Николай Ненчев, БЗНС

Част първа

В ход е процедурата по избор на новия боен самолет за българските Военновъздушни сили. Това е избор, който ще предопредели бъдещето на бойната ни авиация за поне 30 години напред. От няколко години в България много активно се лобира в полза на шведската компания „Saab“, производител на многоцелевите бойни самолети JAS 39 Gripen. Силно политическо лоби на „Грипен” у нас, както изглежда, е президентът Румен Радев.

През пролетта на 2017 г. назначеното от президента Радев служебно правителство за краткия си мандат, с настоятелното и агресивно участие на служебния министър на отбраната о.р. бригаден генерал Стефан Янев, побърза да ускори процедурата и да предопредели избора в полза на един кандидат – „Грипен”. По-късно в парламента специална комисия започна разследване и установи тревожни факти и обстоятелства, говорещи за 

явно фаворизиране на шведския самолет, 

включително и чрез промени в критериите за избор, както и трудно обяснимо игнориране на междувременно постъпила нова оферта на компания от САЩ.
Дори след като президентът Радев се обяви за „радиомълчание” по избора на новия самолет докато приключи работата на експертната комисия, високопоставени представители на неговата администрация нарушаваха това мълчание, с което само подсилиха съмненията за лобиране в полза на „Грипен”.

Дали в България сега съществува корупционен натиск в полза на шведския самолет? Работата на правоохранителните органи е да не допуснат това да се случва и ако такова нещо се прояви, веднага да вземат мерки за предотвратяването му и за наказване на виновните съгласно закона. Гражданското общество трябва бдително да следи целия процес и да алармира, в случай на опасност от корупция при този особено важен за Българската армия избор. Да се надяваме, че процесът на избора на нов боен самолет ще бъде прозрачен и законен. А също и че българските Военновъздушни сили ще получат най-доброто оръжие.
След като предстои да избираме самолет, който ще ни служи в следващите 30-40 години, трябва много добре да си даваме сметка 

кой участва в това състезание

 На кой производител ще платим огромни финансови средства, отделени от джоба на българския данъкоплатец? Това ще бъде най-скъпият модернизационен проект у нас. На кого ще се доверим да ни достави новите бойни самолети, с които ще се защитаваме и с които ще участваме в съюзни операции. И в крайна сметка – кого допускаме в собствения ни дом?
Ето затова сега ще разгледаме историята на корупционните скандали около „Грипен”. Това са факти. Те говорят. Колкото и да е заглушително „радиомълчанието” у нас, тези разследвания по съмнения за корупция около „Грипен” в други държави не могат да не намерят отзвук и у нас. Няма как те да бъдат удобно скрити от нашето общество. Още по-малко това трябва да се случи днес, когато трябва да направим един толкова сериозен избор.

Известно е, че от 1987 г. до момента са произведени почти 250 самолета „Грипен”. Тези самолети са на въоръжение в Швеция, Чехия, Унгария, Тайланд и Южна Африка. Предстои „Грипен” да бъде въведен на въоръжение и в Бразилия. Реално тези машини не са участвали в бойни операции и все още е трудно да се каже доколко са ефективни, след като все още не са се доказали.
Сериозни съмнения за корупция около придобиването на този самолет има в Унгария, Чешката република, Южна Африка и Бразилия.
В публикуван анализ на Световната фондация за мир към университета Тафтс“ в САЩ от май 2017 г. (Тук) са разгледани корупционните скандали в Чешката република и Унгария.

Скоро след присъединяването си към НАТО през 1999 г. двете държави стартираха процедури за придобиване на нови бойни самолети, с които да заменят старите съветски машини. И в двата случая, „Грипен”, произвеждан съвместно от „Saab“ (Швеция) и „BAE Systems“ (Великобритания), бе предпочетен пред F-16 от САЩ, който преди тогава е бил възприеман като фаворит в надпреварата. Последваха обвинения в корупция, насочени към мрежа от посредници, наети от „BAE Systems“, за да подкупват политически лидери в Централна Европа, които да вземат решения в полза на “Грипен”.
Чешката република избра “Грипен”, като през 2002 г. правителството одобри поръчка за 24 самолета за 1,9 милиарда долара. До 2002 г. премиер беше сегашният чешки президент Милош Земан, който през последните години редовно и отявлено заема проруски позиции. Споразумението обаче беше отменено по-късно същата година, тъй като имаше нужда от средства за възстановяване след големите наводнения. През 2004 г. Чешката република подписа договор за 750 млн. долара за 14 самолета, отдадени под наем за 10 години. Същевременно Унгария взе под наем 14 самолета за 924 милиона щатски долара, с 10-годишен лизинг (2006-16 г.), който през 2012 г. беше се продължен до 2026 г. В Унгария се предполагаше, че предпочитаният от военните F-16 вероятно ще спечели състезанието, но направена в последния момент от Виктор Орбан промяна в правилата на класирането на кандидатите доведе в крайна сметка до победата на “Грипен”. Орбан днес е сред приятелите на Путин в Европа.
Има съмнения, че 12,6 милиона евро са били платени като подкупи в Чешката република и Унгария, за да спечели „Грипен” в състезанието. Това е ставало чрез мрежа от посредници на „BAE Systems“ в Централна Европа, по-специално австрийският граф Алфонс Мендсдор-Поули. Доказателства за това дават разследвания на програмата на шведската телевизия „SVT Uppdrag Granskning „ и австрийското списание „Profil“. Те разкриха, че повече от 4 млн. британски лири са били изплатени като комисионна във връзка със сделката чрез различни посредници и компании в няколко страни. В доклад на „Uppdrag Granskning“ има доказателства в документи, получени от полицейски разследвания, че чешки и унгарски политици са били подкупени. Включени са и съобщения от граф Алфонс Мендсдор-Поули, включително и такива текстове: “Унгария: петима получатели – 126 милиона крони; Чешка република: 20 получатели – 735 милиона крони”.

