Илиян Василев, idvassilev.blogspot.bg

 "Също така се изясняват обстоятелствата около падането на руския самолет. Министерството на отбраната на РФ отбелязва, че по време на полета самолетът се е намирал изключително на територията на Сирия. Това е зафиксирано от обективни средства на контрол", съобщава ТАСС.

Този път Русия няма как да скрие падането на самолета, най-вече защото пилотите са катапултирали и са в плен на местни племена, респективно на турските власти. Въпрос е на време и на желание да бъдт показани по турската телевизия и по международните канали. Тази част от информационната битка вече е загубена за Москва.

Сега остава битката за интерпретацията къде точно са се намирали. Но и това е малка част от цялостния контекст и възможни последици.

Турция беше предупредила, че следващия път ще стреля, за да сваля самолети и изпълни заканата си. Доказа, че може. НАТО ще я подкрепи - друг вариант няма, освен ако се докаже, че битката е над зона на Сирия - тогава настават трудни времена и за Брюксел..

Проблемът за НАТО ще бъде ако районът над който е свален руския самолет е действително сирийски, особено в контекста на виковете "Аллах Акбар" на видеото, които няма как не накарат западната публика да настръхне. Възможно е и това да бъде опит на Турция да маркира пък свои "неприкосновени" зони на контрол в Сирия.

Тоест информационната битка ще бъде жестока - след турската ще последва руска и международна. ИДИЛ със сигурност ще приветстват свалянето на руския самолет, което пък ще усложни тотално интерпретацията и реакциите на ЕС и НАТО.

Тази битка ще се пренесе и у нас - проруските среди ще наблегнат на Аллаху Акбар виковете и на ИДИЛ.

По-интересна е реакцията на Москва. От една страна за нея ще бъде пагубно да се кара със Запада заради свалянето на нейния самолет, ако реши да "върне жеста" на Турция. Особено след толкова много мирни увертюри към Запад след атентатите в Париж и в епицентъра на офанзивата на Москва по очароване на западните си партньори.

Ответна реакция на Москва едва ли е възможна спрямо цели на турска територия, но Русия може да засили натиска върху чувствителните зони в Сирия, които са под закрила на Анкара - сирийските туркмени като минимум, над които самолетът е свален. Да не забравяме и логистичните линии по които Анкара оказва подкрепа на сирийската опозиция, особено в района около Алеппо.

Путин трудно приема да го ударят, без той да върне. Но в този случай си мисля, че след първоначална остра реакция - неизбежен период на напрежение - накрая ще потулят проблема - той много бързо смята шансовете си, особено когато не са в негова полза. За Кремъл не е проблем да намери подходящия пиар за да обясни нелицеприятната новина на своите съграждани - има тотален и безусловен медиен контрол.

Проблемът му е, че ще пострада международния му имидж на силен и непоколебим лидер, с който другите се съобразяват - дори най-големите. Нали това "продава" у дома и зад граница, че е равен на Обама. А се оказва, че има проблеми със стратегически "по-лекия" Ердоган..

По-сложното е какво ще прави с антитерористическата коалиция със Запада, след като е ясно, че с Турция не могат да "мелят" брашно заедно, а тезата за коалиция между партньори които си свалят самолети е най-малкото странна и абсурдна.

Франция търси вариант за взаимодействия с Русия извън рамките на НАТО, но това е невъзможно.

Какъв "турски поток", какви АЕЦ-ове? От днешна гледна точка - забравете.

Путин вероятно ще намери начин за деескалира конфликта - като получи обратно своите летци и ще заеме публично поза, че руските летци са били инструктирани да се защитават и да свалят чужди самолети. И може да се опита да изравни резултата с Турция, но без значителна ескалация - както те обичат да казват с асиметрични действия.

Бих препоръчал България да ограничи реакциите си до тези съгласувани позиции в рамките на НАТО.