремонтира МиГ-29.

В резултат на жалбата на украинското държавно дружество процедурата бе блокирана, поддръжката на самолета се прекъсна. Предвидените средства бяха върнати в държавния бюджет. Това отне най-малко 3-4 месеца за получаване на нови средства за ремонт и поддръжка на българските самолети. Настоящият министър на отбраната на България Красимир Каракачанов, известен с проруската си позиция, проведе специална пресконференция на 20 декември, в която нарече действията на украинската страна "умишлен саботаж".

Още в началото на януари тази година стана известно, че Комисията по конкуренцията е отхвърлила твърдението на "Ukrinmash" за спиране на договора за възлагане на обществени поръчки за ремонт на българските МиГ-29. Това решение позволи на Министерството на отбраната на България да продължи преговорите с руската страна.

Това стана повод в края на януари директорът на "Ukrinmash" Сергей Slyusarenko да заяви, че Русия взема мерки за отстраняване на украински фирми от международните пазари, където интересите на Украйна и Русия се пресичат в битката за сключване на договори, свързани с ремонта и модернизацията на съветско оборудване.

Близостта на Русия и България датира още от времето на СССР, когато София демонстрира абсолютна лоялност към Москва, се посочва в коментара. След промените в едно интервю за българско издание Владимир Чижов дори ще изрази мнение, че благодарение на приятелските отношения между двете страни, България като член на Европейския съюз, може да бъде техен специален партньор, един вид троянски кон в ЕС. Естествено, тази метафора няма друго значение освен отрицателно. 

Троянският кон е известен само като древен инструмент на хибридната война

След 10 ноември 1989 България прави опити да балансира, а по времето на военния министър Николай Ненчев се старае да намали зависимостите от Кремъл, предвид обстоятелството, че страната е единственият член на НАТО, която 90% зависи от Русия. По негово време се сключва договорът с Полша за ремонт и поддръжка на  МиГ-овете, на който Русия реагира остро.

Сътрудничеството с Полша не се осъществява. Срещу Ненчев и министерството започва наказателно дело, а още през 2014 г., когато България обявява плановете си да закупи американски бойни самолети, Русия дори нарича българите "предатели".

Кремъл много се разсърди и когато Румен Радев, бивш командир на българските военновъздушни сили, а от януари миналата година и български президент, смятан за близък до Кремъл, обяви намерението страната да закупи нови шведски бойни самолети "Грипен", като подчерта, че не е поддръжник на модернизацията на съветските самолети, тъй като те "са сериозно под нивото на стандартите на НАТО".

При следващото "предателство" обаче руснаците нямаха време да обвинят българите, защото министърът на отбраната Красимир Каракачанов оттегли предложението.

Сега един от лостовете за влияние на Русия върху България е като шантажира страната по отношение на правата  върху индустриалната собственост, което е против интересите на българските производители и 
търговци с оръжие. Заради тях Русия обаче изисква от България обезщетение.

Според Русия, става дума за съоръжения съветско производство, предоставени на България, чиито първоприемници са руски компании.  България настоява, че те са претърпели сериозни промени с течение на времето и са станали собственост на български компании.

Този въпрос частично е уреден, но той отново става актуален и дори се усложнява, когато България започне да провежда 

политика, предизвикваща недоволството на Кремъл

В тази връзка на експертно равнище Рисия предлага  на България нов проект на междуправителствено споразумение за нормализиране на отношенията в областта на производството на въоръжения, бойна техника и резервни части за нея, наречено за по-кратко  "Споразумение за лицензи" .
Основният въпрос на преговорите, повдигнат от страна на Русия, е да се извърши одит на лицензите, издадени за България от бившия Съветски съюз и по този начин да се постави България в положение на зависимост от Москва.

Така, например, в един от параграфите на предложеното споразумението е записано: "Българската страна да спре да произвежда оръжия, военно оборудване и резервни части за тях по лицензи, които са били предоставени на България от бившия Съветски съюз в рамките на междуправителствени споразумения ...". Освен това, в друга точка от документа се предлага България да получава разрешение от Москва за всяка сделка, свързана с износ на военни стоки за трети страни. По този начин Русия се опитва да контролира отбранителната индустрия на България и като цяло да повлияе на широк спектър от въпроси на системата за сигурност и отбрана в България, която е и страна член на НАТО.