На 8 ноември 2018 г. телевизия “Европа” направи интервю с чешкия журналист от „Seznam Zprávy“ Филип Хорки по темата с корупционния скандал около оръжейната сделка. В интервюто Хорки посочи, че чешките власти са провели три индивидуални разследвания от 2002 г. досега, но резултатите от тях са спорни. Чешките разследващи са установили наличие на престъпление по сделката, но не са успели да установят извършител. Второто разследване е стартирало през 2007 г. след разкрития, оповестени в шведските медии, като чешките прокурори се принудили да го прекратят през 2009 г. отново поради липса на доказателства. Последното разследване е стартирало през 2010 г., но след тригодишни усилия за набавянето на доказателства по него, то бива прекратено през 2014 г. без резултати. В интервюто той разказва още за разследване на шведската държавна телевизия, която успява да запише със скрита камера бившия чешки министър на външните работи Ян Каван (Тук). Същият е казал, че е било публична тайна, че подкупи са давани не само на управляващите през 2002 г. в Чешката република социалдемократи (Милош Земан), но и на законодатели от други партии. Каван, отново пред шведски журналисти, признава за възможност за влияние върху чешкото полицейско разследване. Въпреки тези разкрития обаче, отново никой не е обвинен и изправен пред съда.

Съмненията за корупция около „Грипен“ 

в Чешката република се появява още през ноември 2002 г. Тогава сенатор Михаел Зантовски подава сигнал, че e получил предложение за 10 милиона шведски крони (около 1 млн. щатски долара), за да подкрепи сделката за закупуването на самолетите, заедно с останалите седем сенатори от неговата партия. Според изявленията на самия Зантовски, опитът за предлагане на подкуп не е бил отправен единствено към него и партията му, а към всички сенатори, чиито гласове са били решаващи. Думите на Зантовски са потвърдени и от друг сенатор Премисл Соботка, който твърди, че също е получил подобна оферта. Соботка твърди, че е бил потърсен от двама мъже, които са го попитали как смята да гласува по сделката, само половин час преди заседанието на чешкия сенат. Когато отговорил, че ще гласува против, те го попитали дали има нужда от пари или инвестиции в региона Либерец, от който е избран. Той отказал и е оповестил случая. По думите на самия Соботка общо три партии в страната, за които се очаквало, че ще гласуват против, са потърсени от лобистите с финансови предложения под една или друга форма.
Според информация на британското издание „The Guardian“ сделката предизвиква напрежение не само в Чешката република, но и в отношенията между Великобритания и САЩ, тъй като американците са предложили конкурентна оферта на Прага за придобиване на нови изтребители. Според вестника обвиненията в корупция водят до разговор между заместник-държания секретар на САЩ Антъни Вайн и британския секретар по отбраната сър Кевин Тебит, по време на който става ясно, че американските служби за сигурност също разследват корупционния скандал. В знак на протест, американците се оттеглят от надпреварата за нови изтребители. В Чешката република стартира разследване, което обаче е прекратено няколко месеца по-късно с аргумент, че няма достатъчно доказателства.

