Деймън Уилсън*, atlanticcouncil.org

Живеем в епохата на сериозна конкуренция, поради което  САЩ трябва да заемат по-категорична позиция на възпиране и укрепване на съюза с нашите партньори, който е най-голямото ни предимство пред  противниците ни. Ако сме загрижени за почти равнопоставеното съперничество от страна на Русия и Китай, САЩ трябва да инвестират не само в собствените си възможности, но и в глобалната структура - НАТО. Подпомагането на нашите съюзници, 

гледайки на тях като на предимство, а не като на тежест,

 ще подготви по-добре Съединените щати за тази ера на конкуренция с нашите сериозни опоненти.

При тази поляризация на американската нация и бурните отношения в рамките на Алианса САЩ рискуват да изглеждат уязвими в очите на противниците. Докато някои от тези разделения са реални, Съединените щати и неговите съюзници всъщност са много по-организирани в стратегически план  - като се ползват с подкрепата и на републиканци,  и на демократи - в сравнение с това, което беше преди 11 септември 2001, ако не и преди 1989 година.
Нашият народ и най-близките му приятели са единодушни, че голямото предизвикателство на 21- ви век ще бъде 

конкуренцията между свободния свят и авторитарния корумпиран държавен капитализъм,

 представители на който са Китай и Русия.
Стратегията за национална сигурност и Националната стратегия за отбрана съвсем точно и ясно дефинират сериозността на  геополитическото съревнование, като твърдят, че нашите съюзи осигуряват „трайно, асиметрично стратегическо превъзходство", на което нито един конкурент или съперник не може да се противопостави. Въпреки това ние трябва да направим още много по отношение на  политиките, които водим, за да реализираме тази стратегия. По-конкретно, ние не сме толкова фокусирани върху това как да укрепим нашите съюзи така, че те да бъдат ключов компонент в нашата стратегия за ефективна конкуренция.
За да се справят по-добре с руската заплаха, Съединените щати трябва да засилят своето военно присъствие в Европа, което ще им позволи да реализират това, което работната група на Атлантическия съвет на американските сили в Европа нарича "постоянно възпиране", особено в Прибалтика, Полша и Черноморския регион. Нашите съюзници трябва да бъдат съпричастни към тази нова позиция, приоритет на нашата политика трябва да бъдат продажбата и трансфера на оръжия и технологии за нашите съюзници, така че всяко разделение между нас да не бъде потенциална възможност за Русия да отслабва връзките в Алианса и решителността на НАТО.

Европа отново се превърна в център на конфронтацията между Запада и ревизионистка Русия. Руският президент Владимир Путин е решен да върне отново времето на Студената война, да подкопае суверенитета на съседните страни на Русия, да разруши НАТО и да преобърне водената от САЩ политика, която почива на правила и е за запазването на световния мир. Както пенсионираният генерал Филип Брийдлав и Александър Вершбоу от Работната група на Атлантическия съвет писаха : „Нахлуването на Москва и продължаващата окупация на грузински и украински територии, струпването на военни сили в западните краища на Русия и в района на Калининград, както и „ хибридната” война на Путин срещу западните обществата са увеличили нестабилността в региона и са превърнали колективната отбрана и възпирането на Русия в спешна мисия за САЩ и НАТО. ”

Днес НАТО е в разгара на най-сериозната си адаптация след Студената война. Съединените щати изиграха своята роля, включително чрез щедрото финансиране на европейската инициатива за възпиране. Срещата на НАТО през юли миналата година беше в същото време сред най-ожесточените, но и най-продуктивните в съвременната история , засилвайки способността на Алианса за бърза реакция и защитата от хибридната война на Кремъл, твърдо решен да разшири НАТО, включвайки страните на Балканите.
Въпреки че предстои още много работа, съюзниците правят решителни стъпки в изпълнение на поетите ангажименти по отношение на инвестициите за отбрана: от 2016 г. европейските съюзници са отделили допълнително 41 млрд. долара за отбрана; до 2020 г. те ще изразходват допълнителни 100 млрд . долара ; а техните планови разчети са да инвестират в отбрана допълнителни 350 млрд. долара до 2024 година. Предвижда се също до 2024 Германия да има най-големия бюджет за отбрана в Европа.
Освен това подкрепената от САЩ инициатива „Три морета“ напредва през трансграничната инфраструктура, за да пресече в Централна Европа и балтийските страни руската енергийна зависимост, като същевременно осигурява алтернативни китайски инвестиции, с цел да направят икономиките на региона по -устойчиви.