Темата за лицензите беше повдигната от руската страна и публично. "Въпросът за регулирането на лицензионните отношения с България, който включва контрол върху износа на съответните продукти, заема важно място в двустранния диалог. Надяваме се, че българските власти имат политическата воля при решаването на този проблем, което, честно казано, хвърля сянка върху много плодотворно двустранното сътрудничество в много други области ", каза миналата година говорителят на руското външно министерство Мария Захарова.

Президентът на България покани Путин в страната миналата година. Това предложение бе прието. Възможно е посолството на Руската федерация да  подготви финализирането на това споразумение непосредствено преди неговата визита, като направи подписването на гореспоменатото междуправителствено споразумение за лицензираните условия по време на посещението на Путин в България.

Между другото, няма друга европейска държава от бившия блок на социалистическите страни –  така нареченият Варшавски договор, дадена на концесия на Русия (дори и най-близкият й съюзник Сърбия).

Освен това, в случай, че бъде подписано такова споразумение между България и  Русия, загубите за българската икономика ще са сериозни – те се оценяват в закриването на 20 000 работни места в предприятията от отбранителната и военна  промишленост на страната.

Но дории и без лицензионно споразумение България е силно зависима от Русия. Тя влияе на политическите процеси в България най-вече икономически: чрез корпоративно присъствие, търговски отношения, както и чрез частната собственост и инвестициите, които според оценки на експерти възлизат на около 17% от общия БВП на страната. Енергийната зависимост на България от Русия е също много голяма и е свързана с доставките на петрол, природен газ и ядрено гориво за атомни електроцентрали.

Руски структури контролират голяма част от българските медии. По един или друг начин с Русия са свързани и големите политически партии, които имат  представители в изпълнителната и законодателната власт.

В България, вероятно, се намира и 

най-голямата русофилска организация в света, 

известни като „Русофили". Според различни оценки броят на членовете й са от 20 до 35 хиляди души. Те виждат своята цел в подкрепа на "стратегическата роля на Руската федерация в националната политика на Република България", противопоставят се на присъствието на бази на НАТО в България. През 2014 г. организацията е събрала над 150 000 подписа срещу разполагането на структури от отбранителната системата на САЩ за противовъздушна отбрана на българска територия.

Лидерът на българските русофили -  Николай Малинов, който е свързан и с прословутия Константин Mалофеев, заяви през 2016 г.: "Днес Русия  представлява новия Ноев ковчег, който съхранява най-важните човешки ценности в океана от ширещата се аморалност и корупция в другите страни по света."

А през 2014 г. Малинов приветства публично анексиране на Крим от Русия, като каза по една национална телевизия: "Искам да поздравя всички православни славяни с победата в третата по ред Кримската война, и аз искам да ви напомня, че след Кримската война идва ред на Балканите.“

По време на последните президентски избори "Русофили" подкрепиха настоящия президент Румен Радев.
Ситуацията с България не е уникална, а типична. С продължаващото разширяване на интересите на Кремъл и "руския свят" мнозина се сблъскват: дали по време на референдумите в Холандия, или по време на изборите в САЩ, Франция и Германия и други големи държави. Или преди влизането на страни в НАТО, както беше в случая с Черна гора, където руските специални служби, като използваха опита на бунтовници в Донбас и под ръководството на служителите на ГРУ, се опитаха да организират въоръжен преврат, за да се предотврати присъединяването на страната към Алианса.

Президентът на воюваща вече 4-та година Украйна Петро Порошенко на Конференцията по сигурност в Мюнхен открито нарече действията на Русия "хибридна световна война": "Тази война се води по същество на различни нива, фронтове и скорости. Тя включва много различни играчи, които може би дори не осъзнават разрушителната си роля. Но злото, което се крие зад тази война, е едно и то се намира в Кремъл."

Много анализатори и експерти работят по създаването на обща стратегия на поведение към Русия и предлагат свои собствени рецепти за "умиротворяването" на агресора, удължавайки санкциите, наложени на Русия (и въвеждане на нови санкции). Но това, което е повече от очевидно е, че Кремъл не престава да се занимава със скъпи геополитически авантюри по целия свят (купуване на чужди политици и дори партии, да се намесва в политическите процеси, финансирането на вътрешна и външна пропаганда чрез руската репресивна машина), докато все още разполага с много пари. И едва когато Кремъл, неговият антураж и държавата като цяло загубят своите свръхправомощия, те няма какво друго да направят, освен да се занимават единствено с вътрешните си дела. Или просто да си оттеглят.

Превод: Faktor.bg