Корупционният скандал не приключва дотук. През 2007 г. той се подновява, когато шведската държавна телевизия успява да идентифицира трима посредници в лобистката дейност. Според медията това са Ото Йелинек, бивш финансов министър на Канада, който се е завърнал в Чешката република като бизнесмен, Ричард Хава – шеф на оръжейната компания „Омнипол“ и граф Алфонс Мендсдорф-Поули. В разследването са споменати и редица офшорни компании, чрез които е оперирала групата. Според данните Ричард Хава е щял да получи 2% комисионна чрез компанията „Габстар“. Ото Йелинек оперирал чрез бахамската компания „Фидра Холдингс“, а графът е щял да получи 4 млн. паунда комисионна чрез сложна посредническа схема. Британската компания BAE Systems е трябвало да плати за посредничество на британския оръжеен търговец Тим Ландън чрез регистрираната в Панама и базирана в Швейцария компания „Валурекс“. Ландън на свой ред е бил наел граф Мендсдорф-Поули лобира по сделката в Прага.

В Обединеното кралство през 2004 г. започна разследване като част от по-широко разследване на сделките на „BAE Systems“ след редица сигнали за злоупотреби. Последвалите разкрития в медиите доведоха до разследвания в Швеция и Чешката република, както и в Австрия, където граф Мендсдорф-Пуили също участва като посредник в множество сделки с оръжие. Провеждат се разследвания в осем държави. Унгарски прокурор обаче никога не е разследвал аферата, въпреки че през 2007 г. е имало парламентарно разследване, чиито резултати са пазени в тайна. Разследването очевидно среща проблеми, тъй като цялата първоначална документация, свързана с процеса на възлагане на обществени поръчки, е изчезнала.
Властите в Обединеното кралство обвиниха граф Мендсдорф-Поули през 2009 г. в корупция и по-конкретно в даване на “корупционни плащания на неизвестни длъжностни лица и други служители на някои правителства от Източна и Централна Европа, включително Чешката република, Унгария и Австрия, като стимул за осигуряване или като възнаграждение за осигуряване на договори от тези правителства за доставката на стоки от тях, а именно изтребители “Грипен.” Въпреки това, обвиненията отпаднаха през февруари 2010 г. във връзка с постигнати споразумения на „BAE Systems“ с властите САЩ и Великобритания и платени от компаниата по този повод глоби. По-късно граф Мендсдорф-Поули е обвинен в австрийски съд за пране на пари, във връзка с 12,6 милиона евро подкупи. За тези пари се твърди, че са платени, за да повлияят на покупката на “Грипен” в Унгария и Чешката република. Графът обаче е оправдан през 2013 г.
Шведски прокурори продължават да разследват сделките за “Грипен” с Чешката република, Унгария и Южна Африка и твърдят, че по сделките има съмнения за корупция. Досега обаче няма достатъчно доказателства, за да бъде осъден който и да било по чешката и унгарската сделка с “Грипен”.
В Южна Африка също избухва корупционен скандал около „Грипен“ (Тук).

Има съмнения, че водещи политици там са манипулирали критериите и процеса на доставки на различно въоръжение и техника от няколко компании, вкл. и самолети „Грипен“, за обща стойност от 5 милиарда долара в замяна на комисионни и подкупи за 300 милиона долара. В крайна сметка повечето от разследваните лица се измъкват от правосъдието и много разкрития не дават резултат.
В Бразилия също набира сила корупционен скандал и разследвания около сделката за придобиването на самолети „Грипен“. По този повод през лятото на 2018 г. шведският премиер Стефан Льофвен даде показания в съда по искане на бразилски съдия, който разследва сигнали за корупционни практики, довели до избора на „Грипен“ пред френския „Рафал“ и американския Ф-18. За това е разследван бившият президент на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва. Съмненията са, че той е получил около 600 хиляди долара чрез сина си, с които

да подкупи бившия президент Дилма Русеф,

 която го наследява на поста през 2011 г. Премиерът на Швеция отрече пред съда в Стокхолм да е знаел за даването на подкупи на бразилски политици, за да изберат „Грипен“, но не отрече, че преди да стане премиер е лобирал за този самолет.
Това са няколко ярки примера за корупционни скандали около избора на шведския самолет. Скандали съпътстват придобиването на този самолет в Унгария, Чешката република, Южна Африка и Бразилия. В самата Швеция, страната-производител, също се водят разследвания по съмнения за корупция.

У нас засега имаше само разследване на специално сформирана парламентарна комисия, която работи през лятото и есента на 2017 г. Имаме също така и „радиомълчание“ от страна на един президент, който по никакъв начин не може да ни убеди, че не лобира за „Грипен“. Имаме обаче и едно все по-съмняващо се и задаващо въпроси гражданско общество.
„Грипен“ е и предпочитаният самолет от тези политически фактори у нас, които работят за прокарването на интересите на Русия в страната ни. Логично е да си зададем въпроса дали това е всичко около борбата на „Грипен“ да стъпи и на българския пазар. И защо президентът Румен Радев е най-големият лобист за „Грипен“. Има и още факти, които засега не са излизали в публичното пространство.
Предстои да разберем. Скоро.

Следва продължение!