Александър Йорданов

Славчо Трифонов – шоумен, лаладжия, самовлюбен дедо, както биха казали днешните млади, е решил наистина на стари години да се набута в политиката като си подбере "верни другари". Условието е: "нови лица". Но този номер – за "новите лица" е стар, колкото е стара "новата" българска демокрация. Най-напред той бе приложен в СДС в средата на 90-те години. С него Иван Костов прочисти "старите муцуни" и изгряха новите дихатели – Петър Стоянов, Надежда Михайлова, Йордан Цонев...Имаше дори специален плакат: "Търси се ново лице", а когото Иван Костов го намери, се появи и следващият плакат: "Той е!" Но много бързо, само за няколко години, 

"новите" станаха също стари

 И ги пометоха новите "нови" – "царските хора": Велчев, Василев, Качакова и така чак до Бойко Борисов. За да не остане по-назад от "тенденцията" и БСП редовно сритваше старите, за да даде път на "нови лица". Последният изритан бе Янаки Стоилов. Днес всички в БСП са нови, новенички. Най-нова там естествено е Корнелка.
Цялата партия ГЕРБ е нова партия. Е, вече не е хлапе, но все още е в юношеска възраст. В нея всички са "нови лица" Ако не броим Георги Марков. Кадрите на Марешки, а и той самият, са също нови – като новооткрита бензиностанция са. С изключение на Каракачанов и Павката Шопов, "нови" са и всички патриоти Дори Сидеров се появи в политиката наскоро. Също 

нов, та чак лъснат

 ДПС също се зарази от болестта на "новите лица". И ни представи новото си лице – Пеевски.
Сега се оказва, че Славчо Трифонов иска да ни пробута още един отряд от "нови лица". Аз нямам спомен "ново лице" да не е обещавало, че ще измете "старите" лица и ще работи честно, че дори и безкористно, за държавата ни. И след обещанието започва познатото аджамийство съчетано с влачене и далаверстване като за последно. Така в последните 20 години през българската политика преминаха стотици "нови лица". На колко от тях днес помним имената? От 1997 година до днес – времето на "новите лица", имаме вече 7 парламента. И във всеки от тях по 240 души или общо – 1680 народни представители. Почти всички – "нови лица". Колко от тях и с какво запомнихме? И ако са творили добро, ако са управлявали честно и безкористно, защо да не ги изберем отново? Или стартираме следващата врътка, с поредните "нови лица". Ако ли пък не сме доволни от старите "нови лица", защо продължаваме по същия грешен път с "Търси се!".
Трагедията на България е, че винаги започва отначало. Винаги с поредната порция "нови лица" в политиката. С поредните нови, а всъщност – забравени стари обещания. Затова и 

нашата трагедия е винаги да ни управляват новобранци

 И докато малко от малко се понаучат идва следващата нова вълна. Народът гледа това шоу, диви се, но в един момент си казва: щом тези тарикати могат да бъдат политици, защо да не мога и аз. И се задава новата вълна от "нови лица".
Славчо Трифонов, след близо 20 и повече години участие в шоу програми, е схванал най-после този стар трик с "новите лица" и е решил в края на кариерата си да ни го приложи. И като нищо може да успее.Защото ние, българите, винаги искаме да започнем на чисто, отначало, нали? И винаги се намира някой, който да удовлетвори мерака ни. А може би това е орисията на България – винаги да се управлява от новобранци.