Преди 70-годишнината на НАТО през април тази година може и трябва да се направи повече. В съответствие с Националната стратегия за отбрана, нашата работна група предлага пакет от постоянни и ротационни мисии, които ще надграждат американските способности, вече разгърнати в Полша, и ще допълват бойните способности на нашите съюзници.
Както препоръчва Работната група на Атлантическия съвет, ние трябва да направим постоянни инициативите за разгръщане на САЩ в Полша, да ги подсилим чрез укрепване на Brigade Combat Team (BCT), които да бъдат разположени там, подобни структури на BCT да бъдат разположени за постоянно или на ротационен принцип в Европа, да осигурим постоянно ротационно присъствие в балтийските държави и увеличим американското военноморско присъствие в Европа. Това не е някаква провокация, а израз на здрав разум: какво стана като дадохме гаранции на германците по време на Студената война, че ще защитаваме Берлин от сили, базирани в Холандия?
Трябва също така да укрепим присъствието си в Черноморския регион; да помогнем на нашите съюзници 

да подменят военното си оборудване от времето на СССР;

 и да продължим да подпомагаме изграждането на отбранителните способности на нашите близки партньори, включително Финландия, Грузия, Швеция и Украйна. Нуждаем се от целенасочена политика за укрепване на способностите на нашите съюзници и партньори да се защитават, като подобрим нашата колективна отбрана и система за възпиране на агресора. Тази политика ще помогне САЩ с НАТО да споделят еднакви норми на оперативна съвместимост по време на военно сътрудничество между всички съюзници на САЩ и партньорите по сигурността в световен мащаб, като улеснява създаването на по-големи коалиции и по-широко сътрудничество, когато е необходимо.
Дори понякога да се разграничаваме от нашите съюзници, нашата отбранителна стратегия неизбежно трябва да подтиква Вашингтон да укрепва и разширява своето сътрудничество с партньорите ни. В епоха на геополитическо съперничество приятелите и съюзниците на САЩ са най-конкурентното му предимство. Гледайки  на нашите съюзи по този начин ще ни задължи да водим последователни политики по отношение на партньорите, които да ни осигурят създаването на общ фронт, който да противопоставим на руската и китайска агресия. Трябва да разберем, че нашите съюзници умножават нашите отбранителни и бойни способности, интереси и ценности, а не са тежест за САЩ.

В случая с Русия, не може да има успешна стратегия за противопоставяне на агресията на Путин без силно НАТО. Поставянето под въпрос на нашия ангажимент към Алианса е опасно и само отслабва позицията ни. Тази риторика рискува да накара някои от нашите съюзници да се съмняват дали могат да разчитат на САЩ, като по този начин отслабва нашият общ фронт срещу Русия и Китай.
А за Европа Китай се превръща все повече в геополитическа реалност, тъй като навлиза в европейското пространство чрез кибериндустрията, търговията и инвестициите, а вече и с военно присъствие близо до бреговете на Европа. САЩ трябва да се изправят срещу всяко китайско предизвикателство към Европа, както и към нашите азиатски съюзници.
Напрежението между Вашингтон и съюзниците ни е реално. Но те не трябва да засенчват общото предизвикателство, пред което сме изправени заедно. Трябва да се избягват спонтанни грешки, които ненужно да разделят Вашингтон от неговите приятели, като например търговската тактика към Европа и Канада, което ги прави съпричастни към каузата на Москва и Пекин в Световната търговска организация. Съединените щати трябва да ограничат предизвикателствата по отношение преди всичко към противниците, от съображения за национална сигурност, а не към нашите съюзници.

Приемането на Русия и Китай като основно геополитическо предизвикателство на 21-ви век, води до следното заключение - интересите на САЩ са защитени най-добре, когато Вашингтон и неговите съюзници действат заедно. Съединените щати са много по-добре позиционирани, ако не трябва да поемат тежестта да противодействат само на Пекин и Москва. Прилагането на национална стратегия за отбрана, фокусирана върху съперничеството с Русия и Китай, изисква да поставим съюзниците си в центъра, а не в периферията на нашата стратегия.
Вече видяхме какво може да се случи, когато Москва или Пекин участват в двустранни „преговори“ със своите съседи, използвайки силата и лостовете си за извличане на отстъпки, заробването на по-слаби партньори в експлоататорски икономически сделки или дори преначертаване на граници.
Съединените щати, който са лидер в глобалните съюзи, са способни да предотвратят тази заплаха.

*Деймън Уилсън е изпълнителен вицепрезидент на Атлантическия съвет

Превод: Faktor.bg