Светослав Пинтев 

В последния безкрайно интересен документ на Съвета по външни работи, наречен  "Дали Западните Балкани са изправени пред руска буря?", от Брюксел се сетиха  да  обърнат внимание на измеренията на руската агресия в региона.  От там направиха „откритието“, че новият план на Кремъл за Балканите,  определено е насочен срещу Европейския съюз и НАТО, като се базира на три класически стратегии. Македонската редакция на радио "Свободна Европа“ им обърна специално внимание.

Какви времена настанаха само, ще вметна тук. Да следим македонската „Свободна Европа“, за да научаваме какво става в задния ни двор. И не само там, а  да се досещаме какво е станало и става у нас. И какво има за да става. Което не е чак толкова трудно, защото новият план на Русия за Западните Балкани очевидно е 

вдъхновен от стария  план за България

 Какво от новия план не ни е познато на наша почва, какво от него не сме видели? Едва ли има такова  нещо. Но нито в Брюксел, нито в София са се сетили да напишат доклад по този въпрос. Да не говорим за някакво противодействие.

Авторите не кремълския план не са вложили кой знае колко фантазия, в края на краищата, та не е чак толкова сложно да им се противопоставиш ефективно. Ако има желание, разбира се. Но нещо няма плам в очите, както казваха в Народната армия, като пътьом ще отбележа, че  болшинството от командирите на днешната ни армия са на съвсем същия акъл и днес. А някои такива дори са по върховете на държавата.

България по традиция, а и заради внушителния брой на Петата колона, е под прицела на руските домогвания, а с ключовата роля на страната ни за интегрирането на Западните Балкани в ЕС сме вече под ураганния огън на рицарите на плаща и кинжала от поне две огневи точки, ако предпочитате романтичната версия на прозаичните иначе шпиони на Кремъл. Те са по скоро труженици на чука и сърпа, ако питате мен. Или пък 

тихи бойци на чука, блъскащ наковалнята

    Няма лошо, ама стига вече ние да сме наковалнята. Не ви ли писна?    
За разпространението на своето влияние в страните от Западните Балкани Москва включва в своя план усилията за цялостно прилагане на три класически стратегии, се посочва в брюкселския позакъснял доклад.  А тези стратегии са не само класически, те са стари като света.

Наследената от Източната Римска империя-Византия, в която руската политика  се оглежда,  максима "разделяй и владей“ е дала достатъчно очевидни резултати у нас.  Другите две - привличането на елитите и използване на нереалистични очаквания също са си класика по нашите земи.
Такова  е и „откритието“ на глава "Московски стратегии" от въпросния последен доклад на Съвета за външни работи, в който се акцентира на иначе несъмнения за всеки над  предучилищната възраст факт, че Москва  тази година ще продължи своята пропаганда за „взивяване“ на отношенията на Запада с Балканите, въпреки засиленото отваряне както на НАТО, така и на ЕС към балканските страни, търсещи членство  в Алианса и в общността. Или точно заради това?. 
Да не забравяме, че  за подобни действия  не е необходима кой знае каква хитроумна стратегия. Старият Одисей и един Троянски кон вършат чудесна работа. Ние и за това сме повече от показателен пример.  

Българският „модел“ е налице

И е много успешен за наследниците на КГБ, работещи на Балканите. Да си спомним само констатациите на анализаторите, които могат да се обобщят така:  “БКП роди ДПС, ДПС роди „Атака“, като последната днес пак е във властта. Беше там и вчера, помните ли? Заедно с другите две споменати партии, макар и като „златен пръст“.  
А кой от кого се е родил, твъдят  документи и свидетелства.  Можем да продължим да изброяваме в този псеводобиблейски стил, но едва ли има смисъл, защото всичко е кристално ясно. Другото е пропаганда.  
Достатъчни са ни засега само 

трите основни лица на хидрата

 Привличането на елитите тук също ни е ясно като бял ден. Най-пресният пример е лицето Веселин Марешки, колкото и нелепо да е той да бъде пречислен към някакъв елит. Е, на Кремъл  гении не му трябват, трябват му изпълнители. А и Веско толкова прилича на разведчик от старата школа, че на челото да му беше написано, нямаше да е толкова прозрачен.  Труженик на социалистическия труд, както и да го погледнеш. И ударник на капиталистическия. 
 Лидерът на „Воля“ посети финансираната от Москва партия на Марин льо Пен, по точно нейна сбирка,  и се завърна като убеден борец срещу НАТО, кацна на Червения площад, ама не като Матиас Руст, а като победен трофей. Неголям и не особено ценен, защото от България такива има много, но практичен.  Колко малко му трябва на човек. 
Как да не се сетиш за 

рефрена на един друг изгряващ политически лидер: 

„Едно ферари с цвят червен, един милион със цвят зелен, какво му трябва на човека“ Или нещо подобно. Е, на този човек му трябва доста повечко, в интерес на истината - една верига от бензиностанции, една от аптеки, като първите се зареждат по интересна схема… Да кажем от …Грузия, да не говорим за вторите.  Милионите всъщност са  доста повечко, но принципът е същият. 

Русия най-вероятно ще разшири усилията си да се свърже с официални институционални, социални и политически съюзници и да създаде „отхвърлени хибридни играчи", твърди докладът. Сефте комендантски, както се казва.

Председателят на комисията за европейска интеграция на сръбския парламент Ненад Чанак, в интервю за  „Свободна Европа“ заяви, че регионът е изправен пред все по-агресивна руска пропаганда, и че цялата външна политика на Москва е фокусирана върху поемането на ролята на преговарящ за бъдещето по отношение на ЕС. 
 "Миналата година Русия отдели 1 800 000 000 евро     (един милиард и 800 милиона) за пропаганда в Европа и особено на Балканите. С други думи, стигна до ситуация, в която руската пропагандна машина създава рамка за действие на руските служби в тези пространства", твърди Чанак . 
За милионерите у нас рефренът на цитираната по-горе песен е „Вип“ класа и звучи така: Една партия с цвят червен, милиони с цвят зелен, какво му трябва на човека“.

И „елитите“ се литкат като марионетки,

разбира се. 
Според анализа в доклада на Съвет за външни работи, очаква се Москва да продължи своята пропагандна кампания за охладняване на отношенията между Запада и Балканите,    възползвайки се политически и икономически от пукнатините в региона.
А за напомпаните очаквания няма какво да говорим, те са ни като хляб насъщен.  И са за всички останали.